Кои фактори правят едни области богати и развиващи се, а други - бедни и изоставащи?

1. Въведение

Една от целите, които си поставихме с изследването на социално-икономическото състояние и развитие на областите в България, бе да потърсим обяснение какво прави едни области по-богати и проспериращи, а други - по-бедни и изоставащи. След като събрахме огромна по обем статистическа база данни на областно ниво, обхващаща периода от 2000 г. до 2012 г., счетохме, че във второто издание на „Регионални профили: показатели за развитие” вече можем да направим опит за допълване на дескриптивния анализ с анализ на корелационните връзки между показателите.

За целта построихме иконометричен модел, базиран върху традиционна линейна производствена функция: Q = aX1+ bX2 + cX3 + dX4 + … + zXn, където a, b, c, d и z са коефициенти, които се определят емпирично от конкретния модел, Q e съвкупното производство, а X1, X2, X3, X4 и Xn са производствени фактори. Обикновено като фактори на производството присъстват задължително показатели за труда (човешкият капитал) и физическият капитал, които могат да бъдат допълнени от опционни фактори като предприемачество, земя, природни ресурси, технологии.

Изборът на конкретни показатели, които да представляват статистически качествени приближения за входящите в производството фактори (труд, капитал, земя, ресурси и т.н.), се прави индивидуално от всеки из- следовател в зависимост от наличните данни, тяхното качество и теоретични съображения за важността на един или друг фактор. Така например при анализа на бедна откъм определени природни ресурси територия този фактор би могъл да бъде изключен. Напротив, ако се изследва територия, част или цялата от която е богата на конкретни природни ресурси (примерно минерални горива), то този фактор е препоръчително да бъде включен в модела.

2. Панелен модел за социално-икономическото развитие на областите в България

2.1 Модел

Предвид наличните данни, териториалния и времеви обхват на изследването избраната техника е панелен анализ с оценка на случайните ефекти. Периодът, който обхваща моделът, е 2004-2010 г., тъй като за него разполагаме с пълни времеви редове както от страна на зависимата променлива, така и от страна на независимите. Всички включени данни са годишни.

2.2 Зависима променлива и времеви период

Като съвкупен показател за степента на развитие и благосъстоянието на областите в България е избран брутният вътрешен продукт на глава от населението. Той е и най-подходящият измерител на съвкупно производство, данни за който могат да се намерят на областно ниво. Трябва да се има предвид, че показателят страда и от някои недостатъци, които влияят върху възможностите за използването му и последващия анализ. На първо място, това е относително големият лаг, с който се публикуват данните за БВП на областно ниво. Към момента на изготвяне на модела (август 2013 г.) последните актуални данни за БВП на национално ниво се отнасят за 2012 г. (макар и предварителни), а на областно ниво такива са налични за 2010 година.

Този двегодишен лаг при публикуването на областните данни предопределя и времевия период, за който е конструиран моделът, а именно до 2010 година. Предвид това при интерпретирането на резултатите от модела трябва да се отчита, че всички изводи се отнасят само и единствено за този период от време и не обхващат последните две години.

Другият сериозен недостатък на областните данни за БВП е, че за разлика от статистиката за БВП на национал- но ниво областните серии се изчисляват и оповестяват само и единствено в текущи цени. Тази им особеност е продиктувана от липсата на областни ценови индекси/дефлатори, с които текущите данни биха могли да се преизчислят в постоянни цени към избран базов период. Споменатият недостатък не позволява изчисляването на реален темп на икономически растеж за отделните области.

2.3 Независими променливи

От страна на независимите променливи бяха проверени за статистическа значимост няколко показателя, кои- то могат да се използват за приближение на основните групи фактори за производство:

2.3.1 Човешки капитал

а) образование - презумпцията тук е, че по-високообразованата работна сила е и по-производителна (при равни други условия).

Проверените за статистическа значимост променливи са следните: дял на населението с висше образование; гъстота на населението; дял на отпадналите от основно и средно образование; брой на преподавателите в основно и средно образование на 1000 ученици.

б) здравеопазване - предполага се, че по-добрите здравни грижи и осигуреността със здравни специалисти и лечебни заведения влияят положително върху трудоспособността на населението.

В тази категория са проверени следните променливи за потенциална обяснителна сила: брой от населението на един общопрактикуващ лекар; процент на здравноосигурените лица; коефициент на детска смъртност.

в) демография - по отношение на демографските променливи се изхожда от презумпцията, че по-големият брой на населението, и по-специално на това в трудоспособна възраст, е фактор за привличането на инвестиции и за развитието на местната икономика.

Тестваните демографски променливи са следните: коефициент на естествен прираст; коефициент на механичен прираст; коефициент на възрастова зависимост (65+ към 15-64 години).

