Типове профили

Клъстеризация според социално-икономическото състояние и развитие на областите

Въведение

Целта на образуването на клъстери от области е да се идентифицират, откроят и опишат специфични групи области, чиито регионални профили са подобни. Както е описано в методологията, този процес се извършва едновременно по всички показатели, характеризиращи социално-икономическото състояние и развитие на областите чрез използване на невронни мрежи.

Идентифицираните типове регионални профили е възможно да бъдат използвани от различни потребители в съответствие с конкретните задачи и цели на тяхната работа – от анализатори до управляващи, които следва да взимат информирани управленски решения. Сред основните приложения на този метод могат да се откроят:

1. Идентифициране на комплексни положителни или отрицателни явления, изискващи специално внимание от страна на изследователите и политиците на местно и централно ниво. Това е възможно поради използването на множество показатели едновременно за идентифициране на регионалните профили;
2. Разкриване и анализ на причините, поради които са се формирали едни или други типове регионални профили (диагностичен анализ);
3. Извеждане и доказване по емпиричен път на нови научни закономерности (номографски анализ);
4. Формулиране на общи или секторни политики за даден тип регионен профил, идентични за всички области в клъстера;
5. Разкриване на възможни „добри практики“, както и на потенциалните други области, в които да се приложат. И тъй като добрите практики биха били най-ефективни, приложени към области със сходни характеристики, а не механично навсякъде, то именно формирането на подобни една на друга области със сходни регионални профили подпомага значително този процес.

При анализа на идентифицираните типове регионални профили са описани техните специфични характеристики, като най-съществените от тях са дали „заглавията“ им. Анализът на динамиката на социално-икономическите процеси обвхваща периода 2008-2010 година.

Резултати

В резултат от работата на невронните мрежи са идентифицирани 9 типа регионални профили (клъстера). При част от тях характеристиките на съставящите ги области са в голяма степен подобни, което ги прави обект за детайлно описание и анализ с оглед възможното им използване за описаните по-горе цели. В останалите клъстери такова подобие не е ясно изразено. В този смисъл те не представляват естествени клъстери, но са охарактеризирани в анализа с цел пълнота.

Много добро социално-икономическо състояние: София (столица)

Областта, съдържаща столичния град, е изолирана самостоятелно в клъстер и очаквано е водеща в социално-икономическо отношение. София (столица) отстъпва първенството единствено в някои социални сфери, вкл. здравеопазването.

На този фон силно контрастираща е оценката, че София (столица) е една от двете области с най-лоша среда за развитие на бизнес, което са дължи основно на високите данъци. Показателен е размерът на данъчната ставка за годишния патентен данък за търговия на дребно до 100 кв. м нетна търговска площ, който е най-висок за София (столица) – 20 лв. за 2012 г., или два пъти и половина повече от средния данък за страната. Областта е и с една от най-лошите оценки за нивото на нерегламентираните плащания според представителите на бизнеса.

Столицата не прави изключение от негативните тенденции на развитие за цялата страна в демографската и икономическата сфера, но тук те са относително по-слабо изразени, отколкото в останалите области. В София (столица) се наблюдава най-високият прираст в гъстотата на населението – увеличението е над два пъти по-интензивно от това за страната. Само в две други области (Варна и Бургас) се наблюдава нарастване по този показател. Заедно с населението се увеличава и броят на предприятията на 1000 души. Той е нараснал с 1,3% за последните три години, което е над два пъти повече от средното увеличение за страната.

Силни негативни тенденции, все още добро социално-икономическо състояние: Габрово

Област Габрово също е отделена в самостоятелен клъстер. Причината са някои контрасти, характеризиращи социално-икономическото състояние и развитие. Областта е с една от най-влошените демографски ситуации в страната. Лошата перспектива е, че процесите в Габрово продължават да се влошават с едни от най-бързите темпове за страната. Подобна е картината и при образованието – Габрово е с най-негативно развитие сред всички области. Броят на студентите в колежите и университетите на 1 000 души от населението в областта намалява с 10,2% за една година срещу намаляване от 0,1% за страната. В допълнение относителният дял на населението на възраст между 25-64 години с висше образование намалява с 3,6 процентни пункта, докато за страната тенденцията е обратната - нарастване с 0,2 процентни пункта.

