Икономически център Добрич

ОБЩ ПРЕГЛЕД

ИЦ „Добрич“ се характеризира с висока значимост на селското стопанство и свързаните с него преработващи дейности, които предопределят структурата на наетите в местната икономика и нивата на заплатите. В центъра има относително малко инвестиции, а демографските процеси са сравними с общите за страната.

ГЕОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ

Икономическият център е разположен в североизточния край на страната и е част от територията на област Добрич. От всички общини в състава на Добричка област единствено Добрич-селска отговаря на изискването за периферия на икономическия център със своите 17% ежедневна трудова миграция към ядрото. Това се дължи най-вече на географското разположение на двете общини и на факта, че община Добрич- селска заобикаля от всички страни Добрич-град.

ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИИ

Икономиката на центъра е съсредоточена в ядрото, където са произведени 77% от продукцията за 2015 г. С най-голям дял (33%) е преработващата промишленост, следвана от земеделието (21%) и търговията (16%). Добивната промишленост отсъства, а енергетиката е представена символично (0,01%). Докато икономиката на ядрото е доминирана от преработващата промишленост, то в периферната община с най- голямо значение е земеделието (63% от продукцията и` ), което заедно с преработващата промишленост (32%) съставлява почти цялата и` икономика. Сред най-големите фирми са химическите „Пластхим“ и „Агрохимикали“ и земеделската „Сън фуудс“.

Повечето инвестиции са в община Добрич-град. От общо 173 млн. лв. средногодишни разходи за придобиване на дълготрайни материални активи за 2015 г. едва 47 млн. лв. са в Добрич-селска. Структурата на РДМА не отговаря на тази на продукцията – превес има селското стопанство (34%) над индустрията като цяло (21%), което най-вероятно е резултат от възможностите за закупуване на земеделска техника с помощта на европейските земеделски фондове. Динамиката в двете общини също е различна, тъй като РДМА растат в икономическия център (с 22% между 2011 и 2015 г.). В периферната община ръстът е много по-малък, а в ключовия селскостопански отрасъл се наблюдава спад със 17%. За сметка на това РДМА в селското стопанство в центъра растат с 44% за същия период.

Чуждестранните инвестиции са относително малко, като към 2015 г. общият им обем достига 24 млн. евро. ПЧИ са съсредоточени в операциите с недвижими имоти (29%), търговията (27%) и индустрията (27%). В периода 2011–2015 г. се наблюдава ръст единствено при ПЧИ в търговията, като те са нараснали със 168% до 6,7 млн. евро (с натрупване) към края на 2015 г. Най-големият спад пък е при операциите с недвижими имоти (–66%). Чуждестранните инвестиции имат значителна динамика, като към края на 2013 г. общият им обем достига 45 млн. евро, или почти два пъти повече от нивото им през 2015 г. Почти всички ПЧИ са съсредоточени в ядрото, като към 2015 г. в периферната община те са едва 318 хил. евро.

ПАЗАР НА ТРУДА

През 2015 г. наетите в ИЦ „Добрич“ са съсредоточени почти изключително в ядрото. В община Добрич-селска работят едва 1400 от общо 24 000 наети. Структурата на наетите е относително сходна с тази на икономиката и` . Значителна разлика има най-вече при земеделието, където се генерират 21% от произведената продукция, но работят 8% от наетите. Причина за това най-вероятно е механизацията в сектора. В селското стопанство са наети половината работници в периферната община. Общият брой на наетите през 2015 г. е намалял със 7,7% спрямо 2011 г., като най-значителен е спадът в преработващата промишленост в ядрото. След индустрията най-много наети има в търговията и здравеопазването.

Средната месечна брутна заплата през 2015 г. е 661 лв. Особеното е, че средната заплата в икономическия център (643 лв.) е значително по-ниска от тази в периферната община (806 лв.). Това се дължи най-вече на обстоятелството, че средната заплата в най-големия сектор в Добрич-град – преработващата промишленост, е относително ниска – 560 лв./месец, докато в селското стопанство в Добрич-селска, където са половината наети в общината, е най-високото заплащане – 994 лв./месец. След този сектор се нареждат „Държавно управление“ (967 лв.) и „Финансови и застрахователни дейности“ (874 лв.). Ръст на заплатите се наблюдава при почти всички икономически дейности с изключение на търговията и транспорта в периферната община.

Безработицата през 2016 г. е 6,1% с тенденция към спад, като има значителна разлика между общините Добрич-град и Добрич-селска. В центъра безработицата е 5,1%, а в периферията – 9,9%. През 2016 г. в Добрич-селска има рязък спад на безработицата – с 4,5 пр.п. спрямо 2015 г.

ЧОВЕШКИ РЕСУРС И РАБОТНА СИЛА

През 2016 г. в центъра живеят 107 хил. души, като 86 хил. от тях са в община Добрич-град. Спрямо 2000 г. населението е намаляло със 17%, но спадът в Добрич-селска е с почти 1/3. Няма изгледи тази тенденция да се обърне в близко бъдеще, тъй като естественият прираст е отрицателен през целия период и достига –15‰ през 2016 г. Обратно е съотношението при механичния прираст – изселващите се имат по-голям превес над заселващите се в Добрич-град (–9,8‰), отколкото в Добрич-селска (–1,7‰) при средно –8,4‰ за центъра.

Населението в трудоспособна възраст намалява с темпове, сходни с населението като цяло (–18,5% между 2000 и 2016 г.) и достига общо 64 хил. души през 2016 г. В трудоспособна възраст са 60,4% от населението през 2016 г. Коефициентът на демографско заместване в центъра е 60% през 2016 г. – малко по-нисък от средния за страната. Способността на община Добрич-селска да възпроизвежда работната си сила (коефициент на демографско заместване 73%) обаче е много по-голяма от тази на Добрич-град (57%).

Община Добрич-град предлага относително широк набор от професионални училища. Най-широко застъпеният профил е подготовката на различни кадри за туризма (общо 160 ученици според план-приема за учебната 2016/2017 г.), заварчици, електротехници, шлосери и други технически професии (300 ученици). Сред професионалните направления са също икономиката и финансите (100 ученици) и ветеринарната медицина (110 ученици). Учудващ е относително малкият брой места за ученици в селскостопанското училище (110) предвид голяма важност на земеделието за икономиката на областта. В периферната община професионални училища липсват.

В ядрото има профилирано езиково училище, както и такова, специализирано в природоматематическите дисциплини. Повечето училища в центъра обаче са общообразователни. Висше образование се предлага от филиали на Варненския технически университет и на широкопрофилния Шуменски университет.

С висше образование през 2011 г. са 17% от населението, със средно – 42%, а с основно – 26%. Почти всички висшисти обаче са съсредоточени в Добрич-град. В Добрич-селска те са едва 3,2%, а 42% са с основно образование. Средната оценка на държавните зрелостни изпити по БЕЛ през 2016 г. е „добър“ 4,31.

Икономически центрове в България