Основни тенденции в сферата на основното и средното образование

Индикаторите, включени в категорията „Образование” при изготвянето на текущия анализ, отразяват различни аспекти на образователния процес в страната и позволяват в голяма степен да се проследи динамиката в развитието на основното и средното образование в отделните области.[1]

Класически индикатор за качество на образованието е броят на преподавателите в основното и средното образование, които се падат на 100 ученици. Към качеството на образованието отношение имат данните за постигнатите от зрелостниците резултати на задължителната матура по български език и литература, както и относителният дял на учениците, които не са успели да постигнат оценка среден 3,00.

Други индикатори имат за цел проследяването на материалнатa осигуреност на образователния процес посредством индикатора брой население на едно училище, който силно се влияе от демографските тенденции във всяка една от областите. Нетният коефициент на записване на населението в различните образователни степени, относителният дял на отпадналите от основното и средното образование и делът на второгодниците дават информация за възможностите на образователната система и ефективността на нейната дейност. Основните заключения от анализа на данните по изброените индикатори в периода 2001-2011 г. са:

• изразена тенденция към бързо намаляване на броя на учениците, учителите и училищата вследствие на негативните демографски процеси;
• понижаване на достъпността до училищната мрежа поради нуждата от оптимизиране на броя на училищата и учителските състави в отговор на миграционните и демографските процеси;
• намаляване на броя на напусналите образователната система вследствие на влошаването на ситуацията на пазара на труда след 2008 г. и страха от закриване на училища и съкращаване на учители в области с най-негативна демографска динамика;
• опасност от понижаването на качеството на образователния продукт и училищната среда поради опитите за изкуствено задържане на ученици в рамките на образователната система;
• намаляване на броя на завършилите технически училища и същевременно намаляване на степента на практическа подготовка на завършилите.

Влияние на демографските фактори

Демографските фактори непосредствено оказват влияние върху образователната система в резултат на намаляване на броя на лицата до 19-годишна възраст. Намаляването на броя на децата в училищна възраст изисква оптимизиране на училищната мрежа, организация на паралелките и учителския състав.

Друг фактор, който става причина за затварянето на огромен брой училища в периода 2001 - 2011 г., е движението на населението от малките населени места към по-големите. През изследвания период в страната са затворени 793 от общо 3439 училища за основното и средното образование, или близо едно от всеки четири училища. За същия период има едва 3 области, в които са затворени по-малко от 20% от училищата (Стара Загора, Добрич и Пловдив), а София (столица) е единствената област, в която броят им се увеличава. Същевременно в области като Ямбол, Шумен и Търговище училищата намаляват с 37 - 42%.

Графика 1: Спад на броя на ученици, учители и училища (2001-2011), %

Източник: НСИ

Демографските процеси оказват негативно влияние не само върху заетостта на учителите и използването на училищните бази, но и върху достъпността до образование. Учениците от по-малките населени места често са принудени да пътуват всекидневно до областния център или някой от другите по-големи градове, за да могат да вземат участие в учебния процес. Това само по себе си допълнително засилва миграционните нагласи на млади семейства от слабо населени места, които искат да осигурят добро образование за децата си, като в крайна сметка процесът на обезлюдяване от един момент нататък се самозахранва.

Графика 2: Динамика на броя на преподавателите и броя на учениците (2001-2011), %

Източник: НСИ

Броят на преподавателите и учениците в основното и средното образование намалява с еднакви темпове - с близо 28%. Еднаквите темпове на намаляване на учениците и учителите се определят от тяхното нормативно обвързване.

Броят на училищата намалява по-бавно поради вариантите за преструктуриране на училищната мрежа, които се използват, като например обединяването на паралелки от близки училища. Причината е, че училищата имат някои постоянни разходи – данъци, поддръжка, почистване, администрация и т.н., които при по-малък брой ученици натежават повече на училищния бюджет.

Тези тенденции са обективно следствие от процесите на урбанизация и от демографските процеси на територията на страната. Намеренията те да бъдат обърнати или поне забавени понякога довеждат до мерки, които влошават качеството на образователния процес. Така например опитите да се задържат слаби или проблемни ученици в училище водят до влошаване на образователния продукт. Макар краткосрочно това да е вариант за гарантирането на оцеляването на дадена образователна институция и задържането на учителския състав, в дългосрочен план отстъпването от приетите от училището стандарти води до по-лоши последствия като липса на интерес към училището, незачитане на завършилите кадри от страна на работодателите, неспособност за набиране на добри преподаватели поради влошения авторитет и други ефекти.

