Пазарът на труда в годините на криза и стагнация

Икономическата криза оказа негативно влияние върху пазара на труда, като в отделните области на страната интензитетът и характерът на това влияние са различни. Специфичните характеристики на пазара на труда в България, продължителността на кризата и последвалата я стагнация най-добре могат да се анализират чрез показателите „коефициент на заетост” и „брой на заетите лица”.

За да бъдат проследени влиянието на кризата върху пазара на труда на областно средногодишен коефициент на заетост през 2008 и 2012 г. ниво и процесът на неговото постепенно възстановяване, са използвани данни от тримесечните извадкови изследвания на НСИ „Наблюдение на работната сила” за   периода 2008-2013 година.   

Фигура 1: Области с най-висок и най-нисък средногодишен коефициент на заетост през 2008 и 2012 г.

Източник: НСИ   

На Фиг. 1 са показани седемте области с най-висок средногодишен коефициент на заетост (в синьо) и седемте области с най-нисък средногодишен коефициент на заетост (в червено) през съответните години. През предкризисната 2008 г. две от областите с най-висока заетост в България (Варна и Габрово) се намират в северната част на страната. Това са и две от трите области в Северна България с положително миграционно салдо в резултат на всекидневната трудова миграция (ВТМ)[1] според данните от Преброяване 2011 на НСИ (Фиг. 2).  

Фигура 2: Миграционно салдо на ВТМ по области  

Източник: НСИ, Окончателни данни от Преброяване 2011  

Това означава, че повече работещи пътуват до тях всекидневно за работа, отколкото от тях към други области. И в двете области в периода 2008-2012 г. се наблюдава спад на средногодишния коефициент на заетост с над 10 процентни пункта. Това наред със сериозния спад на заетостта и в третата област с положително миграционно салдо при всекидневните мигранти в Северна България (Русе) допринася за посериозния спад на заетостта в останалите области от северната част на страната.   

През 2012 г. и седемте области с най-ниска заетост се намират в Северозападния и в Северния централен район на страната. Това са Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Силистра и Разград. Следователно може да се констатира, че след настъпването на кризата икономическата активност в страната по-добре се развива в Южна България, като тя сравнително равномерно обхваща цялата територия. На практика всеки един от трите подбалкански района има ясно изразени лидери по отношение на заетостта. Нещо повече, в Южна България се намират и областите с положително миграционно салдо от ВТМ - София (столица), Стара Загора, Благоевград, Пловдив и Бургас.   

Пътят към възстановяването   

Спадът както на броя на заетите в икономиката на годишна база, така и на коефициента на заетост на населението над 15 години се забавя през второто тримесечие на 2010 година. (Фиг. 3). Въпреки че заетите продължават да намаляват и през следващите две години (в резултат както на кризата на пазара на труда, така и на свиването на работната сила поради негативните демографски процеси в страната), през третото тримесечие на 2011 г. за първи път е отбелязан ръст на заетостта на годишна база с 0,2 процентни пункта. Реален ръст на броя на заетите лица на национално ниво се вижда едва в началото на 2013 година.   

Фиг. 3: Динамика на броя на заетите лица и коефициента на заетост по тримесечия за страната

Източник: НСИ

Въпреки постепенното стабилизиране все още е рано да говорим за устойчива тенденция за възстановяване на пазара на труда в страната. Единствените три области, които през 2012 г. постигат нивата на заетост от 2008 г., са Кърджали[2], Разград и Стара Загора. Близки до предкризисните нива на заетост се забелязват и в Търговище. Анализът на данните за първите две тримесечия на 2013 г. показва, че освен тях единствената област, в която коефициентът на средногодишна заетост през 2013 г. може да се очаква да достигне нивата отпреди кризата, е област Бургас. В същото време броят на заетите в Разград, Стара Загора и Търговище отбелязва две поредни тримесечия на спад на годишна база през първата половина на 2013 г., което създава предпоставки за регистриране на евентуален спад на годишна база.   

Методология на изследването   

В преобладаващата част от областите в страната възстановяването на пазара на труда започва през 2011 година. За проследяване процеса на възстановяване в отделните статистически райони и области в страната са използвани данни за броя на заетите лица и коефициентът на заетост на населението над 15-годишна възраст през периода първо тримесечие на 2010 година - второ тримесечие на 2013 година.   

