Често задавани въпроси

Какви са теглата на включените показатели във всяка категория?

Всички показатели присъстват с еднакви тегла в своите категории. Така например всички 6 показателя, включени в категорията „Демография” (естествен прираст, механичен прираст, коефициент на възрастова зависимост 65+/0-14, коефициент на възрастова зависимост 65+/16-64, гъстота на населението, население в градовете), носят равни тегла от 1/6 в общата категория.

Какво представляват получените клъстери от области?

Получените клъстери представляват специфични групи области, чиито регионални профили са подобни. Процесът на клъстеризация се извършва едновременно по всички категории показатели, характеризиращи социално-икономическото състояние и развитие на областите чрез използване на невронни мрежи.

За какво могат да послужат получените клъстери?

Идентифицираните типове регионални профили е възможно да бъдат използвани от различни потребители в съответствие с конкретните задачи и цели на тяхната работа – от анализатори до управляващи, които следва да взимат информирани управленски решения. Сред основните приложения на този метод могат да се откроят:

1. Идентифициране на комплексни положителни или отрицателни явления, изискващи специално внимание от страна на изследователите и политиците на местно и централно ниво. Това е възможно поради използването на множество показатели едновременно за идентифициране на регионалните профили;
2. Разкриване и анализ на причините, поради които са се формирали едни или други типове регионални профили (диагностичен анализ);
3. Извеждане и доказване по емпиричен път на нови научни закономерности (номографски анализ);
4. Формулиране на общи или секторни политики за даден тип регионен профил, идентични за всички области в клъстера;
5. Разкриване на възможни „добри практики“, както и на потенциалните други области, в които да се приложат. И тъй като добрите практики биха били най-ефективни, приложени към области със сходни характеристики, а не механично навсякъде, то именно формирането на подобни една на друга области със сходни регионални профили подпомага значително този процес.

Какви са основните изводи от изследването?

Някои от основните изводи, до които достига изследването, са:

1. До 2008 г. всички области отбелязват растеж, но богатите растат по-бързо от по-бедните, т.е. увеличава се разликата между тях и се оформя група от области, която значително изпреварва останалите;
2. Това разделение се задълбочава, както през периода на подем, така и в периода на криза;
3. Обхватът на областите с влошен социално-икономически профил или негативни тенденции е много по-широк, отколкото на тези с добър или подобряващ се;
4. Демографските процеси имат изключително силно влияние, в повечето случаи негативно, върху икономическото развитие на областите;
5. Сигурността и качеството на околната среда повишават удовлетвореността от живота, докато работата, нивото на доходите и качеството на инфраструктурата водят до неудовлетвореност;
6. Въпреки продължителните негативни процеси в най-бедните области, преобладаващата част от гражданите там са изключително ниско мобилни;
7. Близостта до София (столица) няма еднопосочно влияние върху съседните области и не дава автоматично предимства;
8. Централната власт все още има значително влияние върху местните политики, включително и поради нежеланието да даде повече правомощия на местните власти;
9. Дори и ограничена по закон, местната политика може да окаже значително влияние върху условията за живот и бизнес на областно ниво;
10. Данните на регионално ниво са изключително оскъдни и понякога с несигурно качество, което поставя под съмнение способността да се вземат информирани решения от управляващите (правителство и местни власти).

Кой е финансирал изследването?

Изследването стана реалност с помощта на финансовата подкрепа на фондация „Америка за България”.

Откъде е набавена информация за отделните показатели, включени в изследването?

Информация за отделните показатели, включени в изследването, е набавяна по няколко начина:

• чрез изтегляне на безплатна, публично достъпна статистика от официални източници – Национален статистически институт, общински интернет страници, Национален център за здравна информация и анализи
• чрез закупуване на такива статистически данни от НСИ, които не са достъпни безплатно
• чрез изпращане на заявления за достъп до обществена информация до всичките 264 общини в страната, НЗОК, НАП, Министерство на образованието, младежта и спорта.
• чрез провеждане на две статистически представителни полеви проучвания (анкети) сред граждани и представители на местни фирми във всички области.

Мога ли да видя някъде статистическите данни, използвани в изследването?

Първичната статистическа информация, използвана в изследването, може да се види и изтегли в xlsx формат тук.