Анкетите сред бизнеса: Корупцията върви ръка за ръка със слабата администрация

През месец май за целите на изследването бяха проведени анкети сред бизнеса и гражданите във всичките 28 области на страната. Целта на тези анкети бе да допълнят наличната статистическа информация със субективните възприятия за бизнес средата и условията за живот в отделните области.

След обработването на попълнените анкети сред бизнеса и гражданите се открояват интересни резултати и закономерности, които заслужават внимание. Предвид важността на корупцията и работата на администрацията за бизнес средата във всяка една област по-голямата част от анкетата сред представители на бизнеса беше посветена точно на тези въпроси. Ето и резултатите, които получихме:

Корупция

На фона на относително високото ниво на корупция за страната спрямо останалите страни в ЕС, ако се съди по международно признатия Индекс за възприятие на корупция (Corruption Perception Index), изготвян от Transparency International, се установяват големи разлики между различни области. Противно на очакванията има немалко области в страната, в които усещането за корупционни практики е много слабо, т.е. местните представители на бизнеса и граждани смятат, че нивото на корупция в съответната област е много ниско. Като такива относително „чисти от корупция” области, ако се съди от анкетите сред бизнеса, се открояват Разград, Търговище и Смолян със средна оценка между 4 и 5, където 4 е ниско ниво на корупция, а 5 – много ниско. Тези възприятия за минимални нива на корупция се потвърждават и от получените резултати от анкетата сред гражданите на област Търговище, но не и за другите 2 области, т.е. на базата на данните от проведените анкети бихме могли да твърдим, че Търговище се възприема като област с много ниско ниво на корупцията както от местните фирми, така и от гражданите.
На другия край на спектъра са най-корумпираните общини според възприятията на бизнеса. Сред тях като абсолютен „шампион” се откроява област София със средна оценка от 1,71, където 1 е много високо ниво на корупция, а 2 – високо ниво. Перник и Кюстендил също се присъединяват към „челната тройка” със средни оценки от около близо 2,5, т.е. между високо и средно ниво на корупция. Шумен и Велико Търново също се открояват с относително по-високи от средните нива на корупция.
Във въпросниците за бизнеса възприятията за корупция са разделени според различните институции, в които тези практики биха могли да се срещат – общинска администрация, областна администрация, регионални държавни структури (напр. инспекции по труда, бюра по труда, дирекции „социално подпомагане” и др.), полиция, съдебна власт. Обикновено представителите на бизнеса не правят резки разграничения между отделните институции на местно ниво по отношение на корупцията в тях. С други думи, отклоненията между корупционните нива в различните институции в рамките на една област са малки и нивата на корупция между тях са близки. В няколко области обаче все пак се наблюдават по-сериозни разлики между отделните институции, като обикновено по-високата корупция в съдебната система и полицията затъмнява доста по-добрите резултати за останалите институции, включени в анкетите. Такива например са област Бургас и област София (столица), където полицията и съдебната система се възприемат от бизнеса като далеч по-корумпирани от другите институции.
Освен общите възприятия за корупция в различни местни институции с анкетата сред бизнеса се целеше да се откроят и процедурите, които дават най-богата „почва” за растежа на корупционни практики. В тази връзка представителите на бизнеса бяха попитани колко често в сектора, в който те работят, на фирмите се налага да правят корупционни или нерегламентирани плащания. В анкетната карта бяха изброени няколко често срещани случая, при които фирмите си взаимодействат с местните власти. Сред тези случаи са обществените поръчки, получаването на регистрации и разрешения от местната власт, административните услуги на местната власт и др.

Прави впечатление, че като цяло бизнесът не е бил особено критичен по отношение на нерегламентираните плащания. От една страна, това може да се дължи на липсата на опит или преки наблюдения върху такива практики, от друга – на неизчерпателния списък с примерни случаи, при които бизнесът си взаимодейства най-много с местните власти, от трета – просто на нежелание да се навлиза в конкретика за разпространените корупционни практики. Ако се съди по отговорите на този въпрос, може да се заключи, че нерегламентираните плащания са относително рядко срещано явление в страната с изключение на няколко области. За сравнение по отношение на корупцията по-скоро съществува обратната ситуация – относително широко разпространено явление из цялата страна с няколко изключения.

Все пак област Перник успява да затвърди своето „първенство” и по отношение на нерегламентираните плащания, като тук тези практики са относително най-често срещани на фона на останалата част от страната. София (столица) също се отличава с висока честота на нерегламентираните плащания. Другото интересно наблюдение от анкетите е, че нерегламентираните плащания там, където те се смятат за често срещани от бизнеса, са докладвани за всички изброени случаи, т.е. ако има възприятия за нерегламентирани плащания, те са повсеместни в рамките на областта – и при обществените поръчки, и при различни административни услуги, и при издаването на разрешителни и т.н.

Подобно явление се наблюдаваше и при корупцията, където като цяло разликите във възприятията за корупция между отделните институции в рамките на една област са малки. Тази взаимозависимост би могла да говори за ефект на „заразата” при възприятията за корупция – ако една или повече институции в една област се възприемат за корумпирани, то това или води до бързо навлизане на корупционните практики и в други институции, или автоматично създава сходни обществени представи за корупция и за другите институции в областта.

