Водещи събития

Представяне на английската версия на „Регионални профили – показатели за развитие – 2023“

20 март 2024

На 20 март 2024 г. ИПИ представи английската версия на „Регионални профили: показатели за развитие – 2023 г.“ пред посолства и двустранни камари в София. Интересът отново беше голям. Представихме общата икономическа ситуация, регионалните предизвикателства и малко регионални данни за работата на съдебната система по места.

Към презентацията от събитието

Вижте още тук: www.regionalprofiles.bg; www.265obshtini.bg

The project "Regional Profiles: Development Indicators" is implemented with the support of the “America for Bulgaria” Foundation

ИПИ представя финансов профил на всички 265 общини в страната

11 декември 2023

Картинката не може да има празен alt атрибут; името на файла е dvenasto_081223.png

Преди две седмици ИПИ, в партньорство с „24 часа“, проведе първата среща на местната и изпълнителната власт в рамките на формата "Общините - перспектива 2027". Екипът на ИПИ представи последните изводи от изследванията на регионалните профили и икономическите центрове в страната, като поставиха фокус върху финансовата децентрализация и работата на местната власт за привличане на инвестиции. В рамките на събитието бяха представени и изчисления за ефектите от евентуалното преотстъпване на 1/5 от приходите от облагането на доходите на физическите лица към общините.

Днес ИПИ представя на широката публика обновената страница www.dvenasto.bg. Посветената на кампанията „2% в твоята община“ страница предлага кратък финансов профил на всяка една община в страната, който включва информация за разходите по бюджета на общината, размера на собствените приходи и техния дял от общия бюджет, както и данни за общинския дълг. Данните покриват периода 2019-2022 г., което позволява да се проследи развитието в динамика.

Големият принос на страницата е оценката за ефектите от евентуалното преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане на общините. Профилът на всяка община включва данни за населението, броя на заетите лица и средната работна заплата, на база на които е направена и оценка на общо платения данък върху доходите от всички заети в рамките на общината и съответно очаквани приходи за общината при преотстъпване на 1/5 от приходите. В изчисленията си екипът на ИПИ е взел под внимание и всекидневната трудова миграция, което позволява да се види пълният ефект от реформата.

Изчисленията на ИПИ показват, че ефектът от реформата би се равнявал на над 900 млн. лв. допълнителен приход за общините (оценка по данните за 2022 г.). Това означава, че собствените приходи на общините биха се увеличили с близо 30%, като интерактивната страница позволява този ефект да се проследи община по община. Картата показва, че много често в общините, които са в периферията на големите икономически центрове – като Своге или Раковски например, ефектът е най-голям. Това е провокирано от възможността за работа в по-развитото ядро на центъра, където трудовите възнаграждения са по-високи.

Детайлен преглед на страницата www.dvenasto.bg показва, че всички общини биха спечелили от реформата, тоест всички получават допълнителен приход. Най-нисък е ефектът в общините, които така или иначе имат високи собствени приходи – например морските общини (като Созопол и Несебър), както и в най-малките и обезлюдяващи се общини, в които просто няма хора (като Грамада и Макреш). Конкретно за втория тип общини, които срещат сериозни демографски и икономически затруднения, предложената от ИПИ промяна включва и насочването на допълнителен ресурс чрез изравнителни механизми, които да дадат възможност на местната власт да получи по-сериозна подкрепа.

Логиката на реформата е от една страна да се освободят общините да оперират със собствен ресурс и да бъдат успешни, а от друга да се насочат изравнителните механизми към най-нуждаещите се. Към момента имаме един несправедлив модел, който изсмуква ресурс от общините, прави ги напълно зависими от централната власт и европейските средства, а в същото време отново има изравнителна субсидия, която е за почти всички общини. Комбинацията от всичко това води до увеличаване на регионалните неравенства, а не до тяхното свиване. Когато общините получат дял от успеха на своята икономика и възможност да провеждат собствени политики с дългосрочен хоризонт, тогава успехът няма да е концентриран само в столицата или в най-големите градове в страната.

