Пазарът на труда – път към възстановяване

Световната икономическа криза коства на българската икономика десет поредни тримесечия на спад на коефициента на заетост на годишна база от първото тримесечие на 2009 г. до второто тримесечие на 2011 г. – от 55,1% на 49,3%. Последва период, през който пазарът на труда продължи да губи работни места, но поради намаляващото население и съответно на работната сила в страната заетостта остана сравнително стабилна. Признаци за реално възстановяване на част от загубените по време на кризата работни места се появиха едва през първата половина на 2013 година. Няколко тримесечия по-късно ситуацията се подобри чувствително, като през първото тримесечие на 2014 г. броят на заетите се увеличи с над 39 хиляди души. Този темп на разкриване на работни места спрямо предходната година се запази и в периода април – юни 2014 година.

Фигура 1: Динамика на броя на заетите лица и на коефициента на заетост по тримесечия, 2009-2014 г.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Въпреки подобряващите се данни на национално ниво в страната все още има редица области, в които възстановяването на трудовия пазар не е започнало или е на начален етап. Такива са областите Ловеч, Русе, Търговище и Силистра в Северна България, както и Благоевград и Кюстендил в южната част на страната. Отделно от тях има области, в които пазарът на труда остана сравнително стабилен в периода на кризата (като Стара Загора), но в които през последните тримесечия са налице негативни тенденции.

Основната част от подобрението на данните за броя на заетите на национално ниво през последната година и половина се дължи на бързото възстановяване на повечето области в Южния централен район на страната, както и на позитивните тенденции по отношение на заетостта в някои от водещите икономически центрове като София (столица), Варна и Бургас. С отделни изключения (като Габрово и Велико Търново) ситуацията на пазара на труда в Североизточна и в Северна централна България продължава да е критична, като в редица области от тези райони средногодишният коефициент на заетост остава под 40% в периода 2012–2013 година.

Методология на изследването

За визуализирането на процеса на възстановяване на пазара на труда в отделните области на страната са използвани тримесечните данни на Националния статистически институт за броя на заетите лица в отделните статистически райони и области. При коментара на данните са включени коефициентите на заетост и безработица на населението на 15 и повече години. Изследваният период обхваща петнадесет тримесечия – от първото тримесечие на 2010 г. до второто тримесечие на 2014 година.

Областите са разгледани по групи в зависимост от статистическия район, към който принадлежат. Таблиците, които предхождат анализа на всеки един от статистическите райони, имат за цел да илюстрират тенденциите на увеличение или на спад на броя на заетите в областните икономики на годишна база. За целта всяко второ последователно тримесечие на увеличение на броя на заетите на годишна база е маркирано в син цвят, а всяко второ последователно тримесечие на спад на броя на заетите – в червен.

Таблица 1: Примерно представяне на резултатите

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

В примера с област Враца червеният цвят за второто тримесечие на 2011 г. означава, че това е второ поредно тримесечие на спад на броя на заетите лица на годишна база. През четвъртото тримесечие на 2011 г. е отбелязан ръст на заетите на годишна база (спрямо същия период на 2010 г.), поради което квадратът е бял, т.е. илюстрира прекъсване на тенденцията. Второто поредно тримесечие на ръст (и единственият случай, в който областта регистрира две последователни тримесечия на повишаване на броя на заетите на годишна база) е през периода януари – март 2012 година. Вижда се, че следва дълъг период на постоянен спад, който бива прекъсван за кратко на два пъти – през третото тримесечие на 2013 г. и второто тримесечие на 2014 г., но без областта да успее да регистрира някаква по-дългосрочна тенденция на увеличаване на броя на заетите (т.е. поне две поредни тримесечия), която да бъде посочена със син цвят.