Икономиката на област Габрово също се характеризира с възникващи проблеми. Областта е сред водещите икономики в страната (веднага след София (столица) и Варна), но темповете й на развитие през последните години са най-негативните за цялата страна. Безработицата в областта се увеличава с по-високи темпове от тези за страната, а заетостта – с по-ниски. В допълнение доходът на лице от домакинствотонамалява с 13,2% за една година. За сравнение доходът за страната за същия период намалява само с 1,2%. В област Габрово тенденцията е броят предприятия на 1000 души да намалява, докато за страната е обратното.

Област Габрово е с най-интензивно развиваща се инфраструктура измежду всички области, като това бурно развитие я е наредило на второ място след София (столица) в тази сфера. Например нарастването на относителния дял на домакинствата с достъп до интернет е пет пъти по-интензивно от това за страната. Загубите при транспорта на вода за общественото водоснабдяване и напоителните системи намаляват 4 пъти по-бързо за област Габрово в сравнение с общото намаляване за страната.

За разлика от проблемите в социално-икономическата сфера област Габрово е с най-добро състояние на околната среда в страната.

Контрасти в социално-кономическото развитие: Стара Загора, Търговище

Този клъстер се отличава с една от най-добрите среди за развитие на бизнес (Търговище е на първо място в тази сфера).

Характерни за този клъстер са и контрастите в развитието. За дадени аспекти на социално-икономическото развитие клъстерът е сред водещите в страната, а за други – на едно от последните места. Клъстерът е с една от най-динамично развиващите се икономики (на второ място след водещите Враца, София и Русе) с намаляваща безработица за двете области – Стара Загора и Търговище, която спада съответно един път и половина и почти девет пъти по- интензивно в сравнение със страната. Доходът на лице от домакинство за област Стара Загора се увеличава с 4,7% за една година, което е близо 6 пъти по-бързо от нарастването за страната. 

От друга страна, тенденциите в развитието на околната среда са едни от най-негативните за страната (Стара Загора е с най-силно изразен негативен тренд). Същото се отнася и до развитието на социалната среда. Двете области, съставящи този клъстер, са сред последните в страната. Развитието на инфраструктурата също е отрицателно. Събраните битови отпадъци на човек от обслужваното население за област Стара Загора нарастват, а общо за страната тенденцията е в противоположна посока. В сферата на инфраструктурата в област Стара Загора се наблюдава ръст в загубите на транспорта на вода при общественото водоснабдяване и напоителните системи с 3,8%, докато за страната загубите намаляват със 7,3%. Относителният дял на лицата на възраст между 16 и 74 години, използвали интернет през предходната година, за област Търговище намалява, докато за страната тенденцията е положителна.

В социалната среда равнището на бедност се увеличава с около 3,5 процентни пункта средногодишно и за двете области, докато за страната то остава относително постоянно.

Контрасти в социално-икономическото състояние и развитие: Видин, Смолян

Областите в този клъстер са с демографски проблеми. На практика област Видин е с най-лошата демографска ситуация в страната. Най-показателни са високият отрицателен коефициент на естествен прираст, който е над 3 пъти по-висок, но с отрицателен знак от този за страната, и високата възрастова зависимост за областта - с една втора по-висока от тази за страната.

Състоянието и развитието на икономиката също са по-скоро негативни – Видин е с най-слабата икономика сред всички 28 области в страната, а Смолян - с едни от най-силно изразените негативни тенденции на развитие на икономиката. Намаляването на рентабилността на продажбите е най-интензивно в Смолян, като е 3 пъти по-бързо от това за страната. Видин има най-ниска заетост - коефициентът на заетост на населението на 15 и повече навършени години за 2010 г. е 35%, или с една четвърт по-нисък от този за страната. Заетостта в Смолян намалява два пъти и половина по-бързо в сравнение с тази за страната.

Това, което отличава областите в този клъстер, е динамичното развитие на инфраструктурата – те са на второ място веднага след първенеца Габрово. Същото се отнася и до състоянието и развитието на образованието – клъстерът заема едно от водещите места. Видин е с най-динамично развиваща се образователна сфера в страната, а Смолян се нарежда веднага след София (столица) според състоянието на образованието.

