Икономически център Сопот

ОБЩ ПРЕГЛЕД

Характерно за центъра е, че ядрото е значително по-малко по население от своята периферия. Местната икономика е доминирана от няколко големи предприятия в преработващата промишленост. Чуждестранният инвестиционен интерес е сравнително ограничен, но има и дългосрочни инвеститори. Пазарът на труда се възстановява след тежките 2012 и 2013 г.

ГЕОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ

ИЦ „Сопот“ се състои от две общини – Карлово и Сопот, като в неговите рамки живеят 8,8% от населението и работят 7,2% от наетите в област Пловдив. Според данните от последното преброяване ядрото на икономическия център – община Сопот, привлича под формата на ежедневни мигранти 12,6% от наетите в община Карлово.

ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИИ

В периода 2011–2015 г. произведената продукция в рамките на ИЦ „Сопот“ нараства с близо 35%, достигайки 596 млн. лв., като 75% от нея се генерират от преработващата промишленост, следвана от търговията (8%) и строителството (6%). Обемът на произведената продукция е сравнително равномерно разпределен между общините Сопот (54%) и Карлово (46%).

Производството на машини и оборудване има основополагащо значение за икономиката на община Сопот. Освен ключовата роля на държавното предприятие „ВМЗ“ ЕАД основен работодател е шведският производител на лагери „СКФ Берингс България“, който през 2002 г. придоби част от производствените мощности на „ВМЗ“. Други водещи компании са машиностроителната „ИПО“ ООД и „Българска роза“ ЕАД. Местната икономика е силно повлияна от присъствието на 61-ва стрямска механизирана бригада и „Интендантско обслужване“ ЕАД.

Характерно за ИЦ „Сопот“ е, че по-голямата част от преките чуждестранни инвестиции, за които НСИ предоставя данни, са съсредоточени в нейната периферия. Присъствието на „СКФ Берингс България“ в Сопот, макар неотчетено от статистиката поради съображения за конфиденциалност на данните, е значително. През 2014 и 2015 г. община Карлово отчита нетен отлив на чуждестранни инвестиции, като обемът им (с натрупване) спада до 15,3 млн. лв. към края на 2015 г. Спадът е концентриран най-вече в индустриалния сектор за сметка на повишаване на инвестиционния интерес към строителството.

На фона на спада на ПЧИ разходите на предприятията за придобиване на дълготрайни материални активи расте. През 2015 г. предприятията в община Карлово инвестират 46,9 млн. лв. за придобиването на ДМА, като рекордни стойности са регистрирани в селското стопанство (6,4 млн. лв.), строителството и търговията (по 8 млн. лв.). Паралелният ръст на разходите за ДМА в община Сопот прави 2015 г. най- силната в центъра в периода след 2011 г. За разлика от община Карлово Сопот се характеризира със значително по-ниска диверсификация на инвестициите, като последните са насочени основно към индустрията. През 2016 г. „ВМЗ“ ЕАД откри два нови цеха, инвестирайки около 7 млн. лв. с цел повишаване на производствения потенциал на завода.

ПАЗАР НА ТРУДА

От наетите в ИЦ „Сопот“ 13,6 хил. души едва 41% работят в община Сопот, но по отношение на ключовата за района преработваща промишленост този дял достига 62%. На секторно ниво преобладават наетите в преработващата промишленост (55%), търговията (12%) и образованието (8%).

Пазарът на труда е повлиян в значителна степен от икономическата криза и в частност от съкращенията на персонал във „ВМЗ“ АД. В периода 2011–2013 г. безработицата се увеличава от 11,5 на 16,7%, като ръст има и в двете общини. Също толкова бързо е и последвалото възстановяване. През 2016 г. безработицата вече възлиза на 8,8% (9,8% за Карлово и 3,4% за Сопот). Освен чувствителния спад на регистрираните безработни се наблюдава и тенденция към увеличаване на броя на свободните работни места. През 2016 г. за всяко свободно място се борят средно около 6 безработни лица при близо 40 през 2012 и 2013 г.

Средната брутна работна заплата (630 лв./месец) е значително по-ниска от тази за страната (878 лв.). През 2015 г. тя възлиза съответно на 685 лв. в община Сопот и на 592 лв. в община Карлово, като в периода след 2011 г. се увеличава по-бързо в Сопот. Нарастващата разлика в средните стойности е следствие най-вече от промените в заплащането в преработващата промишленост – в почти всички други икономически дейности заплащането в Карлово е по-високо от това в Сопот.

ЧОВЕШКИ РЕСУРС И РАБОТНА СИЛА

В периода между 2003 (когато Сопот става отделна община) и 2016 г. нейното население намалява с 14,5% при средно 9,2% за страната. Негативни демографски процеси се наблюдават и в двете общини, макар тези в Карлово да са малко по-ясно изразени. През всяка една година от разглеждания период естественият прираст е отрицателен и центърът бива напускан от повече хора, отколкото се заселват на негова територия.

През 2016 г. 58,2% от населението е на възраст 15–64 години, което е с около 7 пр.п. по-ниско от средната стойност за страната. Въпреки че делът му в община Сопот е малко по-благоприятен (60,8%), близо 83% от населението в тази възрастова група живеят в община Карлово. Влошаването на коефициента обаче е по-ясно изразено именно в ядрото на икономическия център, където в периода 2003–2016 г. е отчетен спад от 4,6 пр.п. при едва 1,3 пр.п. в Карлово.

Коефициентът на демографско заместване (60,7% през 2016 г.) е близък до средните за страната 62,8%, като отново по-благоприятни са стойностите за община Карлово – 61,5% при 56,6% за Сопот. Това означава, че на всеки 100 души на възраст 60–64 години, на които предстои да напуснат пазара на труда, се падат около 61 души на възраст 15–19 години, които да заемат техните места.

Образователната структура на местното население е по-неблагоприятна от средните стойности за страната. С начално или по-ниско образование са 16,2% от населението, като над 90% от него живеят в община Карлово. Преобладава населението със средно образование, което в голяма степен кореспондира с индустриалния профил на икономиката. Висшистите са 12,1% при 19,6% на национално ниво.

Професионалното образование в рамките на ИЦ „Сопот“ се осъществява в пет гимназии, четири от които се намират в община Карлово. Те подготвят кадри за автотранспортната техника, електрообзавеждането на производството, производството на текстил, митническата, данъчната и бизнес администрацията и др. Професионалната гимназия „Генерал Владимир Вазов“ в Сопот подготвя кадри в сферата на машиностроенето и поддръжката на хладилна и климатична техника, системното програмиране и компютърните технологии, но значителна част от план-приема е за специалисти в сферите на туризма, кетъринга и производството на храни.

Средната оценка от матурите по БЕЛ през 2016 г. в рамките на ИЦ „Сопот“ е „добър“ 3,87 при „добър 4,17 за страната. Оценките в община Сопот („добър“ 4,01) са средно малко по-високи от тези в Карлово („добър“ 3,80).

Икономически центрове в България