Целта на този подход е ясно да разграничи периодите на трайна загуба на работни места на годишна база (показани в червено) и тези на устойчив растеж (показани в синьо). Използването на годишни сравнения позволява изолирането на сезонни тенденции, които са особено силни в някои от областите в Югоизточна и Североизточна България, както и изолирането на статистическия ефект върху заетостта от намаляващата работната сила в отделни области. Използването на статистическите данни за динамиката на броя на заетите вместо на коефициента на заетост на населението има за цел да изведе на преден план устойчиви тенденции в създаването на работни места, които водят до увеличаване на броя на заетите, дори при наличието на негативни демографски процеси на местно ниво. Областите, които постигат няколко последователни тримесечия на ръст на броя на заетите лица в условията на намаляващо население, може да се определят като такива, в които възстановяването на пазара на труда е сравнително устойчиво.

Възстановяване на пазара на труда в отделните статистически райони и области

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Възстановяването на пазара на труда в Североизточния район започва сравнително късно - през първото тримесечие на 2013 година. Поради тази причина средногодишният коефициент на безработица в четирите области (Варна, Добрич, Търговище и Шумен) остава по-висок от средния за страната, като през 2013 г. спад в неговото равнище е регистрирано единствено в област Варна – най-бързо възстановяващата се област в района през последните няколко тримесечия.

В област Варна ръстът на броя на заетите е най-голям, като през второто тримесечие на 2014 г. те достигат 192,4 хиляди души, което е с близо 20 хиляди души повече отколкото най-ниското ниво, записано по време на кризата – 172,6 хиляди заети през второто тримесечие на 2012 година. Ако тази позитивна тенденция и темп на възстановяване се запази, броят на заетите в област Варна ще надхвърли 200 хиляди души в първата половина на 2015 г., което не се е случвало от третото тримесечие на 2010 година. При подобно развитие може да се очаква известно повишаване на броя на заетите и в съседните области Шумен и Добрич поради традиционно интензивната ежедневна трудова миграция от тези области към Варна.

И през 2013 г. Шумен остава областта с най-висок средногодишен коефициент на безработица – 26,6% при средно 12,9% за страната. Пазарът на труда в областта е силно волатилен, редуващ тримесечия на силен ръст или спад на броя на заетите с такива на стагнация, без да са налице видими сезонни зависимости. Цялостната тенденция е към увеличаване на броя на заетите, но резките спадове през четвъртото тримесечие на 2012 г. и третото тримесечие на 2013 г. възпрепятстват един по-устойчив ръст на средногодишния брой на заетите през последните две години.

Като изключим някои временни сътресения на пазара на труда в края на 2012 и началото на 2013 г., броят на заетите в област Добрич запазва възходящата си тенденция вече за трета поредна година. През 2013 г. средногодишният коефициент на заетост за област Добрич достига 47,3%, който е шестият най-висок показател за страната при средна стойност от 46,9%. По този начин заетостта в Добрич вече е по-висока от тази през 2009 г. (45,7%) и доближава пиковите 49%, регистрирани през 2008 година.

Въпреки че от 2009 до 2011 г. пазарът на труда в област Търговище остава стабилен, затварянето на някои големи предприятия в областта през 2012 и 2013 г. поставя началото на период на свиваща се заетост. През 2013 г. коефициентът на заетост на населението над 15-годишна възраст пада под 40% за първи път от 2004 г. насам, което е придружено от ръст на безработицата до 15,7%. Единствените области, в които заетостта на населението през 2013 г. е по-ниска, са Силистра и Ловеч. В същото време през първата половина на 2014 г. броят на заетите в областта е с около две хиляди души по-висок от същия период на 2013 г., което може да бъде признак за постепенно стабилизиране на местния пазар на труда.

