Икономически център Шумен

ИКОНОМИЧЕСКИ ЦЕНТЪР "ШУМЕН"

• ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ И КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ

• СЪСТАВ И ТРУДОВА МИГРАЦИЯ

Център „Шумен“ се състои от едно ядро – общи­на Шумен – и шест периферни общини – Хитрино, Венец, Велики Преслав, Смядово, Каспичан и Ка­олиново. Спрямо предишното издание на изслед­ването (2017 г.) в периферията попадат две нови общини – Каспичан и Каолиново, а други две са много близо до прага за включване, като съответ­но 9,4% от заетите в Нови пазар и 9,3% от тези в Никола Козлево ежедневно пътуват, за да работят на територията на ядрото. Община Шумен при­влича от периферията си над 3 хил. работници, най-много от Велики Преслав – 857, а работата в ядрото е най-важна за Хитрино и Венец, където съответно 38 и 33% от всички заети пътуват всеки ден до работните си места в община Шумен.

• ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИИ

През 2021 г. общият размер на произведената продукция в център „Шумен“ е 3,36 млрд. лв., или 27,2 хил. лв. на човек от населението, което е бли­зо до средните за страната стойности. Ръстът на местната икономика е относително умерен, като спрямо 2012 г. добавената стойност е нараснала със 70%. Концентрацията на икономическата ак­тивност е относително висока: 83% от общата до­бавена стойност се създава в ядрото, 6,4% – в Кас­пичан, и 3,3% – във Велики Преслав. От гледна точка на секторното разпределение с най-голяма тежест е преработващата промишленост – 45% от добавената стойност, следвана от търговия­та (18%), строителството (8,6%), селското стопан­ство (7,9%) и здравеопазването (7%). В някои от по-малките общини, особено в Хитрино и Венец, земеделието играе водеща роля. Лидер както по приходи, така и по заетост – с 1200 работници, е производителят на алуминий „Алкомет“, а сред другите големи предприятия е „Автомагистра­ли Черно море“ с почти 800 работници заедно с „Фикосота“ и търговската верига „Трънчев“ с по 700 души. Водещ работодател в периферията пък е производителят на керамични изделия „Рока България“ с над 400 служители в Каспичан.

По данни на НСИ преките чуждестранни инвести­ции с натрупване към края на 2021 г. общо в це­лия център са 69 млн. евро, но трябва да се има предвид, че данните за периферните общини са конфиденциални, което означава, че реалният размер на чуждия капитал е по-голям. Инвести­ционната активност като цяло е съсредоточена в ядрото на икономическия център, като през 2021 г. 79%, или 224 млн. лв., от всички разходи за придобиване на дълготрайни активи са реа­лизирани в община Шумен, а 5% – в Каспичан. Отраслите с най-много инвестиции са индустри­ята (114 млн. лв.), търговията, транспортът и ту­ризмът (56 млн. лв.), както и селското стопанство (47 млн. лв.).

Икономиката на „Шумен“ е силно експортно ори­ентирана, с 1,6 млрд. лв. приходи от износ през 2021 г., или 13,3 хил. лв. на човек. В сравнение с големите икономически центрове обаче про­изводителността на труда остава относително ниска, като добавената стойност на един нает е 16,5 хил. лв. годишно.

• ПАЗАР НА ТРУДА

Въпреки доброто представяне на местната иконо­мика център „Шумен“ остава с висока безработи­ца през 2022 г. – 9,4% според данните на Агенци­ята по заетостта, като по-висока е тя единствено в център „Козлодуй“. Наблюдават се много голе­ми разлики между отделните общини в центъра – докато в община Шумен безработните са едва 3,5% от трудоспособното население, в Каолиново делът им надхвърля 38%, а във Венец – 33%. Повечето безработни в малките общини са трайно извън заетост, като с регистрация в бюрата по труда над година в Каолиново са 26% от трудос­пособните на фона на едва 0,3% в община Шумен. В част от малките общини има и ясно изразен проблем с младежката безработица. Аналогични неравенства се наблюдават и в коефициента на заетост – средната стойност за центъра според преброяването от 2021 г. е 59,4%, но варира от 67% в община Шумен до едва 34% в Каолиново и 41% във Венец. Повечето работещи – 33,3 хил. от общо 45,7 хил. заети в центъра, са концентрира­ни в ядрото.

През последните 5 години местният пазар на тру­да е в период на минимална експанзия, като бро­ят на наетите се е увеличил с 1,2% спрямо 2017 г. Отрасловата структура на заетостта до голяма степен следва тази на икономиката на центъра, като 42% от наетите са в преработващата про­мишленост, 18% – в търговията, 9% – в селското стопанство. За същия период средните заплати са нараснали с 52% – до 1236 лв. средно за цяла­та икономика на центъра. С относително високо равнище на заплатите в община Шумен са здра­веопазването – 2068 лв. средно на месец, както и ИКТ (1597 лв.), а извън нея – преработващата промишленост в Каспичан със средно месечно възнаграждение от 1439 лв. ­

•  ЧОВЕШКИ РЕСУРС И РАБОТНА СИЛА

В рамките на последното десетилетие центърът е загубил 16% от населението си, като според по­следното преброяване то достига 123,8 хил. души – относително умерен спад в сравнение с много други части на Северна България. Застаряване­то обаче е осезаемо – на възраст над 65 години са 25% от цялото население, а индикаторите за заместване потвърждават ускоряването на този процес. Същевременно делът на лицата в тру­доспособна възраст – 62%, или 76,8 хил. души, е близък до средния за страната. Важно е да от­бележим, че се наблюдават значителни разлики между ядро и периферия, като в малките общини застаряването е по-чувствително, съответно де­лът на работоспособните – по-нисък.

Център „Шумен“ е сред привлекателните за вътрешна миграция територии на страната, като ме­ханичният прираст на центъра е бил 6,9‰ през 2022 г. Важно е също така и че не само ядрото привлича мигранти, но и повечето малки общи­ни, като най-видимо е това в Хитрино (32‰) и Ка­олиново (16‰). Спадът в броя на населението е най-вече следствие от ниския естествен прираст: –12,3‰ средно за центъра, но до –20‰ в по-мал­ките общини.

Сериозна пречка пред бъдещото развитие на центъра и привличането на инвестиции е обра­зователната структура на населението. С висше образование са едва 21% от лицата на възраст 7 и повече години, а същевременно с основно и по- ниско са цели 33,1%; неграмотните са 1,1%. Обра­зователният профил е дори по-неблагоприятен в периферията, като в някои общини делът на хо­рата с основно и по-ниско образование надхвър­ля 60%, а неграмотността достига 3%. На този фон постиженията на учениците са особено слаби, като центърът има най-ниската средна оценка на ДЗИ по БЕЛ сред 16-те центъра – „Добър“ 3,34, както и едни от най-ниските средни резултати на външното оценяване след VII клас.