Таблиците, които предхождат анализа на всеки един от статистическите райони,   имат за цел да илюстрират наличието на тенденции в увеличаването или в намаля  ването на броя на заетите в местната икономика на годишна база. За целта всяко   второ поредно тримесечие на увеличаване на броя на заетите на годишна база е маркирано в син цвят, а всяко второ поредно тримесечие на спад на броя на заетите на годишна база - в розов.

Таблица 1: Примерно представяне на резултатите   

В приложения пример с област Враца розовият цвят за второто тримесечие на 2011 г. означава, че това е второто поредно тримесечие в изследвания период (първо тримесечие 2010 г. - второ тримесечие   Второ поредно тримесечие на спад на броя на заетите на годишна база 2013 г.), в което е налице спад на броя на заетите в областта на годишна база.

Намалението в случая е спрямо второто тримесечие на 2010 година. Розовият цвят за третото тримесечие на 2011 г. показва регистрирането на ново намаление (този път спрямо третото тримесечие на 2010 г.), а белият цвят за четвъртото тримесечие на 2011 г. - повишаване на броя на заетите спрямо същото тримесечие на 2010 година. Зеленият цвят за първото тримесечие на 2012 г. показва, че това е второто поредно тримесечие с увеличение на заетостта на годишна база.   

Целта на този подход е ясно да разграничи периодите на постоянна загуба на работни места на годишна база (илюстрирани в розово) от периодите на устойчив растеж (в синьо). Използването на годишни сравнения позволява изолирането на сезонни тенденции (налице най-вече в областите в Североизточна България и област Бургас), както и подчертаването на положителните тенденции на пазара на труда, когато подобна тенденция е налице и е значима на фона на предходната година.   

Възстановяването на пазара на труда в отделните статистически райони

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ   

Пазарът на труда в Северозападна България е най-тежко повлиян от икономическата криза. От второто тримесечие на 2011 г. до първото тримесечие на 2013 г. районът регистрира постоянен спад на броя на заетите лица на годишна база.

Първите признаци на стабилизиране на пазара на труда се забелязват в областите Видин и Плевен през 2012 година. В началото на 2013 г. заетостта в тези две области достига нивата от същия период на 2010 година.   В сравнение с второто тримесечие на 2010 г. през същия период на 2013 г. броят на заетите лица в района е с 41,6 хиляди души по-нисък, като над половината изгубени работни места са в областите Ловеч и Монтана.

От друга страна, това са две от областите в страната, при които заетостта на населението продължава да намалява. Особено тежка е ситуацията в област Ловеч, която на годишна база не успява да отбележи ръст в броя на заетите през нито едно от десетте тримесечия в разглеждания период.   Второ поредно тримесечие на спад на броя на заетите на годишна база   Второ поредно тримесечие на повишаване на броя на заетите на годишна база   

Сериозен е спадът на заетостта в област Плевен в периода 2008-2010 г., но в края на 2012 г. и в началото на 2013 г. ситуацията се подобрява. Потиснат остава пазарът на труда и в област Враца. В периода 2010-2012 г. в областта не се забелязват положителни признаци в развитието на пазара на труда, въпреки че безработицата остава по-ниска от средните за страната нива.

Липсата на достатъчно нови работни места през последните три години направи Враца една от петте области в страната със средногодишен коефициент на заетост по-нисък от 40% през 2012 година. Три от останалите области в района също попадат в тази група -  Видин, Монтана и Ловеч.   

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ   

Подобно на Северозападна България, Северният централен район се характеризира със сравнително ниска мобилност на работната ръка, което е обусловено от липсата на ясно изразен лидер в икономическото развитие между отделните области.   

Въпреки изключително високите нива на безработица и традиционно ниската заетост, характерни за област Разград, в нея е регистрирано едно от най-големите увеличения на броя на заетите лица в страната през 2011 година. Дори след последвалия през 2012 г. спад средногодишната заетост на населението над 15 години в областта се задържа на ниво от 40,8% при 40,6% през предкризисната 2008 година.   

Другата по-бързо възстановяваща се до този момент област е Велико Търново, където коефициентът на заетост на населението над 15 години се увеличава и през 2011 г., и през 2012 г., като достига 42,9%. От второто тримесечие на 2011 г. насам броят на заетите в област Велико Търново е по-голям от този в област Русе.