Налице са някои стратегически рискове пред по-нататъшното възстановяване на пазара на труда в района, като водеща сред тях е геополитическата криза в Украйна, където е насочена значителна част от износа на редица местни предприятия. В зависимост от своята продължителност и обхват кризата в Украйна може да окаже негативно влияние и върху входящия туристически поток от страните от Черноморския басейн, което би дало своето отражение върху икономиките и трудовите пазари на областите Варна и Добрич.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Въпреки че през първите две тримесечия на 2014 г. броят на заетите в Северния централен район се увеличава на годишна база, подобрението е почти изцяло следствие от резкия скок на броя на заетите в област Велико Търново, както и от лекия ръст в Разград. В останалите три области пазарът на труда се представя колебливо от началото на 2014 г., като в Русе и Силистра се наблюдава продължение на вече установените негативни тенденции, а в Габрово спадът идва след дълъг период на подобрение.

Доказателство за дълбочината на кризата на пазара на труда в област Русе е фактът, че през второто тримесечие на 2010 г. в областта са заети 106,2 хиляди души при 94,9 хиляди в област Велико Търново. През същия период на 2014 г. заетите в Русе са вече 86,1 хиляди души при 100,6 хиляди души в област Велико Търново. Въпреки че заетостта в област Русе остава втората най-висока в района след тази в Габрово, а безработицата се движи около средните за страната нива, данните за пазара на труда не предполагат скорошно обръщане на негативните тенденции и възстановяване до предкризисните нива.

Областите Русе и Силистра бележат спад на броя на заетите на годишна база през тринадесет от последните четиринадесет тримесечия, като спадът е достатъчно силен, за да доведе до намаление и в коефициента на заетост през последните години въпреки намаляващия брой на лицата, които влизат в състава на работната сила. През 2013 г. в област Силистра е регистриран най-ниският средногодишен коефициент на заетост на населението на 15 и повече години в цялата страна – 37,1% при 46,9% за страната.

Пазарът на труда в област Разград остава сравнително стабилен в периода на кризата, поради което средногодишният коефициент на заетост на населението на и над 15-годишна възраст е близко до нивата от 2008 и 2009 година. В същото време той остава един от традиционно най-ниските в страната – едва 39,9% през 2013 г., като е съпътстван от над 20% безработица от 2010 г. насам.

През 2013 г. средногодишният коефициент на заетост на населението на 15 и повече години в област Габрово се увеличава за втора поредна година и достига 48,1%, което е четвъртата най-висока стойност за страната. Тази благоприятна тенденция е съпътствана и с продължаващ спад на безработицата – до 8,8%, като по-ниски нива са регистрирани единствено в София (столица). Тези данни са силно положителни на фона на неблагоприятната възрастова структура на населението на областта, която предполага понижаващ се коефициент на заетост на населението над 15-годишна възраст предвид увеличаващия се дял на хората, навършили пенсионна възраст, от цялото население. От началото на 2014 г. се наблюдава обръщане на тази тенденция, като през първото и второто тримесечие на 2014 г. заетите в областта намаляват на годишна база. Ако този спад продължи и през следващите тримесечия, средногодишният коефициент на заетост на населението над 15 години в областта е много вероятно да се понижи през 2014 година.

За трета поредна година броят на заетите в област Велико Търново надхвърля 100 хиляди души, като през 2012 и 2013 г. това става през третото тримесечие, а през 2014 г. – още през второто. На фона на увеличаващата се заетост наблюдаваният ръст на безработицата през 2012 и 2013 г. може да се разглежда като положителен знак за повишаване на икономическата активност на местното население вследствие от завръщането на обезкуражени лица на пазара на труда. Движението на броя на заетите през първото и второто тримесечие на 2014 г. в областите Русе и Велико Търново предполага спад на средногодишния коефициент на заетост в първата област и покачване във втората. При запазване на сегашните тенденции средногодишният коефициент на заетост на населението над 15-годишна възраст във Велико Търново за 2014 г. може да се изравни или да е по-висок от този в област Русе – нещо, което не се е наблюдавало от 2003 г. насам.