За добрите резултати в сферата на образованието в клъстера свидетелства силното намаляване на броя напуснали образователната система. Това намаляване за областите Видин и Смолян е съответно със 17% и с 23%. За сравнение в страната не се наблюдава промяна за този индикатор. Бързо се увеличава и относителният дял на населението на възраст между 25-64 години с висше образование в област Видин.

Нарастването е 14 пъти по-интензивно от това за страната и е по-голямо от това на всички останали области. Област Смолян е водеща в повечето показатели, характеризиращи състоянието на образованието и образователната система. Тя е с най-добър обхват на образователната система - нетният коефициент на записване на населението в V–VIII клас е с 5,5 процентни пункта по-голям от този за страната. В област Смолян са и най-ниски стойностите на показателите процент второгодници и напусналите образователната система като процент от всички учащи.

Областите в този клъстер са водещи сред останалите както по отношение на състоянието, така и според тенденциите на развитие на здравеопазването. Преминалите болни през лечебните заведения за болнична помощ на 1000 души от населението в област Видин са с 43% по-малко от тези за страната. в област Смолян населението, обслужвано от един доктор „Вътрешни болести”, намалява с една трета, докато за страната се наблюдава увеличение с близо 5%. Клъстерът се характеризира и с относително добра социална среда.

Лошо социално-икономическо състояние и негативни тенденции на развитие: Разград и Силистра

Клъстерът е съставен от Разград и Силистра. Тези две области са с най-негативното развитие на демографските процеси в страната. Възрастовата зависимост е нараснала със съответно 15 и 15,7 процентни пункта за една година, докато за страната се наблюдава намаляване с 0,2 процентни пункта.

Състоянието на икономиката на тези две области също е сред най-влошените - само две други области имат по-зле развити икономики. Идентично е и състоянието на образователната среда. Разград и Силистра са с един от най-ниските БВП на човек от населението (само област Силистра е с два пъти по-нисък БВП на човек от този на страната). В областите Разград и Силистра на 1000 души от населението се падат съответно 2-ма и 3-ма студенти, а за страната те са 37.

Контраст се регистрира в сферата на здравеопазването. Динамиката на развитие на здравеопазването е една от най-положителните в страната, но моментното състояние на здравеопазването на областите в клъстера все още е лошо и ги нарежда на едно от последните места. 100 000 души население се обслужват от по две болнични заведения за двете области в клъстера, докато за страната този брой е два пъти по-голям.

Обещаващи тенденции на развитие: Враца, Русе, София

Характерна особеност на клъстера е най-интензивното икономическо развитие в сравнение с всички останали области в страната. На практика трите области, влизащи в състава на клъстера, заемат първите три позиции по темпове на развитие на икономиката.

Област Враца показва положително развитие в почти всички икономически показатели, което е особено интензивно за броя на предприятията на 1000 души от населението (десет пъти по-бързо от това за страната) и инвестициите - разходите за придобиване на ДМА са с растеж от 6% срещу намаляване с една четвърт за страната. От всички области Русе е с най-интензивно намаляваща безработица. Област София се отличава с увеличение от близо четири пъти в рентабилността на продажбите спрямо 13,6 процентното намаляване на страната.

Клъстерът е и един от водещите в развитието на образованието. За това свидетелства растежът с 46% за област Враца в броя на студентите в колежите и университетите на 1000 души от населението, контрастиращ с намаляването за страната.

Добро социално-икономическо състояние: Благоевград, Бургас, Варна, Пловдив

Четирите области в клъстера се характеризират с добро демографско състояние в сравнение с останалите области в страната. Относително предимство пред тях има само София (столица). В две от областите в клъстера – Бургас и Благоевград - общите, негативни тенденции на демографско развитие, валидни за цялата страна, са най-слабо изразени.

Икономическото състояние на клъстера го нарежда сред водещите. Област Варна е веднага след София (столица). Динамиката на икономическото развитие на клъстера обаче не е така силно изразена. Единствено област Пловдив е с над средното за страната (положително) развитие, докато в останалите три области тенденциите са негативни и под тези за страната.