Представяне на "Регионални профили: показатели за развитие - 2023"

22 ноември 2023 г.

На 22 ноември 2023 г. ИПИ представи 12. издание на единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България.

Регионалните профили на ИПИ стъпват на 73 индикатора, които представят реалната картина в 28-те области в страната и позволяват да се задълбочи разговорът за регионалното развитие и предизвикателствата пред местните власти.

Основни въпроси, обсъдени в представянето и последвалата дисусия:

В кои области заплатите, заетостта и инвестициите са най-високи?
Къде местните данъци са най-високи и как работи администрацията?
В кои области са най-качественото образование и най-доброто здравеопазване?
Защо местното правосъдие е бавно и къде престъпността е най-висока?
Къде културният живот е най-интензивен и къде се развива туризмът?
Какви са тенденциите в регионалното развитие и къде има потенциал?
Защо областите се развиват по различен начин и увеличават ли се разликите?
Кои са основните регионални предизвикателства и решения?

Правният фокус тази година беше на тема борбата с корупцията на местно ниво – доколко местната администрация успява да се бори с корупцията, ефективни ли са законовата уредба, централизацията или децентрализацията като подход.

Всички анализи, данни и други материали, свързани с изследването се публикуват на специализирания сайт: www.regionalprofiles.bg

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие“ се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България“

ИПИ представи „Икономическите центрове в България – 2023“

11 октомври 2023 г.

Изданието на ИПИ „Икономическите центрове в България – 2023“ цели да изследва и да представи концентрацията на икономическа активност в България, като на базата на показателите за предприятията, данните за пазара на труда и стопанските взаимовръзки между отделните общини формира широки икономически центрове, които не се ограничават до административно-териториалното деление в страната.

Икономическите центрове в България са дефинирани на базата на ясни критерии за оценка на икономическите ядра и техните периферии. Икономически ядра са общините с най-силна икономика, а в периферията са общините, най-тясно обвързани с икономиката на съответното ядро.

Изследването на ИПИ откроява 16 големи икономически центъра в България, които обхващат общо 132 общини. Някои центрове имат повече от едно ядро, което е резултат от съществуващите взаимовръзки между отделните ядра в рамките на центъра и от наличието на обща периферия или зона на влияние.

На територията на 16-те икономически центъра живее близо 3/4 от населението на страната и се концентрират над 80% от стопанската активност в България. Икономическите центрове формират голяма част от регионалната карта, като траекторията на тяхното развитие е определяща за икономиката на страната.

Икономическите центрове в България могат условно да се разделят на три групи според техния мащаб и типология:

Лидерът София: Икономическият център на столицата София има две вторични ядра (Перник и Ботевград) и включва 30 общини, в които живеят близо 1,7 млн. души;

Петте големи центъра след София: На картата се открояват още пет големи центъра, които имат солидна периферия и голяма тежест на регионалната карта. Това са центровете около Пловдив („Пловдив-Марица-Раковски“), Варна („Варна-Девня“), Стара Загора („Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово“), Русе („Русе-Търговище-Разград“) и Бургас („Бургас-Несебър“).

Извън очаквания лидер София и петте по-големи икономически центъра в страната ИПИ откроява други десет икономически центъра, които са с по-ограничен мащаб, имат по-скромна периферия и по-малка тежест на регионалната карта.

Изследваната динамика на икономическите центрове поставя основата за отключване на допълнителен потенциал за регионално развитие. Водещите центрове успяват на спечелят от комбинацията между привлекателност и разнообразие на големия град и развитие на индустрия и логистика в широката периферия, включително и чрез формиране на вторични ядра.

Подобен тип взаимодействие – независимо дали между голямо ядро и индустриална периферия, или между две близки по население и мащаб на стопанската активност икономически ядра – в крайна сметка има усилващ ефект, който трансформира регионалната карта.