В Северния централен район на страната също има предприятия, чиято дейност може да бъде негативно повлияна от евентуално задълбочаване на кризата в Украйна. Евентуалното ускоряване на някои водещи инфраструктурни проекти като автомагистрала „Хемус” може да окаже позитивно въздействие върху местния пазар на труда през следващите няколко години.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

От 2012 г. средногодишният коефициент на заетост на населението на и над 15-годишна възраст в областите Видин, Враца, Ловеч и Монтана остава под 40%. След кратък период на подобрение през лятото на 2013 г. пазарът на труда в Северозападния район на страната отново започва да губи работни места, като в някои от областите спадът продължава и през 2014 година.

Безспорно най-дълбока е кризата в област Ловеч, където през второто тримесечие на 2014 г. са заети 40,3 хиляди души – близо 30% по-малко, отколкото през същия период на 2010 година. Като изключим минималното увеличение на броя на заетите на годишна база през третото и четвъртото тримесечие на 2013 г., се наблюдава ясно изразена негативна тенденция. На фона на продължаващия спад на заетостта ниското ниво на безработица (едва 10,7% през 2013 г. спрямо 12,9% за страната) може да се тълкува като признак за наличието на висок дял обезкуражени лица.

Област Видин традиционно се характеризира с нисък коефициент на заетост и висока безработица. Въпреки това и през четирите тримесечия на 2013 г. областта регистрира чувствително увеличение на броя на заетите на годишна база, в резултат на което средногодишният коефициент на заетост на населението над 15-годишна възраст достига 39,6%, а коефициентът на безработица, макар по-висок от средния за страната, спира да се покачва. Това подобрение на средногодишния коефициент е следствие от два фактора: относително стабилен средногодишен брой на заетите лица през 2012 и 2013 г. и бързо намаляващо население в областта. Например, през 2010 г. заетите в областта са 33,2 хиляди души при брой на населението на възраст над 15 години от 93 хиляди души, а през 2013 г. заетите в областта са 33,6 хиляди души при население от 83,9 хиляди души за същата възрастова група.

В периода 2012-2013 г. подобна тенденция (относително постоянен брой работни места и повишаваща се средногодишна заетост) се наблюдава и в областта, в която работят най-голям брой от жителите на Северозападния район – Плевен. В същото време поради загубата на голям брой работни места през 2010 и 2011 г. средногодишният коефициент на заетост в областта, макар и най-висок в Северозападния район, остава далеч от нивата преди кризата.

Пазарът на труда в областите Враца и Монтана също продължава да стагнира, като през последните осем тримесечия нито една от тях не успява да постигне две последователни тримесечия на повишаване на броя на заетите на годишна база. В сравнение със същия период на 2010 г. през второто тримесечие на 2014 г. броят на заетите в област Монтана е с 9,4% по-нисък, а този във Враца – с 13,3% по-нисък.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Пазарът на труда в Югоизточния район на страната остава сравнително стабилен в периода 2011-2012 година. През 2013 г. и през първата половина на 2014 г. ситуацията се променя, когато броят на заетите в областите Стара Загора и Ямбол тръгва рязко надолу, което оказва влияние и върху данните за целия район.

В периода 2011–2012 г. устойчива тенденция на загуба на работни места се наблюдава единствено в област Сливен, която записва осем поредни тримесечия на спад на броя на заетите. В резултат на това средногодишният коефициент на заетост на населението над 15 години пада до 41,8% през 2012 г., което е най-ниската стойност от 2005 г. насам. Спадът на средногодишната заетост продължава и през 2013 г., когато достига 41,3%, но обръщането на тенденцията през втората половина на годината и силното начало на 2014 г. показват очаквано оттласкване от дъното. Сливен е също така единствената област в района, в която средногодишният коефициент на безработица намалява през 2013 г., макар и да остава най-висок сред останалите области в Югоизточна България – 15,9%.

