Икономически център Казанлък

ОБЩ ПРЕГЛЕД

Местната икономика е с подчертано индустриален профил и е доминирана от няколко големи предприятия. Средното възнаграждение нараства по-бързо от темповете за страната, но остава сравнително ниско. Сериозен проблем пред пазара на труда е ниското образование на работната ръка в периферията. Наблюдават се известни дисбаланси между професионалното образование в икономическия център и нуждите на пазара на труда.

ГЕОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ

ИЦ „Казанлък“ е разположен в южната част на страната и се състои от три общини – Казанлък, Павел баня и Мъглиж. Ядрото на икономическия център – община Казанлък, привлича като ежедневни мигранти близо 22% от наетите в община Павел баня и 12% от наетите в Мъглиж. По този начин около 4,3% от работещите близо 27 хил. души в община Казанлък живеят в нейната периферия.

ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИИ

Водещият отрасъл в ИЦ „Казанлък“ е производството на машини и оборудване, доминирано от две големи предприятия – производителя на оръжие и боеприпаси „Арсенал“ АД и „М+С Хидравлик“ АД (хидравлични мотори, клапани, спирачки и аксесоари). Въпреки че районът има туристически дадености, на този етап той не успява да се възползва в достатъчна степен от тях.

В периода 2011–2015 г. относителният дял на произведената продукция в ядрото на икономическия център – община Казанлък, намалява от 86,4 на 83,0%. Една от причините е изпреварващото развитие на селското стопанство в периферията. Положителни тенденции се наблюдават още в преработващата промишленост, транспорта, складирането и пощите, като подобрението важи за всяка една от трите общини.

Преките чуждестранни инвестиции са съсредоточени в Казанлък и Павел баня. В периода 2011–2014 г. техният размер (с натрупване) нараства от 64,2 млн. до 154,4 млн. евро, но през 2015 г. е отчетен известен отлив от община Казанлък. Разбивката по икономически дейности показва концентрация в индустрията и в частност – изграждането на възобновяеми енергийни източници. Сред мащабните инвеститори се нарежда „Ветроком“, която изгражда един от най-големите ветрогенераторни паркове на територията на страната. В същата сфера работи и бъл-гаро-немската „Би Си Ай“ ЕАД (фотоволтаични електроцентрали). Друг мащабен инвеститор е „Промет сейф“ (производство на сейфове и метална мебел). Въпреки ръста до 2014 г. ПЧИ на човек от населението към края на 2015 г. възлизат на около 1230 евро/човек, което е 40% от средното за страната.

Инвестициите на предприятията в дълготрайни материални активи възлизат на 180 млн. лв. през 2015 г., увеличавайки се с 42 млн. лв. спрямо 2014 г., но остават под нивата от 2012–2013 г. Основна причина са намалелите инвестиции в индустрията, а увеличение през последните години се наблюдава най-вече в селското стопанство, търговията, транспорта и стро-ителството. Предварителните данни за 2016 г. сочат, че инвестиционната активност се покачва.

ПАЗАР НА ТРУДА

В периода 2011–2015 г. структурата на наетите по отрасли и общини остава относително стабилна. Огромната част (87%) работят в община Казанлък, а на секторно ниво преобладават наетите в преработващата промишленост (53,5%), търговията (8,9%), образованието (5,0%) и здравеопазването (3,9%).

Средната работна заплата е по-ниска от тази за страната, макар да нараства малко по-бързо от нея. През 2015 г. тя достига 738 лв./месец бруто, като в сравнение с 2011 г. отчетеният ръст е 32,8%. Различията между Казанлък и Павел баня са минимални. Едновременно най-ниски и най-бавно нарастващи са заплатите в Мъглиж – средно 659 лв./месец и ръст от едва 14,4% за периода 2011–2015 г.

През 2016 г. коефициентът на безработица намалява за четвърта поредна година – до 7,6%, което е и най-ниското ниво от 2011 г. насам. Безработицата в община Казанлък е едва 4,2%, в Павел баня – малко над 10%, а в Мъглиж – близо 23%. Данните говорят за наличие на дисбаланси на пазара на труда, особено що се отнася до предлагането на работна ръка. През 2015 г. броят на свободните работни места в община Казанлък е чувствително по-висок от този на постъпилите на работа лица, като разликата продължава да нараства и през 2016 г. Предвид минималната разлика в средното заплащане между Казанлък и Павел баня основен източник на допълнителна работна ръка би следвало да бъде община Мъглиж, където се наблюдава и най-високата безработица. В същото време характеристиките на работната ръка в Мъглиж и традиционно по-ниската трудова миграция от нея към ядрото подсказват за наличието на структурни проблеми на пазара на труда.

ЧОВЕШКИ РЕСУРС И РАБОТНА СИЛА

ИЦ „Казанлък“ е тежко повлиян от демографската криза в страната, като характерен е сериозният спад на броя на населението както в периферията, така и в ядрото. Спрямо 2000 г. населението на община Казанлък е намаляло с близо 18% при спад от около 12% на национално ниво.

Естественият прираст продължава да се влошава, като най-негативните стойности са регистрирани през 2014–2016 г. (–8‰). През всяка една година броят на изселилите се от икономическия център е по-висок от този на заселилите се в него, но най-неблагоприятен е механичният прираст между 2007 и 2010 г., когато центъра напускат над 50% от общо изселилите се лица от 2000 г. насам.

През 2016 г. 57,2% от населението е в работоспособна възраст при средно ниво за страната от 65,2%. Близо 76% от населението в тази възрастова група живеят в Казанлък, но капацитетът на възпроизводство на работната сила е по-висок в другите общини. Коефициентът на демографско заместване (62,2% през 2016 г.) е близък до средния за страната. Това означава, че на всеки 100 души на възраст 60–64 години, на които предстои да напуснат пазара на труда, се падат около 62 души на възраст 15–19 години, които да заемат техните места. Показателят варира значително между отделните общини, като е най-висок в Мъглиж (94%), а най-нисък – в Казанлък (56,5%).

Образователната структура на населението е по-неблагоприятна от средната за страната, но в голяма степен съответства на нуждите на местната икономика. Висше образование имат едва 13,9% от населението при средна стойност от 19,6% за страната, а среднистите са 47% при 43% за страната. Проблем представлява относително високият дял на лицата с начално или по-ниско образование в периферията – 33% в община Мъглиж и 26% в община Павел баня.

В община Казанлък се намират близо 66% от обявените 590 свободни места за прием в професионалните гимназии през учебната 2016/2017 г. Професионалните училища в Мъглиж и Павел баня предлагат подготовка съответно в сферите на селското стопанство и туризма, докато акцентът в Казанлък е върху индустрията. Средната оценка от матурите по БЕЛ през 2016 г. в рамките на ИЦ „Казанлък“ е „добър“ 4,13, но е повлияна в значителна степен от по-силните резултати в община Казанлък („добър“ 4,27), където се явяват на зрелостен изпит близо 87% от всички ученици в центъра. Средната оценка в община Павел баня е „добър“ 3,50, а в Мъглиж – „среден“ 3,08.

Икономически центрове в България