Икономически центрове (2023г.)	Брой общини в обхвата на центъра (2021 г.)	Произведена продукция от предприятията (млрд. лв., 2021 г.)	Население на центъра (хил., 2021 г.)	Заети на възраст 15–64 години (хил., 2021 г.)
ИЦ „София-Перник-Ботевград“	30	89,7	1 685,9	786,1
ИЦ „Пловдив-Марица-Раковски“	14	20,1	552,1	228,5
ИЦ „Варна-Девня“	10	12,4	421,6	176,8
ИЦ „Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово“	9	10,6	300,8	114,7
ИЦ „Русе-Търговище-Разград“	15	10,0	332,5	122,2
ИЦ „Бургас-Несебър“	8	7,7	332,3	130,6
ИЦ „Сливен-Ямбол“	5	4,1	219,5	73,2
ИЦ „Шумен“	7	3,4	123,8	45,7
ИЦ „Козлодуй“	5	3,2	43,9	13,4
ИЦ „Севлиево-Габрово“	2	3,0	81,6	32,5
ИЦ „Велико Търново“	5	2,9	141,2	56,0
ИЦ „Пазарджик“	4	2,9	125,2	45,6
ИЦ „Плевен“	7	2,6	167,0	59,9
ИЦ „Благоевград“	4	2,5	89,0	35,7
ИЦ „Хасково“	3	1,5	92,3	32,8
ИЦ „Кърджали“	4	1,5	92,5	29,5

Източник: ИПИ на база данни от НСИ.

Онлайн издание „Икономическите центрове – 2023“ е достъпно тук.

Презентацията от представянето на анализа ще откриете тук.

Изданието „Икономическите центрове в България - 2023“ се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България“.

Представяне на "Регионални профили: показатели за развитие" - 2022 (Английско издание)

27 февруари 2023

От 2012 г. Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България. Регионалните профили стъпват на 68 индикатора, представящи реалната картина в 28-те области.

презентация от събитието

Тази години основните въпросите, представени по време на дискусията бяха:

Местен потенциал и перспективи пред регионите;
Повлия ли пандемията на резултатите на образователната система и как здравната система реагира на извънредната ситуация;
Тенденциите в заетостта, безработицата и доходите и защо някои области са загубили ¼ от населението си за едно десетилетие;
Разшири ли се разликата между регионите и какви са движещите икономически сили в различните региони;
Как се отрази пандемията на регионалната карта и каква е ролята на местните власти в трансформацията на икономиката

The project "Regional Profiles: Development Indicators" is implemented with the support of the “America for Bulgaria” Foundation

Представяне на Регионални профили: показатели за развитие 2021 (английско издание)

16 февруари 2022

Институтът за пазарна икономика представи на живо английското издание на Регионални профили: показатели за развитие 2021.

По време на презентацията бяха засегнати основни теми от регионалното развитие, свързани с ефектите от COVID пандемията върху образованието, демографията, здравеопазването и икономиката като цяло, промените в регионалната карта, както и потенциалът на регионите за икономическо и социално развитие.

свалете пълното издание | свалете презентацията

ИПИ представи "Регионални профили: показатели за развитие - 2022"

16 ноември 2022

Всички данни и материали - www.regionalprofiles.bg

През последното десетилетие множество предизвикателства променят икономическата и социална карта на страната – забавяне на инвестициите и растежа, пандемия и последвалата рецесия, бързо възстановяване, политическа нестабилност, война в Украйна и енергийна криза в Европа. Тези периоди имат различно проявление на местно ниво, тестват потенциала за локално справяне и реакция, позволяват на някои региони да напреднат в развитието си, но в крайна сметка различията между областите остават, а пропастта между столицата и провинцията, между големите и малките, между развитите и бедните не се свива значително. В по-общ план, икономическите дисбаланси между Северна и Южна България се предопределят от по-малкия мащаб на икономическите центрове на север и по-слабата свързаност.

Почти всяка област се отличава с успешно представяне в определена сфера – добро е, например образованието в Смолян, здравеопазването в Плевен, инвестиционната активност в София област, а в редица региони се вижда потенциал за подобряване на цялостното развитие. Разгръщането му в осезаемо и трайно подобрение на живота на хората и бизнес средата зависи както от процесите в големите икономически центрове и тяхната периферия, така и от развитието на вторичните икономически центрове, които все още изостават.

