Икономически център Велико Търново

ОБЩ ПРЕГЛЕД

ИЦ „Велико Търново“ се характеризира с много ниска безработица и благоприятни демографски и образователни тенденции. Икономиката на центъра е доминирана от няколко големи фирми в преработващата промишленост, но инвестициите в нея са ограничени.

ГЕОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ

ИЦ „Велико Търново“ се състои от две общини – ядрото Велико Търново и периферната община Лясковец. И двете са на територията на Великотърновска област. В сравнение с други центрове връзката между ядрото и периферията е относително слаба, като 11% от наетите в Лясковец пътуват ежедневно до Велико Търново.

ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИИ

Икономическото ядро формира 4/5 от икономиката на центъра, което представлява относително ниска концентрация в сравнение с повечето центрове. В периода 2012–2015 г. икономиката расте стабилно, като общият ръст на произведената продукция е 23% до 1,5 млрд. лв. Спад през периода се наблюдава единствено в селското стопанство – със 7%. С много по-значителен ръст е икономиката на периферната община, където продукцията се е увеличила с 66%. Секторът, който се развива най-бързо, е „Култура, развлечения и спорт“ (120% ръст) най-вече заради много ниската база, следван от „Административни и спомагателни дейности“ (118%); 47% от продукцията на центъра е в преработващата промишленост, като най-големите фирми са от различни подсектори – „Престиж-96“ се занимава с производство на сладкарски изделия, „Мегапорт“ и „Екстрапак“ – на торби и опаковки. Сред големите предприятия е и търговската верига ЦБА. Най-значимото предприятие в Лясковец е оръжейната фирма „Аркус“.

Преките чуждестранни инвестиции в центъра са съсредоточени почти изключително във Велико Търново, като общият обем на ПЧИ (с натрупване) към края на 2015 г. e 54 млн. евро. Към индустрията са насочени 38% от инвестициите, или 21 млн. евро. Тенденцията в чуждестранните инвестиции е към ръст, като между 2012 и 2015 г. те са се увеличили с 63%. Аналогични тенденции се наблюдават и при разходите за придобиване на дълготрайни ма-териални активи. За същия период те са нараснали с 42% до 205 млн. лв. Разходите за ДМА са разпределени по-равномерно между различните отрасли. Лек превес има търговията (29%) най-вероятно във връзка с дейността на ЦБА и откриването на магазини на няколко от големите търговски вериги. Индустрията също държи относително висок дял в инвестициите в ДМА (21%), макар и този показател да бележи спад за периода.

ПАЗАР НА ТРУДА

Общият брой на наетите в икономическия център остава почти непроменен през разглеждания период, като се задържа малко над 36 хил. души (с изключение на лек спад до 35 хил. през 2013 г.). През 2015 г. малко над 1/3 от наетите са в преработващата промишленост. В периферната община Лясковец наетите в този отрасъл дори са близо 3/4 от всички – 3626 от общо 5011 души работят в него. Основна причина за това е оръжейната фирма „Аркус“, в която според информация на компанията работят приблизително 2500 души. Най-голям ръст на наетите в центъра има при административните и спомагателните дейности (44%), следвани от културата, спорта и развлеченията (30%). Ръстът на наетите в тези сектори не е изненада предвид експанзията им в последните години, ако се съди по произведената продукция. Почти на-половина, до 581 души, е намалял броят на наетите във финансовите и застрахователните дейности, а с 1/3, до 543 души – наетите в професионалните дейности и научните изследвания.

Средната претеглена брутна месечна заплата в центъра през 2015 г. е 716 лв. Най-високите заплати са при финансовите и застрахователните дейности в икономическото ядро (средно 1192 лв./месец), следвани от тези в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ в Лясковец (1025 лв.; тук трябва да се има предвид, че наетите в сектора са двама души). Най-ниско е заплащането в „Хотелиерство и ресторан-тьорство“ (347 лв.) и „Култура, развлечения и спорт“ (349 лв.) в периферната община. Най-бързо растат заплатите в строителството (80% ръст за периода) и операциите с недвижими имоти (64%) във Велико Търново, като няма сектори със значителен спад.

През 2016 г. коефициентът на безработица в центъра достига 4,22% – почти два пъти по-ниско от средното за страната. През целия период във Велико Търново има тенденция към спад на безработицата, но в Лясковец има пик до 11,69% през 2013 г., след което коефициентът намалява.

ЧОВЕШКИ РЕСУРС И РАБОТНА СИЛА

Населението на центъра се е свило с 5,5% в периода 2001–2016 г. до общо 100 хил. души. Основната част от спада обаче е понесена от периферната община, като в Лясковец населението е намаляло от 16 хил. до 12 хил., докато това на Велико Търново остава прак-тически непроменено. От гледна точка на естествения прираст тенденциите в центъра са негативни, но показателят се подобрява – докато през 2011 г. е бил –7,3‰, то през 2016 г. той е –4,5‰, или малко по-благоприятен от средния за страната. Стабилното ниво на населението в центъра се дължи най-вече на механичния прираст, който достига до 1,5‰ през 2016 г. Все пак има и далеч по-добри години за показателя – така например през 2008 г. той е 6,5‰.

Подобно на населението като цяло, населението в трудоспособна възраст (в групата между 15 и 64 години) не се изменя значително от началото на хилядолетието насам – от 62% през 2000 г. до 63% през 2016 г. Показателят е близо до средната за страната стойност. Коефициентът на демографско заместване (съотношението между възрастовите групи, които напускат и съответно навлизат на пазара на труда) обаче е 57%, което насочва към бъдещи проблеми с наличната работна сила.

Центърът предлага относително ограничени възможности за професионално образование. В икономическото ядро има училище по строителство и геодезия (100 места за ученици според план-приема за 2016/2017 г.), икономическа школа (75 места), училище по моден дизайн (60 места), гимназия по туризъм (120 места) и училище по електроника (80 места). Лясковец не предлага професионално образование.

Сред специализираните училища в центъра най-значими са хуманитарната, природоматематическата и езиковата гимназия във Велико Търново, както и частното училище по мениджмънт, и американският колеж. В него е разположен и Великотърновският университет, който е известен с доброто си обучение по математика и информатика, но предлага обучение и в широк набор от хуманитарни специалности. Освен него има и медицински университет, частно висше училище по регионално развитие и агробизнес и висша военна школа.

Образователната структура на центъра е доста благоприятна – според преброяването от 2011 г. 25% от жителите и` имат висше образование, 51% – средно, а с основно са 17%. Висшистите в икономическото ядро са 27%.

Средната за центъра оценка от зрелостния изпит по БЕЛ през 2016 г. е „добър“ 4,37 – значително по-висока от средната за страната най-вече вследствие на доброто представяне на икономическия център. Средната оценка в Лясковец е „добър“ 3,72.

Икономически центрове в България