Ефектът на кризата

От 2006 г. насам се забелязва постепенно намаляване на относителния дял на напусналите образователната система. Най-висок процент от 3,2% е отбелязан през 2006 г. След началото на икономическата криза през 2008 г. делът на напусналите ученици намалява значително, за да достигне най-ниските си нива от 2,4% през 2010 г. 

Графика 3: Напуснали образователната система като процент от всички учащи (2001-2010), %

Източник: НСИ

Този спад може да бъде обяснен с няколко фактора, водещ от които е ограничаването на икономическата активност на населението в по-голямата част от областите на страната. Това пряко се проявява в намаляването на търсенето на работна ръка на пазара на труда.

Млади хора, които в други условия биха прекъснали образованието си, за да започнат работа, не могат да го направят и съответно остават в училище. Това заключение се потвърждава и от нарастващия през последните години нетен коефициент на записване в образователните степени след IX клас, който се повишава с 1,8 процентни пункта през периода 2008 - 2011 г. Именно учениците в тези класове са на възраст, позволяваща влизането им в трудови правоотношения.

Графика 4: Групов нетен коефициент на записване на населението IX-XII клас (2008-2011), %

Източник: НСИ

Друг фактор, който оказва влияние върху намаляването на дела на напусналите образователната система, е понижаването на административната дисциплина в училищата вследствие на страха от закриване на паралелки и дори цели училища. Последният води до опити за изкуствено задържане на слаби ученици в образователната система. Допълнително, признаването на резултатите от зрелостните изпити при класирането на кандидат-студентите в някои специалности и университети подтиква някои ученици да продължат и завършат образованието си, както и да опитат късмета си по време на кандидат-студентските кампании.

Резултати от матурите по БЕЛ

Задължителната матура по български език и литература (БЕЛ) след 12-и клас беше въведена през учебната 2007/2008 г., а оценките в периода до 2010 г се движат от добър 4,41 (през 2008 г.) и добър 4,25 през 2009 г. до добър 4,32 през 2010 г. През 2011 г. средните резултати за страната се повишават до добър 4,49, за да паднат до най-ниското си ниво - 4,18, през 2012 г.

Графика 5: Средна оценка на матурите по БЕЛ и дял на учениците с оценка под 3,00 (2008-2012)

Източник: МОМН

Замисълът при въвеждането на матурата беше да се започне от ниско ниво на трудност, което постепенно да се увеличава. Това може да е едно от обясненията за влошаването на оценките в страната и съответно увеличаването на учениците с оценка под 3,00 през последните години и особено през учебната 2011/2012 година. При движението на средните стойности на двата показателя за страната влияние оказва повишената неуспеваемост на матурите, поради което се намалява средният успех.

При сравняването на постигнатите средни резултати се установява, че образователните системи в някои области са изпитали сериозни затруднения в опитите си да подготвят учениците за зрелостните изпити през 2012 г. Такива са например Ямбол, Плевен, Видин, Разград, Шумен и Монтана. На практика единствените области, които през 2012 г. постигат по-нисък дял на оценките под 3,00 в сравнение с 2008 г., са Добрич, София, Търговище и Благоевград. 

В някои области успяват да повишат средната оценка от положения изпит противно на нарастващата му трудност. Тази разлика между представянето на областите по-скоро илюстрира слабостите в адаптивността на някои от тях, които не успяват, и в резултат се влошава качеството на техния образователен продукт. Това обаче далеч не е в сила за всички области. Добър пример е Ямбол, където разликите в средните оценки и делът на скъсаните са големи в сравнение с тези например в Благоевград, където разликите между отделните години са в унисон със средните за страната. Независимо от нивото на трудност на матурата делът на оценките под 3,00 в област Благоевград се запазва между 3,4% и 5,4%, докато в Ямбол се наблюдават стойности между 1,7% и 10,6%.

По същия начин средната оценка в Благоевград варира между 4,19 и 4,46 (или в рамките на 27 стотни), а тази в Ямбол - между 3,98 и 4,56 (или 58 стотни). По този начин въпреки големия дял на оценките под 3,00 през 2010 и 2012 г. в три от последните пет години средната оценка в област Ямбол е всъщност по-висока от тази в Благоевград.

Големите разлики, които учениците от някои области демонстрират в представянето си на зрелостните изпити, показват, че много от образователните институции още търсят оптималния метод за подготовка на възпитаниците си.

