Новини

Явор Алексиев, Божидар Радев*

В условията на невъзможност за провеждане на самостоятелна фискална политика, средствата по оперативните програми са често единствения начин за финансиране на редица местни проекти. Това важи с особена сила за начинания, които изискват сериозни капиталови разходи, като например построяването на пречиствателна станция. Разбира се, ефектът от усвояването на европейски средства зависи най-вече от това за какво и по какъв начин те биват изразходени. Това означава, че 1 млн. лв., усвоени в една община, могат да имат по-голям ефект от 10 млн. лв., усвоени в друга. При все тази условност, размерът на реално изплатените средства на общините като бенефициенти по оперативните програми на ЕС е един от основните индикатори за успеха или провала на местните администрации - ако не друго, поне що се отнася до тяхната активност и административен капацитет.

Към средата на м. май 2016 г. българските общини са усвоили близо 5 млрд. лв. като бенефициенти на оперативните програми на ЕС. Това са само реално изплатените суми (а не договорените такива) за целия период от влизането на страната в ЕС, т.е. данните са с натрупване и обхващат целия предишен програмен период и началото на новия период. За да направим възможно сравнението между областите и общините, разделяме тази сума на средногодишното население.

Към средата на май 2016 г. средната степен на усвояване от общините достига 689 лв. на човек от средногодишното население спрямо 565 лв./човек в началото на 2015 г. и 380 лв./човек в началото на 2014 г., когато публикуваме предишни анализи по темата.

Това ускорено усвояване на европейски средства през последните две години беше очаквано предвид завършека на предходния седемгодишен програмен период (2007-2013 г.) и възможното усвояване на средства по него до края на 2015 г. Разбира се, по-доброто усвояване с годините отразява в известна степен и повишаващия се управленски и административен капацитет на някои от българските общини, поне що се касае до управлението на европейски средства.

Основните впечатления, които прегледът на данните оставя, са следните:

• Темпът на усвояване на европейски средства от общините като бенефициенти по оперативните програми на ЕС е изключително неравномерен. В съотношение с населението той варира от 4 773 лв./човек в Созопол до 0 лв/човек в Грамада.
• Не се наблюдава зависимост между големината на общините и размера на усвоените европейски средства на глава от местното население. Има много примери на малки общини, които достигат висока степен на усвояване (като Костинброд, Пирдоп, Созопол, Луковит и др.), както и на големи такива (като Пловдив, Пазарджик и Кюстендил), в които темпът на усвояване е по-нисък от средния за страната.
• Разликата в способността на общините да усвояват европейски средства се задълбочава - докато някои от тях продължават да печелят и изпълняват успешно проекти, на други тепърва предстои дълъг процес на натрупване на добри практики и набиране на необходимия административен капацитет.

Усвояемост на областно ниво

Габрово продължава да бъде областта с най-бърз темп на усвояване на европейски средства (166,5 млн. лв. до средата на май 2016 г. или средно по 1 444 лв./човек от средногодишното население), но разликата с област Бургас вече е минимална. В област Бургас усвоените средства са 585,3 млн. лв., но заради по-голямото население на областта, това прави средно по 1 414 лв./човек.

Най-нисък темп на усвояване се забелязва в областите Кюстендил (367 лв./човек), Сливен (378 лв./човек) и Русе (472 лв./човек). Само за периода януари 2014 – май 2016 г. общините в област Бургас са усвоили значително повече средства на човек от средногодишното население (578 лв.), отколкото общините в тези три области за целия програмен период.

Източник: ИПИ, ИСУН

На ниво общини

Притеснение буди фактът, че броят на общините, които са усвоили под 100 лв/човек остава без промяна – 30. Повечето от тях са малки общини, като най-големите са Кирково (област Кърджали) и Дулово (област Силистра) с население съответно 21,4 и 28,0 хиляди души през 2015 г.

Източник: ИПИ, ИСУН

Проблемите с усвояването на европейски средства се дължат на редица причини, сред които административна немощ на някои общини, ниско качество на стратегическите документи за развитие, фаворитизъм по политическа линия за определени местни управи от страна на централната власт, провал на изпълнителите и т.н. Специално що се отнася до стратегическите документи, в много случаи те по-скоро следват предварително начертан шаблон, а не служат за инструмент за дългосрочно и устойчиво планиране на приоритетите на развитие на местните власти.

Усвояването на европейски средства не е панацея за предизвикателствата пред развитието на българските региони. Дори напротив, фиксирането на местната администрация върху печелене и управление на европейски проекти води до пренебрегване на други аспекти на регионалното развитие като създаването на среда, благоприятстваща инвестициите. За съжаление, за много български общини европейските средства се оказват не средство за постигане на тази цел, а нейна алтернатива. Това е продиктувано от вече споменатия отказ от политика на финансова децентрализация от страна на последните няколко български правителства.

Отварящата се ножица между общините, които постигат висок темп на усвояване на средства, и тези в дъното на тази своеобразна класация показва и друго – демографските реалности у нас поставят някои местни общности пред сериозни изпитания по отношение на техния чисто административен капацитет за управление на европейски средства. Макар териториално-административна реформа в момента да не е на дневен ред, това е процес, чието начало няма как да бъде избегнато в близко бъдеще, особено ако текущите правомощия на общините се запазят и занапред.

В приложената база данни могат да се видят усвоените средства от всяка една от общините в страната, за които има информация към 15 май 2016 година. Посочени са най-добре справящите се и най-лошо справящите се общини във всяка една от областите на страната.

Данните за трите години са достъпни и в csv формат, като колоните със заглавие “EU_Year” показват общия размер на усвоените средства, колоните със заглавие “EU_C_Year” показва усвоените на глава от населението, а колоните със заглавие “Pop_Year” показват броя на средногодишното население за предходната година.

* Божидар Радев е стажант в ИПИ