Въпреки че броят на заетите в област Стара Загора намалява с 11,7% в периода четвърто тримесечие на 2010 г. – четвърто тримесечие на 2012 г., средногодишният коефициент на заетост за целия период остава на нива, сходни с тези от 2008 и 2009 година. В голяма степен това се дължи на сериозната ревизия на данните на НСИ за коефициента на заетост в областта през 2011 г. вследствие на коригирането на пропуските в текущата демографска статистика с резултатите от преброяването на населението през 2011 година. В случая със Стара Загора средногодишният коефициент на заетост на населението е повишен от 45,1% на 48,5%, или с 3,4 процентни пункта, най-сериозната ревизия за страната. Това означава, че коефициентът на заетост в годините преди кризата вероятно също е бил подценен от статистиката. През 2013 г. след завършването на строителните дейности по автомагистрала „Тракия” и в резултат на проведени съкращения в редица предприятия от частния и обществения сектор броят на заетите започва да намалява. В резултат на няколко поредни тримесечия на намаляване на броя на заетите на годишна база средногодишният коефициент на заетост в областта спада до 44,8%, което е най-ниското ниво за последните десет години. Загубата на работни места продължава и през 2014 г., макар и с по-бавни темпове.

Пазарът на труда в област Ямбол е сред най-добре представящите се в страната през 2011 и 2012 г., като в този тежък за икономиката на страната период областта регистрира едва едно тримесечие на спад на броя на заетите на годишна база. В резултат на това до края на 2012 г. областта успява да възстанови част от изгубената заетост в периода 2009–2010 година. В унисон с наблюдаваните тенденции в област Стара Загора през 2013 г. и първите две тримесечия на 2014 г. броят на заетите започва бързо да намалява, като в резултат на това средногодишната заетост през 2013 г. пада до 46,2% при 48,4% година по-рано. Област Ямбол също се нарежда сред тези, в които заетостта вероятно е била подценена в периода преди кризата (при ревизията от 2011 г. средногодишният коефициент на заетост е увеличен от 44,5% на 47,0%), поради което сегашните негативни тенденции я отдалечават с няколко години от достигането на реалните предкризисни нива на заетост. През 2013 г. коефициентът на безработица в Ямбол е най-високият в Югоизточна България – 16,1% спрямо 15,9% за област Сливен.

Област Бургас се откроява като една от най-бързо възстановяващите се в страната по отношение на пазара на труда. В периода 2011–2013 г. средногодишният коефициент на заетост на населението на 15 и повече години плавно се покачва, като подобрението е видимо не само през традиционно силните летни месеци, но и през останалата част от съответните години. В резултат на тази позитивна тенденция през 2013 г. Бургас е единствената област в Югоизточна България, в която заетостта (47,8%) е по-висока от средните за страната 46,9%, а безработицата е по-ниска – 12,7% спрямо 12,9%. Двете последователни тримесечия на ръст на броя на заетите на годишна база от началото на 2014 г. показват изравняване на средногодишния коефициент за тази година с този от 2009 г., както и доближаване на предкризисните нива на заетост. Бургас постепенно се налага като утвърден лидер по отношение на заетостта в района, след като през второто тримесечие на 2014 г. в областта работят 175,9 хиляди души (или 43,0% от всички заети в Югоизточна България) при 163,4 хиляди души (или 38,5% от всички заети в района) през същия период на 2010 година.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Южният централен район на страната е безспорният лидер на възстановяването на пазара на труда от второто тримесечие на 2012 г. досега. За този период районът регистрира девет поредни тримесечия на увеличение на броя на заетите на годишна база, като през по-голямата част от времето подобрението е видимо и в петте области, влизащи в неговите граници: Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково.

В област Пловдив през второто тримесечие на 2014 г. са заети 288,9 хиляди души, което се равнява на нивото от същия период на 2010 година. В същото време поради намаляващото население средногодишният коефициент на заетост в периода 2010–2013 г. се увеличава от 46,5% на 48,1%. Положителното начало на 2014 г. и регистрираното рекордно за периода на кризата увеличение на броя на заетите с 11,4 хиляди души на годишна база през второто тримесечие на годината предполагат скоро да бъде достигнат предкризисният връх от 50,5% заетост през 2008 година. Безработицата в област Пловдив продължава да нараства през целия период от началото на кризата (до 13,4% през 2013 г.), но това може да се отдаде по-скоро на повишаващата се икономическа активност и желание за полагане на труд от страна на гражданите на областта.