Област Русе е една от малкото, които отбелязват ръст на заетостта през 2009 г., но последвалият икономически спад води до загубата на над 16 хиляди работни места в периода първо тримесечие на 2010 г. и същия период на 2013 година.   

Възстановяването на пазара на труда в област Габрово започва едва през 2012 година. Преди кризата областта се отличава с един от най-високите коефициенти на заетост на населението над 15 години в страната, както и с изключително ниско ниво на средногодишна безработица (1,2% през 2007 г. и 2,0% през 2008 г.). През следващите години безработицата остава по-ниска от средната за страната, но спадът на средногодишната заетост през 2012 г. спрямо 2008 г. е сериозен (-6,9 процентни пункта). В цяла Северна България единствено в областите Ловеч и Варна е регистриран по-висок такъв (съответно -9,8 и -10,6 процентни пункта).

Заетостта в област Силистра стига дъното си през 2011 г., но с изключение на третото тримесечие на 2012 г. броят на заетите в местната икономика продължава да намалява на годишна база през целия разглеждан период.   

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

През последните няколко години Североизточна България е районът с най-висок средногодишен коефициент на безработица в страната.   Търговище е единствената област в страната, в която населението над 15 години в периода 2009-2011 г. е по-висок от този в предкризисната 2008 година. В същото време през 2012 г. е регистриран спад на заетите в областта,   който се ускорява през първото тримесечие на 2013 година. Седемте поредни тримесечия на спад на броя на заетите на годишна база в периода между последното тримесечие на 2011 г. и второто тримесечие на 2013 г. се дължат именно на силните резултати на областта в най-тежките години на кризата. Това е причината заетостта в областта да продължава да е на близки до предкризисните нива независимо от отбелязания спад.   

Въпреки добрите данни за пазара на труда в област Варна в началото на 2013 г. областта остава една от най-силно засегнатите от кризата. В сравнение с 2008 г. средногодишният коефициент на заетост през 2012 г. в областта е с 10,6 процентни пункта по-нисък, което е най-големият спад на територията на страната. Безработицата в областите Варна и Търговище достига своя връх през 2012 г., като нивата на двете области са съответно 16,4 и 15,6%.   

В разглеждания период устойчиво повишаване на броя на заетите се наблюдава единствено в област Шумен, като 2012 г. е третата поредна година на нарастващ коефициент на заетост в областта. В област Добрич се наблюдава усилване на сезонните тенденции на пазара на труда, които обаче не са придружени от значим ръст на работните места в несезонните сектори. Поради намаляващия брой на местното население заетостта отчита известен напредък от достигнатото през 2011 г. дъно от 42,2%.   

Очакванията на бизнеса са за по-бързо възстановяване на броя на заетите в областите Търговище и Добрич. Ускоряването на икономическата активност във Варна през 2013 г. също може да има положително влияние върху останалите области в района, но на този етап очакванията на бизнеса са за продължаващо намаляване на броя на заетите в следващите дванадесет месеца (от май 2013 г. до май 2014 г.).   

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Единствената област в Югоизточния район, в която пазарът на труда продължава да е силно потиснат, е Сливен. В периода от 2008 до 2012 г. средногодишният коефициент на заетост на населението над 15 години в областта спада с над 6 процентни пункта. От началото на 2011 г. насам областта отчита постоянен спад на броя на заетите на годишна база през всяко едно от тримесечията. Единственото изключение е второто   Второ поредно тримесечие на спад на броя на заетите на годишна база тримесечие на 2013 г., когато е отчетен минимален Второ поредно тримесечие на повишаване на броя на заетите на годишна база   ръст от около триста заети спрямо същия период на 2012 година.   

От второто тримесечие на 2011 г. насам броят на заетите в област Бургас отчита постоянен ръст на годишна база. Заетостта остава с 2,3 процентни пункта по-ниска от тази през 2008 г., но устойчивата възходяща тенденция при броя на заетите е предпоставка за бързото стопяване на тази разлика. От 2011 г. насам се забелязва повишаване на сезонните флуктуации при броя на работещите в областта през летните месеци, което е съпроводено с тенденция към постигане на все по-устойчива заетост и през останалите периоди на годината.   