Няма интерес към професионалните гимназии

В много области големият спад при завършилите основното и средното образование се дължи предимно на намаляващия брой на завършилите професионални гимназии. Тази тенденция ясно свидетелства за изместване на интереса от професионалните гимназии към хуманитарни и профилирани такива. Сред причините за липсата на интерес се нареждат очакванията за сравнително тежък и нископлатен труд след завършване, както и по-ниският престиж на съответните професии.

За периода 2008 - 2012 г. броят на завършилите профилирани, общообразователни и професионални гимназии спада с различен темп, който в голяма степен отразява предпочитанията на учениците за получаването на един или друг вид образование. Най-бързо спада броят на завършилите  професионалните гимназии, каквито през 2012 г. завършват близо 32% по-малко ученици в сравнение с 2008 г. По-бавен е спадът при завършилите средни общообразователни училища (около 25%), а най-бавно спада броят на завършилите профилирани гимназии (под 10%).

Графика 6: Спад на завършилите 2008-2012, %

Източник: НСИ

За периода 2008 - 2012 г. най-голям спад сред завършилите средно образование се наблюдава в Силистра (37,2%), а най-малък - в Бургас (14,4%), Търговище (16,3%), Кърджали (16,7%) и Разград (16,7%).

Намаляването сред завършилите професионални гимназии е най-високо в Смолян (48,7%) и Сливен (44,6%). То е около 40% във Варна и Добрич, а най-малко в Търговище (14,5%) и Разград (17,8%).

Липсата на интерес към професионалните училища, както и намаляването на завършилите ученици създава сериозен проблем за бизнеса, който вече изпитва сериозен глад за средни специалисти. Много компании са принудени да разчитат на хора в предпенсионна или пенсионна възраст.

Евентуален опит да бъдат наемани млади и неопитни кадри налага допълнителни разходи за тяхното своевременно преквалифициране и практическо обучение, а на места дори риск от бракуване на продукцията, който много предприятия не са склонни да поемат.

Причината за недостига на кадри не се крие единствено в училищата, но и в програмите за преквалификация и образование през целия живот. Повече от половината програми в тази сфера се финансират с публични средства, а от тях основната част се ръководи от Агенцията по заетостта. Именно затова и фокусът им е предимно към обучение на безработни и в много малка степен – към преквалификация и повишаване на уменията на заетите. Част от проблемите на тези програми са идентични с тези в професионалните гимназии – остаряло обучение, прекалено много теория и недостатъчно практика, липса на връзка между нуждите на пазара на труда и уменията, които обучаваните придобиват.

Въпреки тези недостатъци през последните години са постигнати някои добри резултати. На много места частният сектор е предприел стъпки за осигуряване на нужното обучение самостоятелно, като организира безплатни обучителни курсове и стажове, и наема хора за по-дълги изпитателни срокове. По този начин се изграждат точните трудови качества и умения, от които бизнесът има нужда, а частният сектор от своя страна може по-добре да се запознае с потенциалните си бъдещи служители.

Друга особеност е, че недостигът на кадри на определени места стимулира мобилността на работната ръка както в самите области, така и между тях. Големи компании активно участват в този процес, като осигуряват организиран транспорт до работното място. Може да се очаква тази мобилност допълнително да бъде стимулирана от постепенното подобряване на пътната инфраструктура с помощта на европейски средства.

Заключение

Посочените тенденции в образователната сфера са естествен резултат от негативните демографски процеси, които протичат на територията на голяма част от областите. Оптимизирането на училищната мрежа с цел спестяването на средства за поддръжка на сградния фонд и по-високи заплати за учителите е логична стъпка, която обаче трябва да бъде направена, без да се понижава достъпът до образование. Липсата на реална конкуренция между училищата в някои от малките населени места също не помага за повишаването на качеството.

Един от малкото позитивни процеси, които се открояват при настоящия анализ, е забавеният темп на намаляване на броя на преподавателите и учениците в училищата в периода 2009 - 2011 г. в сравнение с периода 2004 - 2008 г. С течение на времето на места се появяват и някои добри практики – работодатели, предлагащи програми, целящи практическата подготовка на ученици от горните класове.

Именно създаването на мост между нуждите на бизнеса и насоката на развитие на образователната система е най-прекият път към повишаването на търсенето на кадрите, които излизат от отделните училища. За да стане това обаче, е нужно училищата да бъдат поставени в конкурентна среда не само чрез правото сами да разпределят средствата си, а и чрез осигуряването на допълнителна свобода за цялостно организиране на образователния процес.