Към добре представящите се в цялост области София (столица), Пловдив, Варна, Бургас и Габрово в последното издание се присъединяват областите Стара Загора, Велико Търново и Русе, които преминаха сравнително добре през трудностите на пандемията.

Най-голямото предизвикателство обаче е демографската картина. Преброяване‘21 освети ясно тежките демографски проблеми пред цялата страна, включително столицата. Данните за трудоспособното население (15-64 г.) показват още по-дълбоко свиването на човешкия капитал - 20 от 28-те области са загубили поне една пета от работната сила. И докато сривът на естествения прираст отразява дългосрочни процеси и за забавянето му са необходими визия и време, механичният прираст може да се повлияе от краткосрочни политики.

Липсата на адаптация към намаляващото население обаче, въпреки че е протичащ процес от години, продължава да оказва пряко въздействие върху предоставянето на обществени услуги (образование, здравеопазване, опазване на обществения ред, култура и др.) и на възможностите на частния сектор да наема работна ръка. Проблемите пред местните власти, произтичащи от демографските тенденции допълнително ще се задълбочават в посока по-високи разходи, необходимост от оптимизация и отчитане на новите реалности. За да е възможно подобно приспособяване, са необходими повече собствени ресурси и свобода в провеждане на регионална и общинска политика.

Областите в страната имат различен икономически профил, който предопределя и различната им траектория на развитие – сред областите с добри показатели са най-вече тези с развита индустрия и силно проникване на дигиталните услуги. Има успешни примери (една група от общини в Средногорието, да речем), които показват, че няма непреодолими бариери пред икономическо и социално преобразяване на местно ниво.

Съвсем скоро очакваме данните да покажат нова област в Северна България, в която ще видим значително подобрение на качеството на живот и която ще се превърне в динамично икономическо ядро, което прелива своето влияние в периферните населени места – процес, който вече позволява на редица по-малки центрове в Южна България да задържат и привличат хора и инвестиции.

Това зависи от множество политики на национално ниво, но също така и от правомощията, капацитета и финансовата независимост на местните власти.

Видео от събитието (фейсбук): https://fb.watch/gQzbnzLsLh/
Презентация от събитието: https://ime.bg//var/images/Presentation_ALL.pdf
Резюме на изследването: https://www.regionalprofiles.bg/var/docs/RESUME_RegionalProfiles2022.pdf
Годишен доклад: https://www.regionalprofiles.bg/var/docs/Reg_Profiles_BG_2022.pdf
Данни: https://www.regionalprofiles.bg/bg/data/

Проектът "Регионални профили: показатели за развитие" e подкрепен от Фондация "Америка за България".

Представяне на Регионални профили: показатели за развитие 2021

9 декември 2021

За десета поредна година Институтът за пазарна икономика представи единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България.

Регионалните профили на ИПИ стъпват на 66 индикатора, които представят реалната картина в 28-те области в страната и позволяват да се задълбочи разговорът за регионалното развитие и предизвикателствата пред местните власти.

Фокусът на представянето през тази година попада върху здравеопазването в областите в условията на COVID-19.

Някои от основните въпроси по време на събитието бяха:

Кои области бяха водещи в икономическото развитие?
Ефектът на COVID-19 върху регионалната карта – има ли промяна в траекторията?
Как се отрази пандемията на пазара на труда и има ли възстановяване?
Какво се случи с демографията и образованието по време на пандемията?
Как разликите в достъпа до здравеопазване в областите влияе на справянето с пандемията?
Къде е потенциалът и какви са перспективите пред регионите?

Представяне на Регионални профили: показатели за развитие 2020 (английско издание)

29 юни 2021

Институтът за пазарна икономика представи онлайн английското издание на изследването "Регионални профили: показатели да развитие". Водещите теми от презентацията бяха както ефектът от пандемията върху икономическото и социално развитие на различните региони в България, така и политиките за децентрализация и регионално развитие в евентуален пост-пандемичен период.

