Икономически център Бургас-Несебър

ИКОНОМИЧЕСКИ ЦЕНТЪР "БУРГАС-НЕСЕБЪР"

• ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ И КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ

•  СЪСТАВ И ТРУДОВА МИГРАЦИЯ

Център „Бургас-Несебър“ включва общините Бур­гас и Несебър като икономически ядра, както и Камено, Средец, Созопол, Айтос, Руен и Поморие като тяхна периферия. В сравнение с предиш­ното издание на изследването (2017 г.) Несебър вече покрива критериите за ядро, а с присъеди­няването на Поморие се разширява обхватът на центъра. Община Бургас привлича ежедневно над 6,4 хил. работници от периферните си общи­ни, а Несебър – 2,9 хил. Трудовата заетост в Бур­гас е от най-голямо значение за пазара на труда в Камено, където 35% от заетите пътуват всеки ден, а източникът на най-много приходящи работни­ци е Айтос – 1,5 хил. души. За Несебър тази роля играе Поморие, откъдето всеки ден за работа пъ­туват 1,7 хил. души, или 18% от всички заети.

• ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИИ

Общият размер на произведената продукция на общините в състава на „Бургас-Несебър“ е 7,73 млрд. лв. за 2021 г., или 23,2 хил. лв. на човек от населението. В рамките на последното десе­тилетие ръстът на добавената стойност е 53% – най-ниският след този на център „Благоевград“. Трябва обаче да се има предвид, че 2021 г. е особено тежка за туристическия бранш, ключов за местната икономика. Добавената стойност е концентрирана в община Бургас, която генери­ра 75% от създадената в центъра, други 10% са в Несебър, по 4% – в Средец и Поморие. От отраслова гледна точка икономиката е балансирана – водеща роля играят преработващата промишле­ност (21%) и търговията (19%), но значителен дял имат и транспортът и складовете (12%), туризмът (10%), строителството (9%) и здравеопазването (7%). Трябва да се има предвид, че в „нормална“ година, без ковид-19, туризмът би заемал зна­чително по-голям дял, особено в периферията. Сред водещите работодатели са „Лукойл Неф­тохим“ с 1,3 хил. работници, който е и лидер по приходи през 2021 г., „Водоснабдяване и канали­зация“ с 1,3 хил. души, както и „Нурсан Отомотив“ и текстилното предприятия „Яна“ с по над 1000 служители.

Общият размер на преките чуждестранни ин­вестиции в „Бургас-Несебър“ към края на 2021 г. възлиза на 2,21 млрд. евро, или 6,7 хил. евро на човек от населението, като по-високи ПЧИ на чо­век има само центърът около столицата. Чуждите капитали са концентрирани в двете ядра, като в Бургас са 93% от тях, в Несебър – други 5%. Разхо­дите за придобиване на ДМА през 2021 г. добли­жават 1,1 млрд. лв., като 73% от тях са извършени от предприятията в Бургас, 12% – в Несебър, и 7% – в Поморие. Основен двигател на инвестициите в дълготрайни активи е индустрията – в нея са съсредоточени 33%, както и търговията, транс­портът и туризмът с още 27%. Икономиката на „Бургас-Несебър“ е относително по-слабо ориен­тирана към експорт в сравнение с повечето го­леми центрове, с 3,5 млрд. лв. приходи от износ през 2021 г. Производителността на труда е сред най-високите в страната с 23,4 хил. лв. добавена стойност на един нает.

• ПАЗАР НА ТРУДА

Две години след срива на туризма и рязкото влошаване на състоянието на местния пазар на труда безработицата в „Бургас-Несебър“ е от­носително ниска – 3,9% средно за центъра през 2022 г.; в Бургас тя е 2,5%, а единствено в община Средец надхвърля 10%. Местният пазар на труда е силно динамичен, трайно безработни практи­чески отсъстват, като делът на хората с регис­трация в бюрата по труда над година надхвърля 0,5% единствено в община Средец. Видим обаче е проблемът с младежката безработица, като в община Несебър делът на регистрираните без­работни сред хората на 15–29-годишна възраст надхвърля 2% през 2022 г. Според данните от преброяването през 2021 г. заетостта в центъра е 62%, близо до средните за страната стойности. В повечето малки общини заетостта варира около 55%, в Несебър – 63%, в Бургас – 67%. Работещите са струпани в община Бургас – 85 хил. души, до­като в Несебър те са 9,5 хил., а в Поморие и Айтос – по 9 хил.

През последните 5 години „Бургас-Несебър“ e икономическият център с най-голям спад на за­етостта, като броят на наетите намалява с 10% в сравнение с 2017 г. Това обаче най-вероятно от­разява временно състояние на пазара на труда, а не трайна тенденция, в резултат на свиването на туризма. Разпределението на наетите се отли­чава от структурата на добавената стойност, като най-много работни места създава търговията (21%), преработващата промишленост се нареж­да на второ място с 19% от наетите, а туризмът е на трето с 15%.

Ръстът на заплатите през последните 5 години е сред най-бавните за икономическите центрове в страната – 42%, като по-бавен е той единствено в център „Загоре“. Средната за „Бургас-Несебър“ стойност за 2021 г. е 1232 лв. бруто на месец. Зна­чително по-високо е обаче заплащането в разви­ващия се ИКТ сектор на община Бургас – 2490 лв. на месец, както и в здравеопазването – 2291 лв. В Несебър най-високите заплати също са в здраве­опазването – 1912 лв. средно на месец.

• ЧОВЕШКИ РЕСУРС И РАБОТНА СИЛА

Между последните две преброявания населе­нието на „Бургас-Несебър“ намалява със 7,3% до 332 хил. души – относително малък спад на фона на повечето други центрове. Освен това центъ­рът е с относително малък дял на възрастното население, като хората над 65-годишна възраст са 21,2% от населението. По-нисък е делът на въз­растните единствено в центъра около столицата, но „Бургас-Несебър“ има малко по-благоприятни показатели за демографско заместване, които свидетелстват за по-бавни темпове на застарява­не. Същевременно делът на населението в тру­доспособна възраст средно за центъра е 63,4% и е съсредоточено в община Бургас, където рабо­тоспособните са над 125 хил. души.

Центърът е сред най-привлекателните за мигран­ти, като средният механичен прираст за 2022 г. е 7,7‰. Почти всички общини нетно привличат население, като лидер е Несебър, където ръстът в рамките на годината е 64‰. Същевременно ес­тественият прираст е –7,4‰ и е сред най-добри­те в страната, но видимо по-неблагоприятен е в малките общини, особено в Созопол (–16‰) и в Средец (–15‰).

Образователната структура на населението е от­носително благоприятна, като през 2021 г. с висше образование са 24,6% от населението на възраст 7 и повече години, а с основно и по-ниско – 28,8%. Относително висок е обаче делът на неграмотни­те – средно 1,6% за центъра, но значително по-ви­сок е в Камено (4,1%) и в Средец (5%). Постижени­ята на учениците са над средните за центровете, като на държавните зрелостни изпити по БЕЛ средната оценка е „Добър“ 3,73, а средният брой точки на изпита по математика след VII клас – 37,3 от 100 точки. По-добър резултат на това изпитва­не постигат единствено учениците в центъра око­ло столицата и център „Варна-Девня“.