Икономически център Пазарджик

ИКОНОМИЧЕСКИ ЦЕНТЪР "ПАЗАРДЖИК"

• ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ И КЛЮЧОВИ ИНДЕКАТОРИ

•  СЪСТАВ И ТРУДОВА МИГРАЦИЯ

Център „Пазарджик“ се състои от община Па­зарджик като икономическо ядро и от общините Септември, Лесичово и Белово като негова пе­риферия. В унисон с общата тенденция спрямо предишното издание на изследването (2017 г.) центърът се е разширил и Белово вече е част от периферията. Най-голям брой работници пъту­ват от Септември към ядрото – 1,5 хил. души, а работата в Пазарджик е от най-голямо значение за местния пазар на труда в Лесичово, където създава 23% от цялата заетост.

• ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИИ

През 2021 г. произведената продукция в центъра е в размер на 2,9 млрд. лв., или средно 8,3 хил. лв. на човек от населението, което е сред най-ниски­те стойности в страната. Център „Пазарджик“ обаче бележи значителен икономически растеж, като в рамките на десетилетие добавената стой­ност в него е нараснала с 90%. От гледна точка на концентрацията на икономическата активност 85% от цялата добавена стойност в центъра се създава в Пазарджик, а още 13% – в Септември. Местната икономика се характеризира със силно присъствие на преработващата промишленост, като тя създава 45% от добавената стойност, след­вана от търговията със 17% и здравеопазването и строителството с по 6,6%. Тази специализация е още по-подчертана в община Септември, къде­то преработвателните предприятия допринасят за над 3/4 от цялата добавена стойност. Най-го­лемите местни работодатели са производителят на авточасти „Костал“ с над 1,5 хил. работещи и 813 млн. лв. приходи през 2021 г., „Коловаг“ в Септември с 1,3 хил. служители и 209 млн. лв. приходи, както и многопрофилната болница в град Пазарджик и производителят на картони и опаковки „Ди Ес Смит“. Заради правилата за конфиденциалност на На­ционалния статистически институт пълни данни за размера на преките чуждестранни инвести­ции в икономическия център липсват. Доколко­то обаче само индустрията в община Пазарджик е привлякла външни инвестиции на стойност 121 млн. евро, а община Септември – общо във всички отрасли 13 млн. евро, то можем да заклю­чим, че почти всички ПЧИ в центъра са съсредо­точени в икономическото ядро, при това почти изключително в преработващата промишленост. На същия извод навежда и структурата на инвес­тициите в дълготрайни материални активи през 2021 г., като от общо 308 млн. лв. разходи за за­купуване на машини, земя и сгради 276 млн. лв. са реализирани в община Пазарджик и още 25 млн. лв. – в Септември. Разходите за придоби­ване на ДМА са най-много в предприятията в ин­дустрията със 155 млн. лв., както и в търговията, транспорта и туризма с общо 45 млн. лв.

Икономиката на център „Пазарджик“ е отно­сително силно експортно ориентирана, като през 2021 г. приходите на нефинансовите пред­приятия от износ са 1,35 млрд. лв., или почти 11 хил. лв. на човек от населението. И по този показател лидери са общините Пазарджик и Сеп­тември. Центърът обаче се класира на едно от последните места по производителност на труда със средно 15,6 хил. лв. добавена стойност сред­но на един нает годишно.

• ПАЗАР НА ТРУДА

След значителния ръст през 2020 г. безработи­цата в центъра вече е относително ниска – 4,9% от трудоспособното население според данните на Агенцията по заетостта за 2022 г. Въпреки че делът на безработните е най-нисък в ядрото, в нито една от периферните общини той вече не надхвърля 10%. Част от периферията обаче има видими проблеми с трайно безработните, като с над година регистрация в бюрата по труда в Лесичово са 6,3% от населението в трудоспособ­на възраст, а в Септември – 4%, най-вероятно в резултат на ниско образование и неподходящи умения. Заетостта в икономическия център е сред по-ниските в страната – 59% според данни­те от преброяването, а общият брой на наетите е 45,6 хил. души. От тях 35 хил. са работещите в Пазарджик, други 7 хил. – в Септември. Чувстви­телно по-ниска е заетостта единствено в малката община Лесичово – едва 39% от населението на възраст от 15 до 64 години.

През последните 5 години пазарът на труда в център „Пазарджик“ отбелязва леко разширява­не, като броят на наетите расте с 0,7% от 2017 до 2021 г. Почти 2/3 от работещите са разпределени в две дейности – 40% са в преработващата про­мишленост, 21% – в търговията, а третият по раз­мер сектор е строителството със 7,6%. Пазарът на труда в Септември е още по-концентриран – око­ло 2/3 от работните места са в преработвателни­те предприятия.

„Пазарджик“ е с най-висок ръст на заплатите за последните 5 години сред 16-те центъра – 61%, но това е следствие най-вече на ниската база. Сред­ната брутна годишна заплата достига 1207 лв. месечно през 2021 г., като най-висока е тя в Септем­ври (1432 лв.), а най-ниска – в Лесичово (894 лв.). Най-високите заплати в сектори с относително голям брой наети са в здравеопазването в об­щина Пазарджик – 1976 лв. на месец, както и в преработващата промишленост на Септември – 1831 лв. на месец.

• ЧОВЕШКИ РЕСУРС И РАБОТНА СИЛА

Образователната структура на център „Пазар­джик“ е сериозна спънка пред неговото разви­тие. Делът на висшистите сред населението на възраст 7 и повече години е едва 18,5%, като по-нисък е той единствено в центровете „Кър­джали“ и „Козлодуй“. Това е съчетано с относи­телно висок дял на хората с основно и по-ниско образование – 31%, и със сериозен дял на негра­мотните – 1,4%. Тези показатели са още по-не­гативни в периферията, като в Лесичово хора­та с основно и по-ниско образование са 45%, а висшистите – едва 8%.

Училищата на територията на икономическия център не се представят особено добре на раз­личните външни оценявания, като средната оценка на матурите по БЕЛ през 2022 г. е „Добър“ 3,56, а средният брой точки на изпита по мате­матика след VII клас – 29 от възможни 100. Тези резултати са чувствително по-ниски в малките общини.

Населението на „Пазарджик“ е сред най-бързо намаляващите – между двете преброявания то се е свило с 19%, като по-голям спад има единстве­но в „Козлодуй“ и в „Севлиево-Габрово“. Общият брой на населението към 2021 г. е 125 хил. души, а сред тях делът на хората в трудоспособна въз­раст е 62%, което е близо до средното за стра­ната. По-голямата част от работоспособните са съсредоточени в ядрото – 57 хил. души, а други 14 хил. са в Септември. Настоящите показатели за прираста на населението също не дават осо­бен повод за оптимизъм – въпреки че механич­ният прираст е положителен (с 5,6‰ за 2022 г.), естественият е много нисък (–11,3‰ общо за центъра, до –20‰ в Белово). Наблюдава се и от­носително бързо застаряване на населението, като делът на хората над 65-годишна възраст надхвърля 24%.