Типове профили
Клъстеризация според социалноикономическото състояние и развитие на областите (2013)
д-р Александър Цветков, „Региостат”
Въведение
Целта на образуването на клъстери от области е да се идентифицират и анализират специфични групи области, чиито регионални профили са подобни.
Този процес се извършва едновременно по всички показатели, характеризиращи социално- икономическото състояние и развитие на областите чрез използване на невронни мрежи. Идентифицираните типове регионални профили е възможно да бъдат използвани за различни цели: идентифициране на комплексни положителни или отрицателни явления, разкриване и анализ на причините, поради които са се формирали едни или други типове регионални профили, формулиране на общи или секторни политики за даден тип регионален профил, идентични за всички области в клъстера, и други.
Резултати
Идентифицирани са осем типа регионални профили. При част от тях характеристиките на съставящите ги области са в голяма степен близки. В друго такова подобие не е ясно изразено и в този смисъл те не представляват естествени клъстери, но са охарактеризирани в анализа с цел пълнота.
Много добро социално-икономическо състояние: София (столица)
Областта, в състава на която влиза столичният град и прилежащите му населени места, е изолирана самостоятелно в клъстер и очаквано е водеща в социално-икономическо отношение. София (столица) отстъпва първенството единствено в някои социални сфери, например в здравеопазването.
Област София (столица) е с най-голям БВП на човек от населението през 2010 година. По този показател втората след нея (област Стара Загора) е с 2,3 пъти пониска стойност. Областта е с най-висока заетост и най-високи доходи на лице от домакинство. При тези много добри икономически характеристики силно контрастираща е оценката, че София (столица) е една от двете области с най-лоша среда за развитие на бизнес, което са дължи основно на високите местни данъци и такси. Размерът на данъчната ставка за годишния патентен данък за търговия на дребно до 100 кв. м нетна търговска площ, който е най-висок за София (столица) - 20 лв. за 2013 г., е два пъти по-висок от средния данък за страната. Таксата за битови отпадъци също е една от най-високите в страната. Областта е и с една от най-лошите оценки за ниво то на нерегламентираните плащания според представителите на бизнеса.
Столицата не прави изключение от негативните тенденции на развитие за цялата страна в демографската и икономическата сфера, но тук те са относително послабо изразени, отколкото в останалите области. София (столица) е най-привлекателна за мигрантите, като отбелязва най-висок положителен механичен прираст от 5,4‰. Областта е единствената с положителен прираст на гъстотата на населението измежду всички области в страната.
Развитието в сферата на здравеопазването на областта е най-негативно спрямо останалите области. София (столица) е с най-сериозен спад на здравноосигурените лица на 100 души от населението и на второ място по увеличение на постъпилите болни за лечение в многопрофилна болница за активно лечение на 1000 души от населението.
Добро социално-икономическо състояние: Благоевград, Бургас, Варна, Пловдив и Русе
Петте области в клъстера се характеризират с добро демографско състояние в сравнение с останалите области в страната. Относително предимство пред тях има само София (столица). В две от областите в клъстера (Варна и Бургас) общите негативни тенденции на демографско развитие, валидни за цялата страна, са най-слабо изразени. София (столица), Благоевград, Варна и Бургас са с най-добрата възрастова структура на населението, измерена чрез коефициента на възрастова зависимост 65+ към 15-64 години, съответно 22,7%, 24,0%, 24,4% и 24,5% при средно за страната 28,5%.
Икономическото състояние на клъстера го нарежда сред водещите. Може да се каже, че е на второ място след клъстера, формиран от София (столица). От областите в клъстера Бургас е непосредствено след София (столица). Областите Благоевград, Пловдив и Бургас са с по-добро равнище на заетостта от това за страната, като коефициентът на заетост в област Благоевград е с 6,5 процентни пункта повече от средния за страната - 46,6%.
Динамиката на икономическото развитие на клъстера обаче не е така силно изразена. Във всичките пет области тенденциите в развитието са негативни, като област Варна е с най-негативно развитие на икономиката за периода в сравнение с всички останали области в страната. Всички области от клъстера с изключение на Бургас са с по-добро състояние на инфраструктурата спрямо средното за страната.
Добри тенденции на развитие: София, Перник, Стара Загора и Ямбол
Областите от клъстера се характеризират с контрасти в социално-икономическото си състояние.
И четирите области са със състояние на инфраструктурата, по-добро от средното за страната. Гъстотата на пътната мрежа в Перник и София е съответно 23,7 и 21,2 км/кв. км при средно равнище за страната от 17,6 км/кв. км Степента на развитие на икономиката и образователната среда на област София е по-добра от средната за страната. Коефициентът на безработица в областта е 6,4% (най-нисък за всички области) при среден за страната 12,3%. Относителният дял на оценките под 3 на матурата по български език и литература за областта е 2,20%, като само София (столица) е с незначително по-нисък дял - 2,19%.