Стара Загора е една от малкото области в страната, която през 2011 и през 2012 г. регистрира по-високи нива на заетост в сравнение с 2008 година. Безработицата в областта остава ниска дори в периода 2010-2012 г., колебаейки се между 6 и 7%. През последното тримесечие на 2013 г. в областта е регистриран сериозен спад в броя на заетите на годишна база от близо 7%, който продължава и през следващите две тримесечия. Част от този спад се дължи на мащабни съкращения в някои от водещите предприятия в областта, както и на постепенното приключване на строителните дейности по автомагистрала „Тракия” през 2013 година.

Възстановяването на пазара на труда в област Ямбол започва още през първото тримесечие на 2011 година. В периода до второто тримесечие на 2013 г. в областта са регистрирани едва две тримесечия със спад на броя на заетите на годишна база   - третото тримесечие на 2012 г. и първото тримесечие на 2013 година.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

В Югозападния район на страната се намират двете области с традиционно найвисоки нива на заетост в страната през последното десетилетие - София (столица) и Благоевград. Това е и районът с най-голям брой всекидневни трудови пътувания между отделните области.   

Въпреки че в периода първо тримесечие на 2011 г. -второ тримесечие на 2013 г. в област Благоевград е регистрирано само едно увеличаване на броя на заетите на годишна база (през последното тримесечие на 2012 г.), заетостта в областта остава висока - 53,1% за 2012 г. при средно 46,6% за страната. В същото време очакванията на бизнеса са за увеличаване на броя на заетите в периода юни 2013 г. - май 2014 година.   

През 2011 г. в столицата са регистрирани четири поредни тримесечия на увеличаване на броя на заетите на годишна база, но те са последвани от спад през следващата година. В резултат на забавянето през 2012 г. е регистриран спад от 0,5 процентни пункта в средногодишния коефициент на заетост на населението над 15 години на годишна база. Причината е, че от първото тримесечие на 2012 г. насам броят на заетите се колебае от 625 000 до 631 000 души, което не е достатъчно, за да гарантира увеличаване на коефициента на заетост предвид увеличаващото се население на столицата.   

Силната обвързаност между пазара на труда в София (столица) и показателите за заетост в областите София и Перник, както и липсата на достатъчно ясно изразена тенденция към възстановяване на пазара на труда в столицата оказват негативно влияние върху тези две области. По данни на НСИ около 32 хиляди души от общо 147 хиляди заети в областите Перник и София работят в „друга област”. Предвид факта, че миграционното салдо по отношение на пътуващите работещи в столицата е 42,5 хиляди души и ако се отчитат ниските положителни стойности за област Благоевград (344 души), предположението, че огромна част от всекидневно пътуващите работят именно в столицата, изглежда обосновано.   

Възстановяването на заетостта в област София тепърва предстои. През 2009 г. е регистрирано покачване на средногодишната заетост до 49,5%. Следват три години на постоянен спад до ниво от 46% през 2012 г. В област Перник възстановяването на средногодишната заетост започва през 2011 година. През 2012 г. е отчетено ново покачване -с 0,3 процентни пункта, което се дължи най-вече на високия брой на заетите през първата половина на годината. Първите данни за броя на заетите лица в областта през 2013 г. са по-скоро негативни.   

Най-силно негативно влияние кризата оказва върху пазара на труда в област Кюстендил. Спадът на средногодишната заетост за периода 2008-2012 г. е с 6,2 процентни пункта.   

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ   

В Южния централен район на страната се намират две от трите области със спад на средногодишната заетост над 10 процентни пункта за периода 2008-2012 г. -  Пазарджик и Смолян.   

Според данни на НСИ броят на заетите в област Кърджали отбелязва десет поредни нараствания на годишна база в разглеждания период. Това може да е следствие както от силния спад на броя на заетите в периода 2008-2010 г., така и статистически ефект, следствие от недостатъчно представителните (по собствена оценка на НСИ) данни за пазара на труда и демографската картина в областта в периода между двете преброявания.   

Увеличаването на заетостта в област Пловдив започва през 2012 г., когато след   годишно увеличение от 0,9 процентни пункта показателят достига 47,3%. Въпреки закъснялото възстановяване и факта, че заетостта все още е далеч от нивата през 2008 г. (50,8%), от средата на 2011 г. насам областта регистрира само едно тримесечие на спад на броя на заетите на годишна база. Очакванията на бизнеса в област Пловдив са за по-активно разкриване на нови работни места през втората половина на 2013 г. и първата половина на 2014 година.   

