Икономически център Стара Загора

ОБЩ ПРЕГЛЕД

Икономиката на ИЦ „Стара Загора“ е относително балансирана между отделните отрасли с превес на преработващата промишленост и силно съсредоточаване в ядрото на икономическия център – 45% от икономиката се формира от преработващата промишленост, като водещи са хранително-вкусовите предприятия. Инвестициите в центъра са ниски, като чуждестранните постепенно намаляват.

Демографските и образователните тенденции в центъра са много близки до средните за страната стойности – населението е намаляло с 11% от началото на хилядолетието, а работната сила е 60% от общото население.

ГЕОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ

В ИЦ „Стара Загора“ влизат общините Стара Загора, Опан и Мъглиж; заедно с „Раднево“ и „Казанлък“ той е един от трите икономически центъра на територията на Старозагорска област. В икономическото ядро живее почти половината население на областта. Особеност на центъра е, че значителна част от наетите в община Стара Загора работят в Раднево. Сред особеностите е и това, че община Мъглиж е и част от периферията на съседния икономически център „Казанлък“.

ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИИ

Икономиката е изключително концентрирана в ядрото, като през 2015 г. в Стара Загора са били произведени 97% от общия обем на продукцията. Общият ръст на продукцията в центъра в периода 2011–2015 г. Е 16% до 2,7 млрд. лв. С най-голям дял в икономиката – 45% през 2015 г., е преработващата промишленост, а най-големите фирми в този отрасъл са „Загорка“ (производство на бира), „Стандарт Профил“ и „Градус – 1“, които произвеждат храни. Със значителен дял са и търговията (16%) и строителството (13%). Сред водещите отрасли най-голям ръст на продукцията през 2015 г. спрямо базовата 2011 г. се наблюдава при транспорта (48%) и търговията (32%) вероятно заради завършването на магистралата в района. Значителен спад на продукцията има единствено в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (–11%).

Преките чуждестранни инвестиции в центъра намаляват с 10% през разглеждания период до общо 143 млн. евро (с натрупване) към края на 2015 г. Почти всички ПЧИ са в индустрията (83%), където се наблюдава ръст на инвестициите от 14% през 2015 г. спрямо 2011 г. Причина за общия спад е изтеглянето на инвестиции в търговията, операциите с недвижими имоти и професионалните дейности. При годишните разходи за дълготрайни материални активи се наблюдава противоположна тенденция, като те са нараснали с 67% до 396 млн. лв. през 2015 г. Разходите за ДМА са разпределени по-равномерно от ПЧИ, като през 2015 г. 114 млн. лв. са инвестирани в търговията, а 110 млн. лв. – в индустрията. Спад на инвестициите в ДМА през периода има само в селското стопанство.

ПАЗАР НА ТРУДА

Между 2011 и 2015 г. наетите в центъра са намалели с 4,5% до 51 хил. души, като 49 хил. от тях работят в ядрото. Броят на наетите намалява при почти всички икономически дейности, като най-значителният спад при водещите отрасли е строителството (с 24%), най-вероятно във връзка с приключването на работата по магистрала „Тракия“. Чувствителен ръст на наетите (с 12%) се наблюдава единствено при транспорта и складирането. С най-голям дял в заетостта е преработващата промишленост, като в нея са наети 13,5 хил. души, следвана от търговията с 9 хил. души. Най-малко наети в центъра има в добивната промишленост – едва 68 души.

Средната претеглена брутна работна заплата през 2015 г. е 743 лв. Както в повечето центрове, най-високата заплата в Стара Загора е в енергетиката – 1346 лв./месец, но в нея са наети относително малко души. Високи са заплатите и при финансовите и застрахователните дейности – 1100 лв./месец, а най-ниското заплащане е при хотелиерството и ресторантьорството – 449 лв. Най-бързо растат заплатите в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, които са се увеличили с 47,5% в рамките на пет години. Бързият ръст на заплащането в сектора в комбинация със спада на наетите в него навежда на мисълта за усилия за задържане на такива специалисти в ядрото или за процес на оптимизиране на процесите и персонала.

През 2016 г. коефициентът на безработица достига 5,3% най-вече благодарение на ниската безработица в Стара Загора. Същата година в Опан безработните са 12%, а в Мъглиж – 23%. И в трите общини пикът на безработицата е през 2013–2014 г., а оттогава тенденцията е към спад.

ЧОВЕШКИ РЕСУРС И РАБОТНА СИЛА

Общото население на икономическият център е намаляло със 11% между 2000 и 2016 г. до 171 хил. души. Процесите на обезлюдяване обаче са много по-бързи в периферните общини, като Опан е загубила 39% от населението си в рамките на същия период, а Мъглиж – 25%. Негативните демографски перспективи са обусловени от отрицателния естествен прираст – смъртността в центъра е по-висока от раждаемостта през целия период, като тенденцията е към влошаване – през 2000 г. естественият прираст е бил –10‰, а през 2016 г. вече е –13‰. По-колеблива е динамиката на механичния прираст, но през повечето години броят на заселилите се в центъра е по-голям от този на изселилите се благодарение на община Стара Загора – през 2016 г. той достига 0‰, което обяснява и относителната стабилност на населението на ядрото.

Делът на населението в трудоспособна възраст (15–64 години) остава непроменен през целия период – 60% от всички жители. Абсолютната му стойност е намаляла с 10% до 104 хил. души през 2016 г. Коефициентът на демографско заместване през 2016 г. е 63%, което е близо до средното за страната и сочи относително добра способност на центъра да възстановява работ-ната си сила на фона на много други части на страната. Периферните общини постигат диаметрално противоположни резултати в този показател – докато в Опан той е едва 35%, то в Мъглиж е 93%.

Икономическият център предлага много възможности за професионално образование – в Стара Загора има училище по строителство и архитектура (със 150 места според план-приема за учебната 2016/2017 г.), търговска гимназия (125 места), гимназия по електроника (с преподаване по компютърни системи и мрежи и с прием на 75 ученици), ветеринарна школа (125 места), училище по транспорт (85 места), гимназия по електротехника (75 места). В Мъглиж пък има среднообразователно училище по селско стопанство със 115 места.

Стара Загора има и две профилирани гимназии – природоматематическа и езикова, както и частно училище по управление на туризма. Тракийският университет в града предлага обучение по земеделски, медицински и технически специалности.

Според данните от преброяването на населението през 2011 г. образователната структура на центъра е доста близка до тази на страната – с висше образование са 21% от жителите му, със средно – 46%, а с основно – 20%.

Средната оценка на държавните зрелостни изпити по БЕЛ през 2016 г. е „добър“ 4,26 – малко над средната за страната стойност. Трябва да се има предвид обаче, че в Опан няма явили се ученици, а тези от Мъглиж са 46-има със средна оценка „среден“ 3,08.

Икономически центрове в България