Презентация от събитието

Всички материали и пълното издание на Профилите са качени на англиската версия на сайта https://www.regionalprofiles.bg/en/

София, 18 януари 2018

ИПИ представи пилотното изследване "Икономическите центрове в България"

София, 28 ноември 2017

ИПИ представи изследването „Регионални профили: показатели за развитие 2017” в пресклуба на БТА.

София, 16 март 2017

ИПИ представи за пръв път пред студенти изследването „Регионални профили: показатели за развитие”.

София, 21 февруари 2017

ИПИ представи английската версия на изследването „Регионални профили: показатели за развитие 2016” в хотел „Радисън”. На събитието присъстваха представители на редица чуждестранни посолства и търговски камари.

София, 29 ноември 2016

ИПИ представи изследването „Регионални профили: показатели за развитие 2016” в пресклуба на БТА.

София, 4 февруари 2016

ИПИ организира кръгла маса по проекта „Регионални профили: показатели за развитие”. В нея взеха участие експерти от администрацията и неправителствения сектор, представители на академичните среди и професионалисти в сферата на регионалното развитие.

София, 2 февруари 2016

ИПИ представи английската версия на изследването „Регионални профили: показатели за развитие 2015” в хотел „Радисън”. На събитието присъстваха представители на редица чуждестранни посолства и търговски камари.

София, 9 ноември 2015

Изследването „Регионални профили: показатели за развитие 2015” беше представено на 9 ноември 2015 г. в пресклуба на БТА.

Светла Костадинова, Десислава Николова, Петър Ганев, Явор Алексиев, Александър Цветков

София, 3 декември 2014

ИПИ представи английската версия на изследването „Регионални профили: показатели за развитие 2014” на 3 декември 2014 г. в хотел „Радисън”. На събитието присъстваха представители на редица чуждестранни посолства и търговски камари.

Десислава Николова, Петър Ганев, Явор Алексиев

София, 1 декември 2014

На 1 декември 2014 г. ИПИ организира кръгла маса по проекта „Регионални профили: показатели за развитие”. В нея взеха участие експерти от администрацията и неправителствения сектор, представители на академичните среди и професионалисти в сферата на регионалното развитие.

Светла Костадинова, Десислава Николова, Петър Ганев, Явор Алексиев

София, 11 ноември 2014

Изследването „Регионални профили: показатели за развитие 2014” беше представено на 11 ноември 2014 г. в пресклуба на БТА.

Светла Костадинова, Десислава Николова, Петър Ганев, Явор Алексиев, Александър Цветков

София, 11 март 2014 г.

ИПИ представи английската версия на изданието „Регионални профили: показатели за развитие 2013” на 11 март 2014 г. в хотел „Радисън”. На събитието присъстваха представители на водещи чуждестранни посолства и търговски камари.

София, 6 февруари 2014 г.

На 6 февруари 2014 г. ИПИ организира кръгла маса по проекта „Регионални профили: показатели за развитие”. В кръглата маса участваха експерти от администрацията и неправителствения сектор, представители на академичните среди и професионалисти в сферата на регионалното развитие и статистика.

София, 14 ноември 2013 г.

Изследването "Регионални профили: показатели за развитие 2013" беше представено на 14 ноември 2013 г. в пресклуба на БТА.

Десислава Николова, Явор Алексиев, Александър Цветков

София, 30 януари 2013

Кръгла маса на тема: „Регионалното развитие в България – подходи за анализ и ключови въпроси”.

Светла Костадинова, Десислава Николова, Явор Алексиев

София, 8 ноември 2012 г.

Изследването "Регионални профили: показатели за развитие 2012" беше представено на 8 ноември 2012 г. в пресклуба на БТА. На събитието присъстваха около 30 журналисти. Всеки от посетителите получи по едно копие от хартиеното издание на изследването.

Светла Костадинова, Десислава Николова, Петър Ганев, Александър Цветков