След сравнително добрата за местния пазар на труда 2009 година заетостта в Хасково тръгва надолу, като достига ниво от 42,2% през 2011 г. при 49,1% през 2008   Второ поредно тримесечие на спад на броя на заетите на годишна база година. В края на разглеждания период са регистрирани Второ поредно тримесечие на повишаване на броя на заетите на годишна база  три последователни увеличения на броя на заетите на годишна база.   

Първи признаци на подобрение на коефициента на заетост на населението над 15-годишна възраст се забелязват в област Смолян, където през 2012 г. заетостта се увеличава с 3,4 процентни пункта. Броят на заетите в областта през първото и през второто тримесечие на 2013 г. отбелязва лек спад, но остава по-висок от този, регистриран през съответния период на всички години от 2010 г. насам. Възстановяването на пазара на труда започва най-късно в област Пазарджик, където нарастване на броя на заетите на годишна база се забелязва едва през първото и през второто тримесечие на 2013 година. В периода от 2008 до 2012 г. средногодишната заетост в областта спада с 10 процентни пункта, което е третият най-негативен резултат след областите Варна и Смолян.  

Очаквания на бизнеса за 2013 и 2014 година   

За целите на настоящото изследване ИПИ проведе социологическо проучване сред 1680 фирми в цялата страна през май 2013 година. Един от въпросите, включени в него, имаше за цел да провери очакванията на бизнеса относно динамиката на броя на заетите в периода юни 2013 г. - май 2014 година. Резултатите са показани на Фигура 4 чрез визуализиране на осреднената оценка на анкетираните представители на бизнеса относно намеренията им за наемане или за освобождаване на персонал. Резултат над 3 показва очаквания за наемане на повече хора, а резултат под 3 - за съкращения.  

Според очакванията на бизнеса за динамиката на броя на заетите в периода юни 2013 г. - май 2014 г. се установява, че темпът на възстановяване на пазара на труда в Северна България ще продължи да изостава от този в останалата част от страната. В нито една от областите, които влизат в обхвата на Северозападния район и на Северния централен район, не се очаква повишаване на броя на заетите през този период.   

Оптимистични оценки за развитието на пазара на труда дава бизнесът в Бургас и в Търговище, следвани от Пазарджик, Пловдив, Благоевград и Ямбол. Не се очаква промяна на броя на заетите в областите Стара Загора, Перник и Кюстендил, а в София (столица) се очаква минимален спад.   

Фигура 4: Очаквания на бизнеса за динамиката на заетите в периода юни 2013 - май 2014 г.

Източник: ИПИ, Анкетно изследване сред бизнеса, проведено през май 2013 г.   

В нито една от областите с положително миграционно салдо на работещите в Северна България (Габрово, Варна и Русе) не се очаква покачване на броя на работещите през следващите 12 месеца. В същото време положителните данни за нарастването на броя на заетите на годишна база през първата половина на 2013 г. могат да се тълкуват и като знак за постепенно стабилизиране на пазара на труда въпреки песимистичните нагласи на бизнеса.   

Заключения   

Икономическата криза оказа много по-силен негативен ефект върху пазара на труда в северната част на страната. В края на 2012 г. в Северна България се намират петте области в страната, в които заетостта е под 40% - Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Силистра. Тук са и някои от най-бедните области: Търговище, Ловеч и Монтана са единствените три области със среден доход на член от домакинството под три хиляди лева годишно. Сред основните причини могат да бъдат посочени ниската мобилност на работната ръка, неблагоприятната демографска картина, ниската степен на урбанизация в много от областите, относително слабият приток на чуждестранни инвестиции и недостатъчното развитие на инфраструктурата. Предвид традиционно ниското ниво на трудовите възнаграждения в много от областите в северната част на страната негативен ефект върху заетостта изиграва и административно наложеното увеличаване на минималните осигурителни прагове по отделните икономически дейности в годините на криза на пазара на труда.   

Пазарът на труда в Южна България е по-устойчив и по-добре балансиран. Това се дължи на редица фактори, между които по-високата мобилност на работната сила, по-добрата възрастова структура на населението, както и на факта, че в Южна България се намират четири от водещите в икономически план области на страната: София (столица), Пловдив, Стара Загора и Бургас. Очакванията на бизнеса също са за по-бързо възстановяване на заетостта в южната част на страната, докато в Северна България областите, в които се очаква повишаване на броя на заетите, са само две - Добрич и Търговище.