2.3.2 Физически капитал

Физическият капитал обикновено се разглежда в две направления. От една страна, в един по-тесен смисъл на понятието физическият капитал представлява инвестициите за покупка на земя, сгради, машини, технологии и т.н. В по-широк смисъл физическият капитал обхваща и външни за конкретната икономическа единица фактори като различни инфраструктурни обекти и мрежи - пътища, летища, пристанища, енергийни и ВиК мрежи, интернет и други. Логично е да се очаква, че инвеститорите ще предпочетат да инвестират в територии, които се характеризират с по-добра инфраструктурна обезпеченост (при равни други условия). Изхождайки от тези два аспекта на физическия капитал, в модела са проверени две групи променливи, описващи състоянието на физическия капитал - такива, свързани с инвестициите, и такива, свързани с инфраструктурата.

а) инвестиции: разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) на 1000 души от населението; чуждестранни преки инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор (на 1000 души от населението).

б) инфраструктура: гъстота на пътната мрежа (в км на кв. км); гъстота на железопътната мрежа.

2.3.3 Предприемачество

Наличието на предприемаческа инициатива безспорно способства за инвестициите и развитието на териториите. Ако погледнем на предприемача като на откривател или въобще на предприемачеството като на бдителност за печеливши възможности, то неизбежно се превръща във фундаментален фактор за растежа, предхождащ труда и капитала. [1]

Като количествен показател, приближаващ се до концепцията за предприемачеството, е използван броят на нефинансовите предприятия на 1000 души от населението.

Тук е важно да се отбележи, че всички изброени показатели, тествани като възможни обяснителни променливи в по-горе описания модел на производството, са част от базата данни с индикатори за социално-икономическото развитие на областите, събрани за целите на цялостното изследване „Регионални профили: показатели за развитие”. Смятаме, че базата данни от 58 различни показателя в осем категории, събрани за целите на изследването, е достатъчно обхватна и реално включва повечето от значимите данни за социално-икономическото развитие на областите в страната. Всеки от включените в изследването показатели е избран след внимателен преглед на наличните статистически данни на областно ниво и серия от консултации с професионалисти по регионално развитие в рамките на Консултативния съвет по проекта и експертната Кръгла маса.

Все пак няколко показателя, събрани за нуждите на изследването, които априори биха могли да бъдат включени в модела като потенциални независими променливи, в крайна сметка бяха изключени поради кратки статистически редове или съмнения за качеството на статистическата информация на областно ниво. Така например данни за усвоените европейски средства от общините по оперативни програми се публикуват от 2011 г. насам, тоест макар и тези средства да са изключително важни за развитието на инфраструктурата в областите, краткият времеви ред не позволява тяхното използване като обяснителни променливи.

3. Резултати

Моделът показва няколко важни и статистически устойчиви резултата, които са в унисон с международни изследвания за ключовите фактори, влияещи върху икономическото развитие. На базата на изследваните показатели за областите в България статистически значими променливи при ниво на значимост от 5% са показатели за човешки капитал (труда), физически капитал (инвестиции и инфраструктура) и предприемачество. Тоест моделът потвърждава валидността на използваната производствена функция, а именно, че за развитието на една територия са важни както качеството на човешкия капитал, така и наличният физически капитал и дейността на предприемачите като водещи фигури и двигатели на прогреса.

В конструирания модел за развитието на областите зависимата променлива е брутният вътрешен продукт на глава от населението (в текущи цени). Тук е важно да се спомене, че като зависима променлива - показател за благосъстояние, беше тестван и доходът на лице от домакинството, но получените резултати не бяха статистически значими и устойчиви. Възможно обяснение би могло да бъде фактът, че в общия доход на домакинствата влизат и доходи от пенсии и социални помощи, тоест трансфери от държавата, които не зависят от работата на местната икономика, а само и единствено от политическите решения на управляващите.

В крайна сметка зависимите променливи, за които бе доказана статистическа значимост при ниво на значи- мост от 5%, са:

1.       Относителен дял на населението на възраст от 25 до 64 години с висше образование (в проценти).

2.       Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) на 1000 души от населението (в левове).

3.       Гъстота на железопътната мрежа (км на кв. км от територията).

4.       Брой на нефинансовите предприятия на 1000 души от населението.

Първият показател, относителен дял на висшистите сред населението на възраст 25-64 години, безспорно е измерител за качеството на човешкия капитал. Очакванията са, че по-висок дял на хората с висше образование ще е в правопропорционална връзка с развитието на областите. Основният аргумент, който подкрепя тази връзка, е, че високообразованата работна сила като цяло се характеризира и с относително по-висока производителност. Резултатите от модела за областите в България потвърждават тези очаквания. От приложената таблица се вижда, че при нарастване на дела на висшистите с един процентен пункт брутният вътрешен продукт на глава от населението се увеличава с близо 21 лева.

