Типове регионални профили 2014: клъстеризация според социално-икономическото състояние и развитие на областите

д-р Александър Цветков, „Региостат”

Увод

Целта на формирането на клъстери от области е да се откроят и анализират специфични типове регионални профили. Областите, които влизат в състава на даден клъстер, са достатъчно подобни помежду си и различаващи се от останалите.

За формирането на типовете регионални профили (клъстери) са използвани всички показатели, характеризиращи социално-икономическото състояние и развитие на областите. Методът за образуване на клъстерите е невронни мрежи.

Типовете регионални профили е възможно да се използват за идентифициране на комплексни положителни или отрицателни явления, за разкриване и анализ на причините, породили тези явления, за формулиране на общи или секторни политики за даден тип регионален профил и други.

Резултати

Въз основа на използваните статистически данни и на проведените през 2014 г. изследвания са идентифицирани осем типа регионални профили. Въпреки че броят на клъстерите е еднакъв с този от предходната година, в състава им има различия. Изключение прави единствено клъстерът, в чийто състав влиза само област София (столица), който се запазва като такъв и през трите години от наблюдавания период.

В резултат на комплексната обработката на всички индикатори, описани в методиката на изследването, се обособиха следните групи области с различно социално-иконимическо състояние и развитие:

Много добро социално-икономическо състояние: София (столица)

Област София (столица) за поредна година образува отделен клъстер. Този клъстер силно се отличава от останалите, тъй като областта е най-развитата в социално-икономическо отношение.

Икономиката на област София (столица) е най-развитата в сравнение с всички останали области в страната. Областта за поредна година е с най-голям БВП на човек от населението. Разликата между нея и следващите я области е много голяма – през 2011 г., втората след нея (област София), е с два пъти по-малък БВП на човек от населението.

По отношение на пазара на труда област София (столица) е и с най-високата заетост, с едно от най-ниските равнища на безработица и с най-високи доходи на лице от домакинство.

Областта се отличава от останалите и според протичащите демографски процеси. Естественият прираст, както и в цялата страна, е отрицателен, но с най-малка стойност (минус 1,5‰ през 2013 година). От друга страна, София (столица) е една от малкото области с постоянна тенденция на имиграция и съответно с най-голям положителен механичен прираст на населението: 7,1‰ през 2013 година.

София (столица) обаче е с най-лоши тенденции в социалната сфера и околната среда и с най-лошата среда за развитие на бизнес. Последното се дължи основно на данъчната ставка за годишния патентен данък за търговия на дребно до 100 кв. м нетна търговска площ. Той е най-високият за цялата страна – 20 лв. за 2013 г., и превишава два пъти средния данък в страната.

Добро социално-икономическо състояние: Благоевград, Бургас, Варна и Пловдив

Тези четири области формират ядрото на клъстера през трите години на изследването. Към този клъстер през предходната година беше присъединена и област Русе, но през настоящата година тя отново отпада от състава му.

Демографското състояние на клъстера е по-добро от това на останалите области, с изключение на София (столица). В областите Варна и Пловдив демографските тенденции са сред най-добрите за страната. Благоевград, Варна и Бургас са и с най-добрата възрастова структура на населението след София (столица). Коефициентите на възрастова зависимост 65+ към 15-64 години за тези области са съответно 24,7%, 25,2% и 25,5% при 29,3% средно за страната.

Икономиката на клъстера е силно развита (позиционира се веднага след София (столица). Областите Благоевград, Пловдив и Бургас са с по-добро равнище на заетостта от това за страната, като през 2013 г. коефициентът на заетост за водещата област – Благоевград, е с 4,5 процентни пункта повече от средния за страната (46,9%).

Контрасти в социално-икономическото състояние: Стара Загора

Клъстерът съдържа само една област – Стара Загора.

Определящо за областта е най-лошото състояние на околната среда сред всички области в страната. Емисиите на въглероден двуокис в атмосферата в област Стара Загора са 3,3 пъти повече от втората област по този показател (Варна) и 12 пъти повече от средните за страната.

В останалите сфери се наблюдават контрасти. Състоянието на икономиката ѝ я нарежда веднага след Варна, но тенденциите на развитие са негативни. Областта е с относително добро състояние на здравеопазването, инфраструктурата, данъците и администрацията.

Средно социално-икономическо състояние: Шумен, Велико Търново, Русе, Добрич, Перник и Хасково

Социално-икономическото състояние на областите в клъстера им отрежда позиция, която е близка, но под средната за страната.

Икономиките на областите в клъстера са под средното равнище за страната. Същото се отнася и до демографското им състояние.

За всички области в клъстера се наблюдават положителни тенденции в околната среда. Същото се отнася и до развитието на бизнес средата по отношение на местните данъци и административните услуги (с изключение на област Шумен) и инфраструктурата (без област Велико Търново). Състоянието на здравеопазването не е добро, а тенденциите са негативни.

Контрасти в социално-икономическото развитие: Смолян, Габрово, Видин, Ямбол и Плевен

За областите в клъстера са характерни контрасти в развитието. За дадени аспекти на социално-икономическото развитие клъстерът е сред водещите в страната, а за други – на едно от последните места.

Всички пет области са с добри тенденции в икономиката (особено област Ямбол). Относително добре се развива и образователната среда. Но демографското развитие на областите в клъстера е едно от най-влошените сред всички области.