След четири години на непрекъснат спад на коефициента на заетост в област Пазарджик от началото на 2013 г. започва процес на интензивно възстановяване. За периода второ тримесечие на 2012 г. – второ тримесечие на 2014 г. броят на заетите в областта се увеличава с 16,1 хиляди души (или 17,2%), което е най-бързият темп на възстановяване в цялата страна за периода (при средно 2,3%). Област Пазарджик е една от трите (заедно с Благоевград и Смолян), в които презкризисните коефициенти на заетост най-вероятно са били надценени от националната статистика поради по-ниска от реалната оценка за броя на местното население в текущата демографска статистика, сравнено с последващата ревизия на база на преброяването на населението през 2011 г. Въпреки това и въпреки започналото възстановяване в краткосрочен план коефициентът на заетост в областта най-вероятно ще остане под средните за страната нива.

Данните за състоянието на пазара на труда в област Кърджали продължават да бъдат епизодично определяни като непредставителни от страна на НСИ, най-вече поради липсата на сигурност относно точността на демографската статистика за броя на населението на областта. Според данните на НСИ броят на заетите в област Кърджали се увеличава на годишна база без изключение през целия период от началото на 2011 г. насам, регистрирайки четиринадесет последователни тримесечия на ръст. Според данните на НСИ безработицата в областта е най-ниската в страната (едва 7,0% през 2013 г.), а през 2013 г. заетостта достига 47,1% при средно 46,9%. Средногодишният коефициент на заетост за областта е по-висок от средния за страната за първи път от 2004 г. насам.

Анализът на данните за броя на заетите по тримесечия в област Хасково за периода първо тримесечие на 2010 г. – второ тримесечие на 2014 г. показва наличието на ясно изразена и устойчива тенденция на възстановяване на пазара на труда. През цялата 2011 г. и през първото тримесечие на 2012 г. броят на заетите намалява на годишна база, но с всяко следващо тримесечие спадът е все по-малък. Следват две тримесечия на стагнация през лятото на 2012 г., след което започва плавно и устойчиво възстановяване, чийто пик до момента се наблюдава през първото и второто тримесечие на 2014 година. В резултат на това средногодишната заетост за 2013 г. стига до 44,9% при дъно от 42,2% през 2011 г., а безработицата се понижава до 14,3% при връх от 15,9% през 2011 година. През второто тримесечие на 2014 г. броят на заетите в областта достига 100 хиляди души за първи път от третото тримесечие на 2010 г. насам. Въпреки започналия процес на възстановяване на местния пазар на труда вероятността област Хасково още през 2014 или 2015 г. да достигне регистрираните през 2008 и 2009 г. средногодишни нива на заетост остава сравнително ниска.

Област Смолян е единствената в Южния централен район, в която се наблюдава известен спад на броя на заетите през последните няколко тримесечия. Въпреки това влошаването е незначително на фона на бързия темп на нарастване на средногодишния коефициент на заетост в периода 2011 – 2013 година, от 40,6% на 46,8%. Безработицата в областта също постепенно намалява, но остава най-високата в района и четвъртата най-висока в страната – 20,3% през 2013 г., като по-високи нива са регистрирани единствено в Шумен (26,0%), Силистра (21,3%) и Разград (20,7%). Въпреки наличието на някои позитивни тенденции пазарът на труда в Смолян остава далеч от най-високото си ниво на заетост преди кризата – 54,2% през 2008 година.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Пазарът на труда в Югозападна България продължава да се представя колебливо. Въпреки че в периода между първото тримесечие на 2013 г. и второто тримесечие на 2014 г. броят на заетите се увеличава на годишна база, огромната част от това подобрение се дължи на разкриването на работни места в София (столица). Останалите области продължават да изпитват затруднения, като в по-отдалечените от столицата области - Благоевград и Кюстендил - се виждат дългосрочни негативни тенденции.