Тук е важно да се спомене, че положителната връзка между дела на висшистите и благосъстоянието не означава непременно, че областите имат нужда от колкото е възможно повече висшисти, за да се развиват. Напротив, в редица области (особено такива, в които индустрията има по-голямо значение за местната икономика) представителите на бизнеса се оплакват от недостиг на добре подготвени професионалисти със средно специално образование. Резултатът от модела по-скоро показва, че при равни други условия по-големият дял висшисти предполага по-добро качество и съответно по-висока производителност на човешкия капитал. Друг е въпросът, че макар и сред висшистите безработните традиционно да са най-малък дял 2, част от заетите не работят по специалността си и/или заемат длъжности, за които е достатъчна и по-ниска степен на образование.

Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи на 1000 души от населението представлява измерител за интензивността на инвестициите в областите, тоест за физическия капитал, който се влага в местното производство. Не е изненадващо, че в областите, в които се правят относително по-големи инвестиции, се наблюдава и по-висока степен на развитие и доходи. Конкретните резултати от нашия модел показват, че при един лев разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (на 1000 души от населението) на го- дина БВП на глава от населението расте с 28 лева за същия период.

Интересно е, че от двата измерителя за степен на развитие на местната инфраструктура - гъстота на пътна- та мрежа и гъстота на железопътната мрежа - само гъстотата на железопътната мрежа, която е над четири пъти по-ниска от тази на републиканската пътна мрежа, се оказва статистически значима за развитието на областите в България. Едно възможно обяснение на този донякъде изненадващ резултат се крие в особеностите на използваните индикатори, и по-конкретно в дефиницията и в обхвата на показателя „гъстота на пътната мрежа”. В този индикатор са включени републиканските пътища от първи, втори и трети клас, както и магистралите. Такива пътища в област София (столица) няма, тоест макар и столицата да се отличава с най-високо- то благосъстояние от всички области, по този индикатор тя се нарежда на последно място. Всъщност всички пътища от републиканската пътна мрежа, включително и магистралите, стигат до границата на област София (столица), но не я пресичат. По този начин макар от София да тръгват или в нея да свършват двете автомагистрали, които бяха достроени през последните години („Тракия”, „Люлин”), или автомагистрала „Хемус”, която продължава да се строи, от административно-териториална гледна точка те не се водят част от пътната мрежа на столичната област. 2 Виж НСИ, Пазар на труда, Наблюдение на работната сила (www.nsi.bg). Така например от последните годишни данни е видно, че коефициентът на безработица сред висшистите е 5,8% за 2012 г. спрямо 51,7% при тези с начално и с по-ниско образование.

Това, което се вижда от иконометричния модел, е, че при нарастване на гъстотата на железопътната мрежа с един линеен километър на квадратен километър територия БВП на човек от населението нараства с около 270 лева. Правопропорционалната връзка между гъстотата на железопътната мрежа и благосъстоянието не е изненада. Колкото по-добра е свързаността на една област с околните територии, толкова по-привлекателна става тя за инвестиции, а възможностите за работа, включително и извън пределите на областта, нарастват.

Не на последно място моделът потвърждава ключовата роля на предприемачеството за местната икономика. Колкото повече предприятия се създават в една област, толкова и нейните шансове за високи доходи и просперитет нарастват. Като приблизителен показател за предприемачество е използван броят на нефинансовите предприятия на 1000 души от населението. Получените и закръглени до цяло число стойности по области за 2011 г. варират от 29 до 78 предприятия на 1000 души. Резултатите показват, че при нарастването на броя на не- финансовите предприятия само с едно на 1000 души от населението годишният БВП на глава се повишава с 1640 лева. Все пак при интерпретацията на този резултат трябва да се отчита мащабът на обяснителната променлива, а именно броят на нефинансовите предприятия на 1000 души от населението. При тази променлива промените настъпват плавно и с относително малка стъпка през годините. Така например средно за страната броят на нефинансовите предприятия на 1000 души от населението се е увеличил от 27 на 50 за периода 2000- 2011 г., като за отделните области увеличението варира от 9 до 46 за същия период.

Като цяло резултатите от иконометричния модел потвърждават важността на човешкия, физическия и предприемаческия капитал за икономическото развитие на една територия. Делът на високообразованото население, инвестициите, предприемаческият дух и инфраструктурната свързаност на територията се открояват като важни предпоставки за просперитет - тяхната вариация обяснява близо три четвърти от вариациите в благосъстоянието, измерено чрез БВП на глава от населението. Предвид това, че наличието на тези фактори дава конкурентно предимство на областите и спомага за по-бързото им развитие, местните политики трябва да са насочени приоритетно към по-дълго и по-качествено образование на работната сила, задържане на високообразованото население, улеснени процедури и активност в привличането на инвестиции, по-добра инфраструктурна свързаност, както и насърчаване на предприемачеството. Тази проста рецепта за развитие и прогрес може лесно да се приложи за всички области в България. Единственото условие е да има воля от страна на централните и местните власти.