ИЦ „Ямбол“ се характеризира с икономика, съсредоточена в преработващата промишленост, особено в хранително-вкусовата. Въпреки ръста на инвестициите в последните години, най-вече благодарение на няколко големи предприятия, заплатите в центъра остават относително ниски (637 лв./ месец през 2015 г.), а безработицата – висока (11%).
Демографските тенденции са подчертано негативни, особено естественият прираст (–6,83‰), а образователната структура ограничава потенциала за развитие на зоната.
В състава на центъра влизат три общини – ядрото Ямбол и периферните общини Тунджа и Стралджа, като в трите общини живеят над 2/3 от населението на административната Ямболска област. Повече трудова миграция община Ямбол привлича от Тунджа – 28% от наетите, отколкото от Стралджа (10% от наетите).
Икономиката е нараснала с 1/3 между 2012 и 2015 г., като общият и` обем достига 1,52 млрд. лв. произведена продукция. Икономиката не е преобладаващо концентрирана в ядрото – в Ямбол се генерират 76% от произведената продукция, но други 18% са в Тунджа. Причина за това е най-вече географското разпределение на областта – община Ямбол е малка и покрива само територията на града, а Тунджа е с голяма територия и заобикаля отвсякъде ядрото.
Най-голям дял в икономиката има преработващата промишленост (45%), като най-значимите фирми са в хранително-вкусовата промишленост – „Винпром Ямбол“ и „Папас олио“. Сред другите водещи индустриални предприятия са производителят на авточасти „Язаки България“ и мебелната фирма „Виденов“. Селското стопанство съставлява 16% от икономиката на зоната (но над половината икономика на Тунджа), а строителството – 11%. Най-голям ръст през разглеждания период има при административните и спомагателни дейности (83%).
Преките чуждестранни инвестиции нарастват с 14% през разглеждания период, като през 2015 г. ПЧИ (с натрупване) към края на годината достигат 68 млн. евро, като 58 млн. евро от тях са в индустрията. Приблизително половината ПЧИ са в Тунджа благодарение на разположения в нея индустриален парк „Кабиле“. Важна инвестиция в общината е и изграждането на новия логистичен център на търговската верига „Лидл“, който официално бе открит през юли 2017 г. Тенденцията при разходите за придобиване на дълготрайни материални активи също е положителна, като те са се увеличили с 24% между 2012 и 2015 г. до 226 млн. лв./година. Най-голям е ръстът при селското стопанство най-вероятно във връзка с усвояването на средства по Общата селскостопанска политика на ЕС.
Между 2011 и 2015 г. броят на наетите е нараснал с 8% до 30 хил. души, като 25 хил. от тях са в ядрото, а 3,5 хил. – в Тунджа. Малко над 1/3 от наетите са в преработващата промишленост, а тези в останалите отрасли са разпределени относително равномерно с лек превес на търговията, в която работят 12% от наетите в зоната. Разпределението в Тунджа е по- неравномерно, като там 2/3 са наети в индустрията и селското стопанство. Най-голям ръст на наетите има при финансовите и застрахователните дейности (с 51% до общо 344 души), следвани от преработващата промишленост (25% най-вече благодарение на инвестициите на „Язаки“) и селското стопанство (19%). Спад пък се наблюдава при строителството (–12%) и търговията (–10%), но най-вероятно тази тенденция се е обърнала след откриването на новия логистичен център на „Лидл“.
Средната претеглена брутна месечна заплата е относително ниска – 637 лв. през 2015 г. спрямо 878 лв. средно за страната. Разликите между отделните общини са значителни – докато в ядрото тя е 672 лв./месец, то в Тунджа е по-висока – 722 лв. Най-високите заплати по сектори са в енергетиката в Ямбол (1432 лв./месец), следвана от добивната промишленост в Тунджа (1398 лв.; наетите тук обаче са едва 40 души) и селското стопанство в Ямбол (1200 лв.); трябва да се има предвид обаче, че в тези отрасли работят малка част от наетите. Най-ниско е заплащането при операциите с недвижими имоти в Тунджа (272 лв.) и хотелиерството и ресторантьорството в Стралджа (317 лв.). Високите заплати в селското стопанство се обясняват с много резкия им ръст – през разглеждания период те са се увеличили със 136%. Най-големият ръст (315%) се отчита при енергетиката в Стралджа в резултат на развитието на възобновяеми енергийни източници.
Коефициентът на безработица през 2016 г. е висок – 12,3%. Освен това се наблюдават значителни разлики между отделните общини – така например в Стралджа през същата година безработните са 29,5%. Общата тенденция е към лек спад на безработицата спрямо последните години.
Населението на ИЦ „Ямбол“ е намаляло с 1/4 от началото на хилядолетието насам – от 137 хил. души на 104 хил. Негативните тенденции са по-ясно изразени в периферните общини, като населението на Тунджа се е свило с 28%, а това на Стралджа – с 32%. Данните за естествeния прираст потвърждават горното, като разликата между смъртността и раждаемостта е отрицателна през целия период с лека тенденция към влошаване – докато през 2000 г. ес-тественият прираст е бил –13‰, то през 2016 г. той вече е –14‰. Сходни са тенденциите и при механичния прираст – ако в началото на периода нетното изселване от Ямбол е ограничено, вследствие на което общият за центъра механичен прираст е бил само –0,9‰, то през 2016 г. изселването се засилва и механичният прираст вече е –5,2‰.
Делът на работоспособното население остава постоянен през целия период – 57% от населението като цяло, или общо 59 хил. души. Намалението на работната сила от 2000 г. насам е с 24%. Коефициентът на демографско заместване през 2016 г. е 60% – близо до средната за страната стойност.
Ядрото предлага относително широк набор от професионални училища – в Ямбол се подготвят кадри в областта на икономиката (100 места според план-приема за учебната 2016/2017 г.), земеделието (110 места), строителството (110 места), транспортната и подемната техника (100 места). Две широкопрофилни технически училища обучават малки групи в много различни направления – екология, шивачество, фризьорство, дървообработване, електротехника, компютърни системи.
В Ямбол има и специализирани математически и чуждоезикови училища. Висшето образование е застъпено от технически факултет на Тракийския университет, който предлага образование в областта на енергетиката, хранителните технологии, електрониката и машинното инженерство. В града има и бизнес колеж.
Според преброяването през 2011 г. образователната структура е относително неблагоприятна – хората с висше образование в нея са едва 15%, среднистите – 42%, а тези с основно образование – 25% от населението. Хората с начално и по-ниско образование са 18%.
Резултатите на държавните зрелостни изпити по БЕЛ през 2016 г. също са чувствително по-ниски от средните за страната – „добър“ 3,92 за центъра като цяло и „добър“ 3,91 в икономическото ядро.