Област Ямбол е с най-добра динамика на икономиката спрямо всички области в страната. Положителни са също и тенденциите в областите Плевен и Габрово. Ямбол е с най-голямо увеличение на доходите на лице от домакинство в номинално изражение през 2013 г. – 20% при средно за страната 11%.

Влошаването на възрастовата структура на населението в областите Смолян и Видин е най-силно в сравнение с останалите области в страната. То се изразява в нарастване на коефициента на възрастова зависимост (съотношението между броя на населението на 65 и повече години към този на населението до 14 години) съответно с 1,5 и 2 процентни пункта през 2013 г. при средно 0,8 за страната. Област Габрово е със силно влошена демографска ситуация и развитие.

Контрасти в социално-икономическото състояние и развитие: Кюстендил, Враца и Кърджали

За трите области в клъстера са характерни контрасти както по отношение на социално-икономическото им състояние, така и по отношение на тенденциите в развитието им.

От една страна, областите в клъстера са с най-добри тенденции в образователната среда и с относително привлекателна бизнес среда (данъци и администрация), а от друга, с едни от най-слабите икономики и с най-негативното икономическо развитие.

Трите области в клъстера са сред петте с най-добри тенденции в образованието от всички области в страната. Средната оценка на матурата по български език и литература през 2014 г. в област Кърджали е най-висока – 4,71, при среден успех в страната 4,32.

Областите Кюстендил и Кърджали са водещи в развитието на инфраструктурата в страната. По темп на нарастване на относителния дял на домакинствата с достъп до интернет двете области са сред първите три. За област Кюстендил увеличението е с 20,7% само за една година – от 31,7% през 2012 г. на 52,4% през 2013 година. Областта е и на първо място по нарастване на относителния дял на лицата на възраст от 16 до 74 години, използвали интернет през последните 12 месеца – от 38,8% до 50,9% за една година.

Областите Кърджали и Кюстендил са двете с най-малък обем на инвестициите, измерени чрез разходите за придобиване на дългосрочни материални активи (хил. лв.) на 1000 души от населението – около 3,5 пъти по-малко от тези за страната и повече от осем пъти по-малко от водещата област – София (столица) за 2012 година.

Контрасти в социално-икономическото състояние, негативни тенденции: Сливен, Пазарджик и София

Характерни за клъстера са негативни тенденции в сфери като инфраструктура (най-лошо развитие за страната) и категорията „Данъци и администрация”. Инфраструктурата не само е в лошо състояние, но и се развива в негативна посока. Състоянието на образователната и социалната среда също не е добро.

От друга страна, област София е в добро икономическо състояние. Много добро е състоянието на околната среда в областите София и Сливен.

Влошаването на качеството на пътната настилка в област София се характеризира с втория най-бърз темп за цялата страна, като делът на пътната настилка в добро състояние намалява от 36% през 2012 г. на 29% през 2013 година. Две от областите в клъстера са съответно последна и предпоследна по динамика на относителния дял на домакинствата с достъп до интернет, като бележат намаление от 49% през 2012 г. до 44% през 2013 г. за София и от 40% на 36% за Пазарджик при увеличение за страната от 51% на 54% за същия период.

Трябва да се посочи, че област София е на второ място по БВП на човек от населението след София (столица), но следва да се има предвид, че този показател е два пъти по-малък от този на последната през 2011 година. Областта е и една от четирите с най-ниска безработица през 2013 година.

Много лошо социално-икономическо състояние: Разград, Силистра, Търговище, Ловеч и Монтана

Клъстерът е съставен от областите Разград, Силистра, Търговище, Ловеч и Монтана. През 2013 г. по-лошо демографско развитие от област Силистра има само област Смолян. Област Монтана е на предпоследно място по естествен прираст през 2013 година. Област Разград е сред петте най-бързо обезлюдяващи се области през същата година.

Състоянието на икономиката на областите в клъстера също се характеризира с едни от най-влошените показатели – Силистра и Монтана са с най-слабо развити икономика. По-висока безработица от областите Силистра и Разград е регистрирана само в област Шумен. Област Силистра е с най-ниската заетост (37,1% коефициент на заетост през 2013 година). С много ниска степен на заетост са и областите Ловеч, Търговище и Монтана.

В тези области състоянието на образователната среда, на инфраструктурата и на здравеопазването също много лошо. Областите Търговище, Ловеч и Монтана са с най-негативно състояние на инфраструктурата, по-неблагоприятна образователна среда от област Търговище има само Сливен, а по-лошо здравеопазване от Силистра, Разград и Търговище има само област Шумен.

Обобщение

В резултат на получената клъстеризация за социално-икономическото състояние и развитие на областите може да се направи следното обобщение:

1.      Област София (столица) значително се отличава от всички останали области в страната. През целия период на изследване на регионалните профили тя се отделя самостоятелен клъстер, като различията между нея и останалите области не намаляват.

2.      Клъстерът с области в лошо социално-икономическо състояние проявява тенденция да увеличава състава си: през 2012 г. към него принадлежаха само две области – Разград и Силистра, през 2013 г. те са три, а през 2014 г. – пет области.

3.      Обхватът на профилите, характеризиращи се с лошо социално-икономическо състояние или с негативни тенденции на развитие, остава много по-широк, отколкото на тези с добри тенденции.

4.      Най-добре развитите области след София (столица) продължават да са Варна, Бургас, Пловдив и Благоевград.