Работа с местната администрация

Оценката на бизнеса за работата на органите на местната общинска и областна администрация до голяма степен е в унисон с резултатите за корупцията. В областите, където има относително високи възприятия за корупция, са и местата, в които бизнесът оценява работата на администрацията най-ниско. Сред тях се нареждат област София, Перник и Кюстендил с оценка около 2,5-2,6 по скала от 1 до 5, където 1 означава наличие на сериозни слабости, а 5 – липса на слабости. Донякъде изненадващо сред областите с относително по-ниска оценка за местната администрация се откроява и Стара Загора, която не е сред най-корумпираните области. Както и при по-горе разгледаните индикатори, въпреки че въпросът за работата на общинската и областната администрация дава възможност за отделни оценки в няколко направления – компетентност на служителите, бързина, отзивчивост и т.н., се установява същата склонност към малка вариация между отделните оценки в рамките на една област. Или служителите се възприемат за бързи, компетентни, отзивчиви и неподкупни, или – обратното, но смесени „типологии” (примерно едновременно и високо компетентни, и подкупни) като цяло не се наблюдават. В същото време, на другия край на оценките се нареждат Бургас, Пазарджик, Разград, Търговище и Смолян с оценка около 4, като се има предвид, че скалата е от 1 – наличие на сериозни слабости до 5 – липса на слабости. В тези области дминистрацията се възприема по-скоро като такава без сериозни слабости. Следва да се припомни, че три от тези пет области – Разград, Търговище и Смолян - също се характеризираха с едни от най-ниските нива на корупционни усещания.

Графика 1: Връзка между възприятията за корупция и оценката на бизнеса за работата на местната администрация

Източник: Анкети сред бизнеса

Очевидно между двата измерителя – възприятия за корупция и оценка за работата на администрацията, има известна положителна корелация. Тази връзка се вижда ясно и от долната двумерна точкова диаграма (scatter plot), където са разположени различните области по двете оси – възприятие за корупция и оценка за работата на администрацията.

Таблица 1: Връзка между възприятията за корупция и оценката на бизнеса за работата на местната администрация

Източник: Анкети сред представители на бизнеса

Легенда: Червеното оцветяване на клетките представлява ниска оценка за работата на администрацията и възприятия за висока корупция. Обратно, зеленото оцветяване съответства на ниски възприятия за корупция и висока оценка за работата на администрацията. Жълтият цвят показва средни стойности.

Изчислените средни оценки за корупцията и за работата на местната администрация по области и пресметнатите статистически характеристики на корелация между двата показателя потвърдиха тези заключения. Корелацията между двата индикатора е положителна (0,78) и показва много висока стойност на свързаност между тези два индикатора. Ако възприятията за корупция в една област са високи, то можем да очакваме, че и оценката за работата на администрацията също ще е относително ниска, и обратно. Тук е важно да се подчертае, че тази взаимовръзка не предполага причинно-следствена връзка между двата показателя, а само и единствено паралелно движение. Т.е. не бихме могли да твърдим, че по-незадоволителната работа на администрацията води до по-висока корупция или пък обратното - че където местните органи са корумпирани, това води до снижаване на качеството на предоставяните от тях услуги. Единственият извод, който може да се направи от тази относително висока положителна корелация, е, че често корупцията и незадоволителното обслужване на бизнеса и гражданите от местните власти са свързани явления.

Електронно правителство

Както в анкетите сред бизнеса, така и във въпросниците за общините бяха включени няколко въпроса за степента на предоставяне и ползване на електронни услуги от областната/общинската администрация. По-голямата част от респондентите декларират, че не са ползвали електронни услуги от местната администрация. Единствените области, в които ползвателите на такива услуги преобладават над тези, които не ги ползват, са Благоевград, София, Стара Загора и Хасково. Сред областите с най-нисък процент респонденти, ползвали електронни услуги през последната година, се нареждат Кюстендил (6,3%), Смолян (8,2%), Сливен (12,2%), Ловеч (13,3%), Видин (16,3%) и Ямбол (16,3%). Интересен е фактът, че дори и в столицата, където е съсредоточен най-големият дял на младото и образовано население в страната, респондентите, които не са ползвали такива услуги, леко превишават ползвателите.

В заключение това, което може да се обобщи, е, че има силна положителна връзка между възприятията за корупция и оценката за работата на местната администрация. Тези области, които се открояват като по-силно корумпирани, също са и сред областите с относително по-ниски оценки на работата на тяхната администрация. Като най-слабо работещи и най-корумпирани се очертават Софийска област, Перник, Кюстендил, а като най-добре работещи и съответно най-чисти от корупция – Разград, Смолян и Търговище. Възприятията както за корупцията, така и за работата на местните институции са относително хомогенни, т.е. в рамките на една област се наблюдават относително малки разлики във възприятията за корупция и нерегламентирани плащания между отделните институции или пък по отношение на различни административни услуги. Слаба е и вариацията по отношение на различните аспекти от работата на администрацията – компетентност, неподкупност, бързина и т.н. Ако местната администрация в една област се възприема като слабо работеща, то това възприятие е повсеместно, така че администрацията като цяло се възприема и за бавна, и за некомпетентна, и за подкупна. По отношение на електронното правителство анкетите сред бизнеса и общинската администрация потвърждават очакванията ни, че електронните услуги, предоставяни от местните власти, се ползват от ограничен брой представители на бизнеса. В повечето области (с изключение на четири – Благоевград, Стара Загора, Хасково и Софийска област) респондентите, които са декларирали, че не са ползвали такива услуги през последната годината, далеч превишават ползвателите им.