Икономически център Пловдив-Марица-Раковски

ИКОНОМИЧЕСКИ ЦЕНТЪР "ПЛОВДИВ-МАРИЦА-РАКОВСКИ"

• ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ И КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ

• СЪСТАВ И ТРУДОВА МИГРАЦИЯ

Икономическият център се състои от три ядра – общините Пловдив, Марица и Раковски, и широ­ка периферия, в която попадат още 11 общини. Всички периферни общини са донори на работ­на сила на Пловдив, а в периферията на Раков­ски попада и община Брезово. Броят на хората, които пътуват всеки ден от периферията до град Пловдив за работа надхвърля 25 хил. Водещо място в това отношение заема Родопи, където 49% от заетите, или 6,6 хил. души, пътуват всеки ден до Пловдив, други 5,2 хил. идват от Марица, а 4,2 хил. души пътуват от Асеновград. Значите­лен източник на работници за по-малките ядра пък е самата община Пловдив, като 3,2 хил. души пътуват всеки ден до община Марица, други 850 – до Раковски. Общините Хисаря и Първомай са много близо до присъединяване към периферия­та на Пловдив, а спрямо предишното издание на изследването (2017 г.) центърът се е разширил с общините Брацигово и Брезово.

• ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИИ

С произведена продукция от 20,1 млрд. лв., или 36,4 хил. лв. на човек от населението, през 2021 г. „Пловдив-Марица-Раковски“ е вторият по мащаб икономически център в страната. Ръстът на до­бавената стойност в рамките на десетилетието е най-бързият сред 16-те центъра – 113%, най-вече в резултат на ускореното развитие на индустри­алните райони. Добавената стойност е концен­трирана в община Пловдив (74%), като значите­лен дял имат и Марица (8,1%), Асеновград (3,6%), Родопи (3,5%) и Раковски (3,3%). Водещ отрасъл е преработващата промишленост с 39% от доба­вената стойност, следвана от търговията (20%), здравеопазването (8%) и строителството (6,1%). Най-големият работодател в центъра е УМБАЛ „Свети Георги“ с 2,7 хил. работници, следвана от „Либхер-Хаусгерете Марица“ с над 2 хил. служи­тели, КЦМ и транспортната ПИМК с по 1,5 хил. наети. Лидер по приходи за 2021 г. пък е „Табако трейд“ с 930 млн. лв.

Размерът на преките чуждестранни инвестиции с натрупване през 2021 г. достига 1,89 млрд. евро, от които 75% са в Пловдив, 14% – в Марица, и 6,1% – в Раковски. Чуждите капитали са съсредо­точени в индустрията (67%), операциите с недви­жими имоти (14%) и търговията, транспорта и ту­ризма (9,8%). Разходите за придобиване на ДМА през 2021 г. са с относително по-равномерно разпределение, като от общо 2,1 млрд. лв. 36% са в индустрията, 24% – в търговията, транспорта и туризма, 12% – в операциите с недвижими имоти, 9,9% – в строителството. И при този показател за инвестиционна активност лидер е община Пловдив с 68%, следвана от Марица с 8% и Раковски, Родопи и Асеновград с по 4,6%. Предприятията в центъра реализират вторите най-високи при­ходи от износ в страната – над 9 млрд. лв., или 16,7 хил. лв. на човек от населението. Производи­телността на труда достига 18,3 хил. лв. добавена стойност на един нает в нефинансовия сектор го­дишно, което е сравнително висока стойност.

• ПАЗАР НА ТРУДА

През 2022 г. безработицата в център „Пловдив- Марица-Раковски“ по данни на Агенцията по за­етостта е 4%, но има значителни разлики между общините в състава му – от 2,5% в Пловдив и 3,1% в Марица до 11,3% в Брацигово и Кричим и 14,5% в Брезово. Местният пазар на труда е много ди­намичен, което се потвърждава от ниския дял на регистрираните над година в бюрата по труда от Агенцията по заетостта лица – той е относително висок единствено в Раковски (2,1% от население­то на възраст 15–64 години) и Брезово (3,2%), до­като в Пловдив е едва 0,06%. Делът на безработ­ните сред населението на възраст 15–29 години достига 5,4% в Раковски и 5% в Брезово.

Според данните от преброяването през 2021 г. коефициентът на заетост е сред по-високи­те – 65,1%, като варира между 69,2% в Пловдив и 48,5% в Кричим. Общият брой на заетите е 229 хил. души, като от тях 144 хил. са в Пловдив, 22 хил. – в Асеновград, а 13 хил. – в Родопи. В рам­ките на последните 5 години заетостта в центъра се свива, като броят на наетите е намалял с 1,3% спрямо 2017 г. Структурата на заетостта следва близко тази на добавената стойност, като 38% от работещите са в преработващата промишле­ност, 19% – в търговията, по 6,9% – в транспорта и здравеопазването.

Ръстът на средната за центъра заплата от 2017 до 2021 г. е 49% и достига 1306 лв. брутно месечно, а на ниво община най-високите възнаграждения през 2021 г. са в Куклен (1549 лв. на месец) и Ма­рица (1514 лв. на месец). Най-високите заплати в Пловдив са в бързо развиващия се ИКТ сектор (3262 лв. на месец), както и в здравеопазването (2335 лв. на месец), a в по-малките ядра по-висо­ки възнаграждения предлага секторът на прера­ботващата промишленост.

• ЧОВЕШКИ РЕСУРС И РАБОТНА СИЛА

Между последните две преброявания на населе­нието жителите на центъра са намалели с 6,3% до общо 552 хил. души, като по-малък спад регистрира единствено центърът около София. Делът на трудоспособното население е висок – 63,4%, съсредоточено в община Пловдив с 208 хил. души в тази възрастова група. Останалата част от предлагането на работна сила е основно в Асе­новград – 36 хил. души в трудоспособна възраст, и още по 20 хил. в Родопи и Марица и 16 хил. в Раковски. Делът на възрастното население в центъра не е особено висок, като хората на 65 и повече години са 21,8%, а показателите за демо­графско заместване сочат към относително бав­ни процеси на застаряване.

„Пловдив-Марица-Раковски“ има втория най-ви­сок механичен прираст в страната след център „Кърджали“ – 8,5‰ през 2022 г. Важно е да се отбележи, че почти всички общини в състава му увеличават населението си в резултат на мигра­ционните процеси; единствено Съединение и Куклен са с отрицателен механичен прираст (по –5‰), но всички останали са с положителна нет­на миграция, най-видима в Брацигово (19,6‰) и Пловдив (12,2‰). Естественият прираст е отрица­телен (–6,7‰), но е един от най-благоприятните сред 16-те икономически центъра на страната. Тук обаче има значителни разлики между отдел­ните общини, като естественият прираст вари­ра между –4,2‰ в Пловдив и –5‰ в Раковски до –22,4‰ в Калояново и –20,8‰ в Брезово.

Образователната структура на центъра е отно­сително благоприятна, като през 2021 г. хората с висше и тези с основно и по-ниско образование сред населението на възраст 7 и повече години са с равен дял от 26,7%. Относително висок е обаче делът на неграмотните – 1,5% общо за центъра, но 6,5% в Перущица и 3,9% в Раковски. Нетипич­но за повечето големи градове, в Пловдив също е висок делът на неграмотните – 1,2%. Резултатите на учениците в центъра също са относително ниски – средният успех на зрелостния изпит по БЕЛ e „Среден“ 3,48, което е третата най-ниска средна оценка в страната. По-добре се представят седмо­класниците в центъра, но и техните резултати са далеч от тези в центровете около София и Варна.