Област Ямбол е с най-добра динамика на икономиката спрямо всички области в страната, а област София - с най-добре развиваща се бизнес среда. Ямбол е на второ място по увеличение на заетостта и с най-интензивно увеличение на броя предприятия на 1000 души от населението - 2,1% при намаление за страната от минус 1,1%.
Тенденциите в здравеопазването са положителни. Равнището на детската смъртност в областите Стара Загора, София и Ямбол намалява с два-три пъти по-голям темп, отколкото е това намаление за страната за периода. Въпреки добрите тенденции на развитие състоянието на някои от компонентите на околната среда в някои от областите в клъстера не е добро. Областите Стара Загора и Перник са двете с най-влошена околна среда в страната. Емисиите на въглероден двуокис в атмосферата в област Стара Загора са 2,8 пъти повече от втората област по този показател (Варна) и 12 пъти повече от средните в страната.
Контрасти в социално-икономическото развитие: Търговище, Кърджали и Хасково
Характерни за този клъстер са контрастите в развитието. За дадени аспекти на социално-икономическото развитие клъстерът е сред водещите в страната, а за други - на едно от последните места. Клъстерът е с най-добро развитие на образователната среда (област Кърджали е на първо място в стра ната, а останалите две области -веднага след нея). Средните оценки на матурата по български език и литература в областта са най-високи (4,60) при средни за страната 4,26.
Област Кърджали е водеща в развитието на инфраструктурата в страната. Относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в областта се е увеличил с 24 процентни пункта от 29,7 на 54%. От друга страна, тенденциите в здравеопазването са негативни. Броят на населението на един кардиолог в областите Кърджали и Търговище се увеличава съответно с 19,4 и 15,6% при средно намаление за страната от 3,3%. Населението на един лекар „Вътрешни болести” в Търговище се увеличава с 22,4% при намаление за страната от 1%.
Област Търговище е и с най-лошо състояние на здравеопазването - в областта един общопрактикуващ лекар обслужва средно 2057 души от населението при средно за страната 1491 души. Развитието на бизнес средата също е в негативна посока. Област Хасково е със силно влошена бизнес среда, включително и с една от най-негативните тенденции във възприятията за корупция според бизнеса в областта - влошаване в оценката от 18%.
Контрасти в социално-икономическо състояние, негативни тенденции: Габрово и Смолян
Социално-икономическото развитие на клъстера е негативно. Изключение прави развитието на здравеопазването. Броят на населението, обслужвано от един общопрактикуващ лекар в област Габрово, е намалял над три пъти от средния за страната - съответно с 13,3% спрямо 4,7%. Коефициентът на детска смъртност в област Смолян е намалял наполовина. За сравнение средно за страната това намаление е 9,1%.
В останалите сфери областите в клъстера регистрират негативни тенденции на развитие. Област Смолян е с най-лоши тенденции в развитието на бизнес средата и със силно влошено икономическо и демографско развитие. Оценката за качеството на предоставяните електронни услуги от областната/ общинската администрация в областта е намаляла наполовина - от 4,8 до 2,5 по скалата от 1 до 5.
Влошаването на възрастовата структура на населението в двете области е най-силно изразено в сравнение с останалите области в страната. То се изразява в нарастване на коефициента на възрастова зависимост 65+ към 0-14 съответно с три и два процентни пункта при запазване на равнището за страната. Област Габрово е със силно влошена демографска ситуация и развитие. В областта също така се проявяват негативни тенденции в околната, социалната и бизнес средата.
Социално-икономическото състояние на клъстера се характеризира с контрасти. От една страна, областите в него са с добро състояние на образованието (Смолян е на първо място в страната), околната среда и здравеопазването (Габрово е на първо място в страната). От друга страна, демографското им състояние е полошо от средното за страната (особено в област Габрово) -коефициентът на възрастова зависимост 65+ към 0-14 за областта е 1,6 пъти по-голям от този за страната.
Средно социално-икономическо състояние, средни темпове на развитие: Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Шумен и Добрич
Социално-икономическото състояние на областите в клъстера им отрежда позиция близка, но под средната за страната. Икономическото състояние на клъстера е под това на страната, като при област Монтана равнището на БВП на човек от населението е едва половината от това за страната. Същото се отнася и до образованието, околната среда, инфраструктурата и здравеопазването -областите в клъстера са близко до, но под средното ниво за страната. Относителният дял на населението на възраст 25-64 години с висше образование в областите на клъстера е между 16,8 и 21,7%, докато този покaзател за страната е 24%. Най-високият дял на населението в селища с обществена канализация (70,5%) от областите в клъстера е в област Пазарджик, като неговата стойност е по-ниска от тази за страната - 74%. Относителният дял на домакинствата с достъп до интернет и в шестте области (от 37,3 до 49,7%) в клъстера е под средния за страната - 50,9%.
Динамиката на социално-икономическите процеси в клъстера също е на средно ниво. Делът от населението, живеещо с материални лишения, в три от областите нараства минимално с между 0,3 до 2 процентни пункта, а в останалите три намалява с от 0,8 до 7,7 процентни пункта.
