Икономически център Хасково

ИКОНОМИЧЕСКИ ЦЕНТЪР "ХАСКОВО"

• ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ И КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ

•  СЪСТАВ И ТРУДОВА МИГРАЦИЯ

Докато в предишното издание на изследването от 2017 г. „Хасково“ беше икономически център, съставен само от ядро без периферия, в насто­ящото към община Хасково се прибавят и съ­седните Минерални бани и Стамболово. Ядрото приема около 450 работници от периферните си общини всеки ден, като тази миграция е със значително по-голяма тежест за пазара на тру­да в Минерални бани, където формира 17,4% от заетостта. Най-голям брой трудови мигранти в Хасково идват от Димитровград – 1,2 хил. всеки ден, като голямата близка община най-вероятно скоро ще се присъедини към този икономически център.

• ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИИ

„Хасково“ е вторият най-малък по размер на про­изведената продукция икономически център, като през 2021 г. произведеното в трите общини възлиза на 1,54 млрд. лв., или 16,7 хил. лв. на чо­век от населението. През последните 10 години той е сред най-бързо развиващите се центрове в страната, като отчита увеличение на добавена­та стойност със 74%. Икономиката на центъра е силно концентрирана в община Хасково, която формира 95,6% от добавената стойност, 2,4% се падат на Минерални бани, а 2% – на Стамболово. Темповете на растеж на отделните общини също са неравномерни, като икономиката на ядрото е нараснала със 74% в рамките на десетилетието; за същия период Стамболово регистрира едва 30% ръст на добавената стойност, докато в Мине­рални бани той е цели 139%.

Структурата на икономиката на центъра до го­ляма степен е доминирана от преработващата промишленост, която формира 31% от добаве­ната стойност, и от търговията, която доприна­ся за още 24%. С относително голяма тежест са и строителството (13%), здравеопазването (9%) и транспортът и логистиката (6%), като прави впе­чатление и високият дял в сравнение с нацио­налната икономика на селското стопанство (5%). Селското стопанство е и най-големият отрасъл в двете периферни общини, като в Минерални бани той генерира почти половината добавена стойност. Центърът се характеризира с отно­сително ниска производителност на труда, като през 2021 г. добавената стойност на един нает достига 15,1 хил. лв. Големите фирми в центъра са почти изключително съсредоточени в община Хасково, като лидери по приходи са строителната „АБ“, търговецът „Табако трейд“ и машиностро­ителната „ПИМ“, а най-големият работодател е многопрофилната болница с над 650 наети.

Преките чуждестранни инвестиции в центъра са относително малко – едва 94 млн. евро към края на 2021 г., или малко над 1000 евро на човек от на­селението, а от тях 92 млн. евро са в община Хас­ково. Текущата инвестиционна активност също е относително слаба, като в рамките на 2021 г. раз­ходите за земя, машини и сгради в трите общини са общо 151 млн. лв., от които 142 млн. лв. в об­щина Хасково. С най-високи инвестиционни раз­ходи за придобиване на дълготрайни материал­ни активи в ядрото са индустрията (50 млн. лв.) и търговията, транспортът и туризмът (40 млн. лв.), а в Стамболово и Минерални бани лидер е сел­ското стопанство. Дейността на предприятията е ориентирана предимно към вътрешния пазар, като през 2021 г. приходите от износ са били 377 млн. лв. – най-ниската стойност от всички икономически центрове освен „Козлодуй“.

• ПАЗАР НА ТРУДА

След значителното нарастване в хода на ковид пандемията безработицата в икономическия център „Хасково“ остава относително висока в сравнение с водещите центрове – 5,6% през 2022 г. според данните на Агенцията по заетост­та, и почти два пъти над тази стойност в община Стамболово. Трайно безработните и в трите об­щини са малко, като само в Стамболово надхвър­лят 1%. Относително високи са дяловете на неак ­тивните обаче – между 31% от трудоспособните в Минерални бани и 49% в Стамболово, а общият им брой в центъра достига 20 хил. души. Според данните от преброяването заетите в центъра са 33 хил. души, или 58% от населението в трудос­пособна възраст. Малко под 30 хил. от работещи­те са в община Хасково, 1,7 хил. – в Минерални бани, а 1,3 хил. – в Стамболово.

В център „Хасково“ се наблюдава относително бързо свиване на заетостта, като наетите са на­малели със 7% в рамките на 5 години. Разпреде­лението на работещите отразява най-общо това на икономиката на центъра, като 34% са наети в преработващата промишленост, a още 23% – в търговията.

Център „Хасково“ регистрира относително ви­сок ръст на заплатите през последните 5 години – 53%, но средната за трите общини заплата от 1096 лв. месечно остава най-ниската от всички центрове в страната. Най-високи са заплатите в здравеопазването в община Хасково – 2025 лв. на месец, както и в енергетиката в Стамболово – 3149 лв. на месец, но при много малък брой за­ети в тази дейност.

• ЧОВЕШКИ РЕСУРС И РАБОТНА СИЛА

Образователната структура на център „Хасково“ е сериозен ограничител на потенциала му за раз­витие. Според преброяването през 2021 г. делът на хората с висше образование е 21% сред насе­лението на възраст 7 и повече години на фона на 32% с основно и по-ниско образование и 1,9% не­грамотни сред това на възраст 9 и повече годи­ни. Разпределението е още по-неблагоприятно в малките общини, като в Стамболово делът на хората с основно и по-ниско образование е 57%, а този на висшистите – едва 7%.

Резултатите на учениците в състава на иконо­мическия център също не са особено впечатля­ващи, като средната оценка на матурата по БЕЛ е „Добър“ 3,64 през 2022/2023 учебна година, а средният брой точки на НВО по математика – 30,4. Очаквано резултатите извън община Хаско­во са значително по-ниски.

На фона на други по-малки центрове „Хасково“ има относително добри демографски показатели. Между двете преброявания населението е нама­ляло с 13% до 92,3 хил. души. От тях в трудоспо­собна възраст са 57 хил. души, или 62% от насе­лението. Същевременно делът на населението в пенсионна възраст достига 24%, а показатели­те за демографско заместване сочат към бързо застаряване на населението.

Динамиката на населението в център „Хасково“ е предопределена от относително ниската миг­рация, като механичният прираст през 2022 г. е средно 0,6‰ за центъра, но е положителен един­ствено в Стамболово, където достига цели 45‰. Естественият прираст за същата година е –10,6‰, като отчетливо по-нисък е в Стамболово.