През последното десетилетие Благоевград традиционно е една от областите с най-висок коефициент на средногодишна заетост в страната, като в отделни периоди регистрираните стойности са дори по-високи от тези в София (столица). През 2008 г. заетостта в областта достига 57,2% при средни стойности от 50,8% за страната, докато безработицата (1,8%) е над три пъти по-ниска от средната от 5,6%. В последвалия период на рецесия и възстановяване се установява тенденция на намаляване на броя на работните места, като в сравнение с второто тримесечие на 2010 г., през същия период на 2014 г. в областта работят с 15,3 хиляди души или с 10,1% по-малко. Вследствие на това се повишава и безработицата, като през може би най-тежката година за местния пазар на труда (2013 г.), тя достига 13,5%. За първи път през последните две десетилетия безработицата в областта е по-висока от средната за страната. Въпреки тези трайни негативни тенденции, Благоевград остава областта с най-висок коефициент на заетост в страната след София (столица). В същото време липсата на признаци за започнало възстановяване на пазара на труда и повишаващата се заетост в други области като Бургас, Габрово и Пловдив показват, че тази лидерска позиция може да бъде загубена през следващите две години.

Броят на заетите лица в област Кюстендил се увеличава през едва три от последните 14 тримесечия, като през второто тримесечие на 2014 г. в областта работят с 8,1 хиляди души (или с 14,1%) по-малко, отколкото през същия период на 2010 година. От 2011 г. насам безработицата в областта е близо 15%, а коефициентът на заетост на населението на възраст на и над 15 години продължава да намалява, достигайки 42,4% през 2013 г. – най-ниското ниво от 2004 г. насам.

Подобни, макар и не толкова ярко изразени, негативни тенденции се забелязват и в област Перник. През 2013 г. безработицата в областта (13,0%) остава малко по-висока от средната за страната, а заетостта е на 9-годишно дъно от 45,5% и под средната за страната 46,9%. В същото време близостта до столицата и традиционно високият брой на всекидневните трудови мигранти, които напускат пределите ѝ, за да стигнат до работното си място, предполага по-тясна зависимост между подобряването на ситуацията на пазара на труда в столицата и това в област Перник. Поради това Перник е единствената област в района, в която динамиката на броя на заетите в изследвания период се развива подобно на тази в столицата. показва, макар и слаба, положителна корелация с тази на заетите в столицата, е област Перник, докато при останалите области е налице умерена негативна корелация. Това означава, че когато в София (столица) броят на заетите се увеличава, този в останалите области (с изключение на Перник) в повечето случаи спада. През второто тримесечие на 2014 г. област Перник е единствената в района, освен София (столица), в която е отчетен ръст на броя на заетите на годишна база.

Броят на заетите в Софийска област намалява плавно на годишна база почти през целия период първо тримесечие на 2010 г. – второ тримесечие на 2014 година. Въпреки това поради намаляване на населението заетостта в областта остава сравнително стабилна, като от 2011 до 2013 г. средногодишният коефициент на заетост сред населението над 15-годишна възраст е около 46,0%. През 2013 г. средногодишната безработица в областта достига 10,0%, но остава по-ниска от средната за страната, която е 12,9%.