Лошо социално-икономическо състояние: Видин, Ловеч, Велико Търново и Кюстендил
Характерно за този клъстер е влошеното социално-икономическо състояние на съставящите го области. На практика всички области в клъстера са икономически и демографски в по-лошо състояние от средното за страната, като област Видин е с най-лошо икономическо и демографско състояние сред всички области в страната. Областта е с третия най-малък БВП на човек от населението, равня ващ се на половината от този на страната, и на едва 20% от този на водещата област - София (столица). Областта е и с най-ниска заетост сред всички останали области в страната с коефициент на заетост 37%. Възрастовата структура на населението в областта също е една от най-влошените - само област Габрово има по-лоша такава.
Средните доходи на лице от домакинство в област Ловеч са с 30% по-ниски от тези за страната. Състоянието на инфраструктурата в клъстера е в лошо състояние. Кюстендил, Ловеч и Видин са трите области в страната с най-малък относителен дял на домакинствата с достъп до интернет -около една трета от домакинствата при 50,9% средна стойност за страната.
Всички области в клъстера са с по-лоши от тези на страната тенденции в развитието на образованието и населението. Ловеч, Видин и Кюстендил са с най-голямото намаление на дела на населението с висше образование на възраст от 25 до 64 години спрямо тази тенденция в страната. В област Ловеч се регистрира най-голямо намаление по този показател спрямо всички останали области - с 5,2 процентни пункта.
Много лошо социално-икономическо състояние и негативни тенденции на развитие: Разград, Силистра и Сливен
Клъстерът е съставен от областите Разград, Силистра и Сливен. Област Разград е със силно изразени негативни демографски тенденции в страната. По-лошо демографско развитие от област Силистра имат само областите Смолян и Габрово. Област Разград е на предпоследно място по естествен прираст и сред областите с най-бързо влошаваща се възрастова структура на населението. Област Силистра е сред четирите най-бързо обезлюдяващи области. Състоянието на икономиката на тези три области също се характеризира с едни от най-влошените показатели - само две други области имат по-слаборазвити икономики. Областите Сливен и Силистра са с най-нисък БВП на човек от населението -два пъти по-нисък от този на страната.
Идентично е състоянието на образователната среда. Област Сливен е не само с най-лоша образователна среда, но и с най-негативни тенденции. Почти по всички показатели област Сливен е на последно или близо до последните места. Груповият нетен коефициент на записване на населението в V-VIII клас в областта е най-нисък в страната. Същото се отнася и за броя на преподавателите на 1000 ученици в основно и средно образование. В областите Разград, Силистра и Сливен на 1000 души от населението се падат съответно двама, трима и четирима студенти, а за страната те са 38.
Обобщение
Може да се обобщи, че в резултат от процеса на формиране на клъстери чрез невронни мрежи (карти на Кохонен) са идентифицирани някои характерни типове регионални профили. Най-съществените от тях са следните:
- Профил „много добро социално-икономическо състояние“, какъвто притежава единствено област София (столица);
- Профил „добро социално-икономическо състояние“ - областите Благоевград, Бургас, Варна, Пловдив и Русе; Профил „добри тенденции на развитие“ - характеристики на областите София, Перник, Стара Загора и Ямбол;
- Профил „лошо социално-икономическо състояние“, обхващащ областите Видин, Ловеч, Велико Търново и Кюстендил;
- Профил „много лошо социално-икономическо състояние и негативни тенденции на развитие“ - областите Разград, Силистра и Сливен. Както и през 2012 г. са валидни следните изводи:
Анализът на типовете регионални профили, и по-специално разположението им по територията на страната показва, че по принцип те не са териториално компактни (с някои изключения). Областите Разград и Силистра са съседни и периферни за територията на страната. Обхватът на профилите, характеризиращи се с лошо социално-икономическо състояние или негативни тенденции на развитие, е много по-широк, отколкото на тези с добри такива. На практика за не повече от 3-4 области в България може да се заключи, че са в относително добро състояние и с не така ясно изразени негативни тенденции на развитие.
Въпреки че резултатите от клъстеризацията на областите за 2013 г. методологически не са директно сравними с тези от 2012 г., могат да бъдат коментирани някои установени тенденции при формирането на типовете регионални профили:
- Област София (столица) значително се отличава от всички останали области в страната. И тази година тя е отделена самостоятелно в отделен клъстер.
- Областите Разград и Силистра потвърждават най-лошото си социално-икономическо състояние, като през 2013 г. към тях се присъединява област Сливен, която през 2012 г. е била в клъстер „лошо социално-икономическо състояние”.
- Най-добре развитите области след София (столица) продължават да бъдат Варна, Бургас, Пловдив и Благоевград. През 2013 г. към тях се присъединява област Русе. Последната през 2012 г. се намираше в клъстер с обещаващи тенденции на развитие, които очевидно са дали резултат.
- Област Габрово продължава да регистрира негативни тенденции на развитие. През 2013 г. същото се отнася и до област Смолян.