Икономически център Хасково

ОБЩ ПРЕГЛЕД

„Хасково“ е особен икономически център, тъй като обхваща само една община и няма периферия. Икономиката му расте относително бързо през последните години, като с най-голям дял е преработващата промишленост. Демографските тенденции в центъра са негативни, но не се различават особено от средните за страната. Професионалното образование предлага широк спектър от специалности, а резултатите на учениците са добри на фона на други общини.

ГЕОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ

Тъй като Хасково отговаря на критериите за икономическо ядро по гъстота на заетостта и обем произведена продукция, но не и по трудова миграция, центърът представлява ядро без периферия – нито една от околните общини не изпраща поне 10% от наетите си ежедневно, за да работят в Хасково. Според данните от последното преброяване община Минерални бани е близо до прехвърляне на тази граница с 9,3% ежедневна трудова миграция към центъра, така че не е изключено след 2011 г. да е станала периферия на Хасково.

ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИИ

В периода 2011–2015 г. икономиката на Хасково расте стабилно, като произведената продукция в общината се увеличава с 15,2%. Структурата на икономиката е относително балансирана между отделните сектори, като с най-голям дял в произведената продукция през 2015 г. е преработващата промишленост (33%), следвана от строителството (15%), търговията (13%) и транспорта (13%). С най-голямо значение за икономиката на региона са хранително-вкусовата промишленост и машиностроенето, както и текстилното и шивашкото производство. С най-малък дял е добивната промишленост (0,06%). Най-голям ръст през периода се наблюдава в здравеопазването (53%) вследствие на модернизацията на многопрофилната болница в общината, следвано от професионалните и научните дейности (49%). Спад на продукцията през периода има само в образованието (–18%) най-вероятно вследствие на закриването на училища и спада в броя ученици и в селското стопанство (–15%).

В същото време в общината се наблюдава значителен ръст на инвестициите. Годишните разходи за придобиване на дълготрайни материални активи са се увеличили с 33% за периода и достигат 95 млн. лв. през 2015 г. По 1/3 от РДМА са инвестирани в индустрията и в търговията на общината, 13% – в селското стопанство, 11% – в строителството. Най-голям ръст (306%) има при операциите с недвижими имоти, което е обяснимо предвид много ниската база и възраждането на имотния пазар след края на икономическата криза; в този сектор обаче са едва 7% от общите РДМА.

Още по-голям ръст има при преките чуждестранни инвестиции – между 2012 и 2015 г. те са нараснали с 277% до 39 млн. евро (с натрупване) към края на 2015 г. Големият ръст в процентно изражение се дължи на реалното отсъствие на ПЧИ в началото на периода. От секторите, за които НСИ предоставя данни, 23% от инвестициите отиват в индустрията на града, като сумата им нараства пет пъти за периода. Силно застъпена в общината са текстилната промишленост и машиностроенето.

ПАЗАР НА ТРУДА

В периода 2011–2015 г. в икономическия център се наблюдава лек спад в броя наети лица – с 4%, до 24,9 хил. души в края на периода. В някои сектори, като селското стопанство и здравеопазването, обаче има лек ръст. Най-голяма част от наетите са в преработващата промишленост – 27% от общия брой в общината, следвана от търговията (20%), образованието (8%) и здравеопазването (6,5%). Най-малко наети има в добивната промишленост, като към 2015 г. това са 16 души в цялата община.

Заплатите в Хасково също бележат значителен ръст – средно за общината той е 25% през 2015 г. спрямо 2011 г., но има големи различия между отделните отрасли. Най-голямото увеличение на средната брутна заплата е в сектор „Професионални дейности и научни изследвания“ (106% за същия период), което отразява бурното развитие на аутсорсинг индустрията в центъра. Заплатите в сектор „Култура, спорт и развлечение“ също растат бързо – с 45%. Лек спад на заплащането се наблюдава при добивната промишленост и финансовите и застрахователните дейности (с 12% и за двата сектора), но при добива трябва да се има предвид малкият брой наети. Средната месечна заплата в общината е 630 лв. през 2015 г., но варира много между отделните отрасли – най-висока е тя в енергийния сектор (1470 лв./месец) и в сектор „Дър-жавно управление“ (888 лв./месец), а най-ниска – в добивната промишленост (320 лв./месец) и в хотелиерството и ресторантьорството (444 лв./месец).

Безработицата в общината намалява с 2,18 пр.п. спрямо 2011 г. до 7,2% през 2016 г., като това се дължи на инвестициите и свиването на общия размер на работната сила.

ЧОВЕШКИ РЕСУРС И РАБОТНА СИЛА

Населението на общината е намаляло значително от 2000 г. насам – към 2016 г. спадът е с 12% до 88 хил. души, като той е почти идентичен със средната за страната стойност (13%). Няма изгледи тенденцията към спад на населението да се измени в близко бъдеще – докато до 2005 г. механичният прираст на Хасково е положителен, то след това броят на напусналите общината всяка година надхвърля броя на заселилите се в нея; за 2016 г. коефициентът на механичен прираст е –3,78‰, но през 2015 г. е бил –12,83‰. Неблагоприятните демографски тенденции се подхранват и от високия отрицателен естествен прираст (–5,96‰ през 2016 г.), който се влошава през годините.

Делът на населението в трудоспособна възраст (15–64 години) намалява с темпове, сходни с тези на населението като цяло – от началото на хилядолетието спадът е с 12,5% до общо 53,5 хил. души. Трудоспособните формират 60% от цялото население на общината. Коефициентът на демографско заместване (съотношението между броя лица на възраст 15–19 години и тези на 60–64 години) към 2016 г. също е много близък до средната за страната стойност – 64% спрямо 62%, което дава относително оптимистичен изглед за способността на работната сила в общината да се възпроизвежда.

Община Хасково поддържа широк набор от професионални училища. В нея има училище по транспорт (което приема 75 ученици годишно според план-приема за 2016/2017г.), селскостопанско училище, което подготвя фермери (60 ученици) и техници (25 ученици), както и училище по туризъм и такова с икономически профил. В унисон със структурата на икономиката в общината най-широко застъпени са техническите специалности – лека промишленост (140 ученици), механоелектроника (25 ученици), транспортна техника (75 ученици), строителство (75 ученици).

Специализираните училища в общината предлагат образование в областта на икономиката и природоматематическите дисциплини; има и две общообразователни училища. В Хасково функционират филиали на две висши училища от други градове – Тракийския университет в Стара Загора и софийския УНСС, съответно с медицински и икономически профил.

Според данните от преброяването през 2011 г. 18% от населението на общината има висше образование. Среднистите са 43%, тези с основно образование – 24%.

Оценките от държавните зрелостни изпити по БЕЛ в Хасково също показват относително добре работеща местна образователна система – на оценяването през 2016 г. учениците постигат средна оценка „добър“ 4,00, с едва 17 стотни под средното за страната равнище.

Икономически центрове в България