Възстановяването на пазара на труда в София (столица) набира скорост през 2013 година. След седем поредни тримесечия на ръст на броя на заетите на годишна база през второто тримесечие на 2014 г. в областта вече работят 650,1 хиляди души при 622,2 хиляди през същия период на 2010 г., или с 4,5% повече. В резултат на тази положителна тенденция още през 2013 г. средногодишният коефициент на заетост в областта се оттласква от шестгодишното дъно от 55,7%, достигнато през 2012 г., и стига 56,1%. Силното начало на 2014 г. и регистрираното през второто тримесечие най-сериозно увеличение на броя на заетите от началото на кризата (с 19,8 хиляди спрямо същия период на 2013 г.) вещаят по-нататъшно покачване на коефициента на заетост и доближаване на нивото от 57,4% през 2010 г. още в края на 2014 година. Следва да се отбележи, че за да бъдат достигнати предкризисните нива на заетост над 60% през 2008 и 2009 г., броят на заетите в столицата трябва да нарасне значително. Причината е, че населението на столицата продължава да се увеличава дори в периода на кризата, което означава, че за постигането на същия коефициент на заетост е необходим по-голям брой работни места.

Очаквания на бизнеса за 2014 и 2015 година

За целите на третото годишно изследване „Регионални профили: показатели за развитие” ИПИ проведе социологическо проучване сред 1680 фирми от цялата страна през месец май 2014 година. Наред с редица въпроси, изследващи оценката на бизнеса за качеството на местните административни услуги и местната бизнес среда, проучването имаше за цел да установи нагласите на предприятията за наемане или за освобождаване на работна ръка за периода юни 2014 година – май 2015 година.

Визуализираните на Фигура 3 резултати представляват осреднената оценка на анкетираните представители на бизнеса относно намеренията им за наемане или за освобождаване на работници. Резултат над 3 показва очаквания за наемане на повече лица, а резултат под 3 – за съкращения.

Докато през същия период на 2013 г. бизнесът очакваше увеличение на броя на заетите едва в десет от двадесет и осемте области на страната, през 2014 г. очакванията са за положително развитие на пазара на труда във всяка една от тях. Поради тази причина в зависимост от прогнозите на анкетираните представители на бизнеса в отделните области последните са условно разделени в две групи: области, в които се очаква по-незначително подобрение, и области, в които се очаква по-чувствително подобрение.

Фигура 2: Очаквания на бизнеса за динамиката на броя на заетите лица в периода юни 2014 – май 2015 г.

Източник: ИПИ, анкетно проучване сред бизнеса

Прави впечатление, че за разлика от допитването през 2013 г., при което преобладаващата част от бизнеса в Северна България прогнозираше спад на броя на заетите, през 2014 г. предприятията дори в северната част на страната очакват по-скоро запазване или минимално увеличение на броя на заетите.

Най-висок ръст на броя на заетите лица се очаква в областите Варна, Хасково и Сливен, като данните за динамиката на броя на заетите през второто тримесечие на 2014 г. потвърждават тези очаквания. В осем от деветте области, в които бизнесът очаква по-съществено подобрение по отношение на заетостта, броят на заетите се увеличава на годишна база през второто тримесечие, в чийто времеви обхват влизат два от месеците на прогнозирания период (юни и юли 2014 година). В групата области, където бизнесът очаква по-незначително подобрение по отношение на заетостта, картината е действително пъстра, като за същия период в дванадесет от тях е отчетен спад на броя на наетите, а в седем – ръст.

Заключение

Данните за динамиката на броя на заетите през първите две тримесечия на 2014 г. и повишаващите се нагласи на бизнеса да разкрива нови работни места подкрепят прогнозите, че настоящата година вероятно ще бъде най-силната за пазара на труда от началото на икономическото възстановяване. Въпреки че по-голямата част от подобрението се очаква в южната част на страната, повишаване на икономическата активност и на заетостта на населението вече се вижда и в някои северни области като Варна, Габрово и Добрич. Възможността заетостта в някои области да достигне и дори да надмине предкризисните си нива през 2014 и 2015 г. нараства въпреки политическата криза в страната. Поне на този етап възстановяването на пазара на труда изглежда се извършва не с помощта на политиките, провеждани на национално и местно ниво, а въпреки тях.