В област Варна броят на предприятията на 1000 души от населението е с 37% по-голям от този за страната. В област Пловдив сравнително бързо се увеличава доходът на лице от домакинството – увеличението е 6 пъти по-интензивно от това за страната.

Развитието на околната среда в клъстера е по-скоро негативно. Две от областите (Благоевград и Пловдив) са на едни от последните позиции. Единствено Ямбол е с по-неблагоприятно развитие на околната среда. В област Пловдив нарастването на събраните битови отпадъци на човек от обслужваното население е най-голямо – с 16%. За сравнение в страната събраните отпадъци намаляват с 0,1%.

Динамиката на развитие на здравеопазването в клъстера също е негативна. Област Пловдив е на последно място в това отношение измежду всички области в страната, а Бургас също е сред най-зле развиващите се. Преминалите болни през лечебните заведения за болнична помощ на 1000 души от населението за област Пловдив нарастват най-бързо – 8 пъти, а в Бургас – 3 пъти по-интензивно в сравнение със страната.

Средно социалноикономическо състояние: Добрич, Кърджали, Кюстендил, Монтана, Плевен

Социално-икономическото състояние на областите в клъстера им отрежда позиция близка, но под средната за страната.

Клъстерът се характеризира с ясно изразени негативни тенденции в развитието на инфраструктурата и здравеопазването. Област Кюстендил е с най-негативно развитие на инфраструктурата, а Добрич – на предпоследно място в развитието на здравеопазването. Кюстендил е с най-неблагоприятните показатели по отношение на загубите при транспорта на вода в общественото водоснабдяване и напоителните системи - увеличение на загубите с 11,8% срещу намаляване със 7,3% за страната.

В област Добрич ръстът на обслужваното от един доктор „Вътрешни болести” население е най-бърз – 5 пъти по-висок от страната.

Областите в клъстера са сред водещите в развитието на околната среда (Монтана, Кърджали, Кюстендил) и в социалната сфера (Кюстендил). Проектният капацитет (средноденонощният воден обем) на действащите селищни пречиствателни станции за отпадъчни води за област Монтана e нараснал с 913 куб.м./ден/на 10 000 души срещу увеличение от 145 куб.м./ден/на 10 000 души за страната.

Лошо социално-икономическо състояние: Велико Търново, Ловеч, Пазарджик, Перник, Сливен, Хасково, Шумен, Ямбол

Състоянието на инфраструктурата във всички области в клъстера е влошено и под средното за страната. На практика това е клъстерът с най-слабо развита инфраструктура. Три от областите в него заемат последните три места в тази сфера – Пазарджик, Ямбол и Сливен. Загубите при транспорта на вода (в млн. куб.м на година) при общественото водоснабдяване и напоителните системи на 10 000 души от населението в Пазарджик и Ямбол са близо четири пъти по-големи, а в Сливен – два пъти по-големи от тези за страната.

Същото се отнася и до състоянието на социалната сфера – всички области в клъстера са сред тези с най-влошена социална среда и отново три от тях са с най-влошена такава – Ямбол, Сливен и Перник. В област Перник населението е най-неудовлетворено от живота, а недоволните от работата на институциите в областта са най-много и са с една трета повече от средното за страната. Ямбол е областта с най-висок процент от населението, живеещо с материални лишения. Той е с една втора по-голям от този за страната, а в област Сливен – с една пета по-голям.

Клъстерът се характеризира с влошена среда за развитие на бизнес, като изключение в това отношение прави единствено област Ямбол, която е но второ място в тази сфера. Но част от този клъстер е област Перник, която се отличава с най-лоша бизнес среда измежду всички области в страната, следвана от областите Ловеч, Хасково, Велико Търново и Шумен. В област Перник се наблюдава най-слабо оценка на взаимодействието между бизнеса и областната/общинската администрация – оценката на анкетираните представители на бизнеса е с една четвърт по-слаба от средната за страната.

Неблагоприятна в това отношение е картината и в останалите области в клъстера, където взаимодействието е с между 8% и 13% по-слабо от това за страната. Размерът на данъка върху недвижимите имоти е най-висок в област Перник. Данъкът е с 26,2% по-висок от средния за страната. Подобна е ситуацията и в Ловеч, Хасково, Велико Търново и Шумен.

