Икономически център Варна

ОБЩ ПРЕГЛЕД

ИЦ „Варна“ е сред най-големите в страната. Икономиката му се разраства значително през последните години и е относително равномерно разпределена между различните отрасли с лек превес на преработващата промишленост. Ръстът и` е 20% в рамките на пет години, а на чуждестранните инвестиции – с 28%. За същия период средната заплата е достигнала 835 лв./месец.

Демографските и образователните тенденции гарантират стабилно развитие в близко бъдеще. ИЦ „Варна“ е сред малкото центрове, чието население нараства в резултат на значителния положителен механичен прираст. Работната сила съставлява 63% от населението, като няма изгледи в близко бъдеще да се свие значително.

ГЕОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ

ИЦ „Варна“ е сред най-големите центрове, като в него освен ядрото Варна влизат Дългопол, Аксаково, Долни чифлик, Провадия, Аврен, Суворово, Белослав, Ветрино и Девня (която е и вторично ядро с периферия Суворово и Ветрино). С най-голяма ежедневна трудова миграция към центъра е община Аксаково, като 44% от наетите в нея пътуват до Варна, за да работят.

ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИИ

ИЦ „Варна“ се характеризира с относително ниска концентрация на икономиката, като през 2015 г. в ядрото е съсредоточена 75% от произведената продукция. Основна причина за това е икономическата мощ на Девня, където се генерират 15% от общата продукция. Между 2012 и 2015 г. продукцията е нараснала значително – с 20%, до 9,3 млрд. лв. Икономиката е доста балансирана в отраслово отношение – с най-голям дял през 2015 г. е преработващата про-мишленост (25%), следвана от строителството (17%) и търговията (12%). Сред основните причини за това разпределение е структурата на икономиката на Девня, 78% от която са в преработващата промишленост благодарение на няколко големи химически предприятия – „Агрополхим“, „Солвей“, „Соди“, както и на „Девня Цимент“. Сред най-големите предприятия в ядрото са електроразпределителната „Енерго Про“, строителната „Хидрострой“ и земеделската „Октопод“. В част от периферията (Ветрино и Дългопол) водещо е земеделието. Най-висок ръст на произведената продукция през периода има в строителството (71%), културата и спорта (71%) и здравеопазването (61%) най-вероятно в резултат от разширяването на туристическия бранш. Значителен спад се наблюдава само в енергетиката (–21%) заради временното извеждане от експлоатация на ТЕЦ-Варна.

Между 2012 и 2015 г. има чувствителен ръст на преките чуждестранни инвестиции – с 28%, до 1,5 млрд. евро (с натрупване) към края на 2015 г. В повечето сектори всъщност се наблюдава спад – двигател на ръста е строителството, където ПЧИ с натрупване са се увеличили с 357% благодарение на строителството в курортите. Най-много чуждестранни инвестиции има в индустрията, като 80% от тях са в Девня. Разходите за придобиване на ДМА от своя страна остават непроменени с чувствителен спад (–70%) само при финансовите и застрахователните дейности.

ПАЗАР НА ТРУДА

Наетите в центъра през разглеждания период нарастват с 2% до общо 150 хил. души, като 128 хил. са във Варна, а други 5,5 хил. – в Девня. Единствената община, при която се наблюдава спад на наетите, е Дългопол. Най-голям ръст има в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (където наетите през 2015 г. са с 51% повече спрямо базовата 2011 г.), най-вече във връзка със създаването на нови компании в IT сектора. Лек ръст се наблюдава в преработващата промишленост, предимно в Аксаково и Провадия. Наетите са разпределени относително равномерно между големите сектори, като водещи са търговията (19%) и преработващата промишленост (14%). Най-малко наети има в добива и енергетиката.

Средната брутна месечна заплата е 835 лв. през 2015 г., като спрямо 2011 г. тя е нараснала с 20%. Разликите в заплащането както по общини, така и по сектори е много значителна – докато в професионалните дейности и научните изследвания (към които се причислява аутсорсинг индустрията) в Девня средната заплата е 2358 лв., а в преработващата промишленост в същата община – 1616 лв., то в хотелиерството и ресторантьорството във Ветрино средното заплащане е едва 290 лв.

През 2016 г. коефициентът на безработица е 6,14% – значително под средното за страната ниво, най-вече благодарение на много ниския коефициент във Варна (3,42%). Същевременно в седем общини безработицата е над 10%, като в Дългопол тя достига 31,5%.

ЧОВЕШКИ РЕСУРС И РАБОТНА СИЛА

ИЦ „Варна“ е един от малкото в страната, при които има ръст на населението. Броят му достига 460 хил. души през 2016 г. – тогава в него живеят 9% повече хора, отколкото са живели през 2000 г. През 2016 г. естественият прираст е –0,3‰, като този коефициент е бил положителен единствено през 2008 и 2009 г. Основният фактор за ръста на населението е механичният прираст, който през 2016 г. е 0,3‰, но в отделни години достига и до 1‰.

Делът на населението в трудоспособна възраст (между 15 и 64 години) е нараснал от началото на хилядолетието – от 60 до 63% от населението, или до 288 хил. души. Следва да се отбележи обаче, че пикът на трудоспособното население е бил през 2011 г., когато достига 295 хил. души. Коефициентът на демографско заместване също е благоприятен. Средната му стойност е 69% през 2016 г., като в някои общини е значително по-висок – 90% в Долни чифлик и 87% в Девня. Бъдещата динамика на работната сила изглежда обнадеждаваща през призмата на този индикатор.

Тъй като ядрото е третият по големина град в България, центърът предлага широк набор от професионално образование – във Варна има гимназии по туризъм (200 места според план-приема за учебната 2016/2017 г.), електротехника (150 места), корабно и морско дело (100 места), горско стопанство (130 места), строителство и геодезия (130 места), мода и текстил (100 места), търговия и икономика (270 места), хранително-вкусови технологии (100 места). Пове-чето от периферните общини също предлагат професионално образование – за корабни монтьори (25 места), търговски представители (50 места), кулинария (100 места), селско стопанство (180 места).

Във Варна е и най-добрата профилирана гимназия извън София според класирането на последните зрелостни изпити – Първа езикова гимназия. В общината има широк набор от училища по изкуствата, както и езикови и природоматематически гимназии. В центъра има и 4 държавни университета – икономически, медицински, технически, единствената в страната военноморска школа, както и 2 частни – широкопрофилният Варненски свободен университет и висше училище по мениджмънт.

Според данните от последното преброяване на населението делът на висшистите – 24%, е сходен със средния за страната, а хората със средно образование са 44%. Завършили само основно образование са 20%. Образователната структура на ядрото е дори по-благоприятна, като с висше образование там са 30% от населението.

Средната оценка на зрелостните изпити по БЕЛ през 2016 г. е „добър“ 4,40 – значително по-висока в сравнение със средните за страната стойности най-вече заради добрите резултати на Варна („добър“ 4,59).

Икономически центрове в България