Състоянието и тенденциите на развитие на икономиката, демографията и околната среда са под тези за страната. Образованието като моментно състояние - също. Развитието на образованието обаче е сред най-негативните. Пет от областите в клъстера са на последните места измежду всички 28 области в страната.

Велико Търново е областта с най-бързо влошаване на обхвата на образователната система – налице е два пъти по-бързо намаляване на нетния коефициент на записване на населението в V-VIII клас в сравнение със страната. В област Ловеч се наблюдава силен спад на броя на студентите в колежите и университетите на 1000 души от населението, който, изразен в проценти, контрастира на незначителното намаляване на броя на студентите за страната - за една година стойността на показателя за област Ловеч намалява с близо една трета. Най-значимо е намаляването на броя на преподавателите в основното и средното образование на 1000 ученици в област Хасково, а в Ямбол се наблюдава най-голям спад в оценките от матурата по български език и литература.

Динамиката на развитие на околната среда в клъстера също е най-негативна за страната. Област Ямбол е на последно място, а пет други области в клъстера са сред последните в това отношение.

Обобщение

Може да се обобщи, че в резултат от процеса на формиране на клъстери чрез невронни мрежи (карти на Кохонен) са идентифицирани някои характерни типове регионални профили. Най-съществените от тях са следните:

1. Профил „много добро социално-икономическо състояние“, какъвто притежава единствено област София (столица)
2. Профил „силни негативни тенденции, все още добро социално-икономическо състояние“ – област Габрово
3. Профил „лошо социално-икономическо състояние и негативни тенденции на развитие“ – характеристики на областите Разград и Силистра
4. Профил „обещаващи тенденции на развитие“ особено в икономиката и образованието, характерни за областите Враца, Русе и София
5. Профил „лошо социално-икономическо състояние“, описващ областите Велико Търново, Ловеч, Пазарджик, Перник, Сливен, Хасково, Шумен и Ямбол

Въпреки че предмет на настоящия анализ е единствено формирането на регионалите профили, но не и идентифицирането на причините за това, е възможно да се откроят някои по-съществени обобщения:

1. Анализът на типовете регионални профили и по-специално разположението им по територията на страната показва, че по принцип те не са териториално компактни с някои изключения. Областите Разград и Силистра са съседни и периферни за територията на страната. Не съседни, но също така периферни са областите Видин и Смолян.
2. Близостта до ядрото София (столица) няма еднопосочно влияние върху сателитните области – профилът на област София е с добри тенденции на развитие, докато Перник попада в профил с лошо социално-икономическо състояние.
3. Обхватът на профилите, характиризиращи се с лошо социално-икономическо състояние или негативни тенденции на развитие, е много по-широк, отколкото на тези с добри такива. На практика за не повече от 3-4 области в България може да се заключи, че са в относително добро състояние и с не така ясно изразени негативни тенденции на развитие.

Информационните и аналитичните възможности на идентифицираните типове регионални профили са богати. Например за анализаторите и особено за политиците интерес би представлявал отговорът на въпроса „какви са причините за възникване на добрите тенденции на развитие в областите Враца, Русе и София?“, за да бъдат използвани те като примери за добри практики и за други области.

Друг обект на интерес би следвало да са причините, довели до формиране на регионалните профили с лошо състояние, тъй като за извеждането им от това състояние са необходими специфични политики и мерки.

В заключение формирането на клъстери от региони (например области на ниво NUTS 3) е регулярно използвана аналитична практика в ЕС, която подпомага ефективно процеса на взимане на аналитично обосновани, а оттам и правилни, целенасочени управленски решения. Прилагането на подобни, богати на възможности, аналитични подходи и у нас би имало добър потенциал при формиране на регионалните политики, намаляване на регионалните различия и икономическо и социално сближаване на силно диференцираните към момента региони, още повече че този и други анализи показват, че тенденцията все още е към задълбочаване на различията между тях.

Обръщането на тази тенденция би следвало да се превърне в приоритетна цел на управлението.