Икономически центрове - 2023

Изданието „Икономическите центрове в България – 2023“ цели да изследва и да представи концен­трацията на икономическа активност в България, като на базата на показателите за предприятията, данните за пазара на труда и стопанските взаимовръзки между отделните общини формира широки икономически центрове, които не се ограничават до администра­тивно-териториалното деление на области, райони за планиране и т.н. Изследването на ИПИ стъпва на изчерпателни данни от отчетите на нефинансовите предприятия, както и на детайлни данни от проведе­ното преброяване на населението през 2021 г., което позволява да се проследи ежедневната трудова миг­рация между всички общини в страната.

Икономическите центрове се състоят от ядро и периферия. Икономическите ядра са общините с най-силна икономика, а в периферията са общини­те, най-тясно обвързани с икономиката на съответ­ното ядро. Изследването на ИПИ откроява 16 големи икономически центъра в България, които обхващат общо 132 общини. Някои центрове имат повече от едно ядро, което е резултат от съществуващите взаимовръзки между отделните ядра в рамките на центъра и от наличието на обща периферия или зона на влияние. На територията на 16-те икономи­чески центъра живее близо 3/4 от населението на страната и се концентрират над 80% от стопанската активност в България. Икономическите центрове формират голяма част от регионалната карта, като траекторията на тяхното развитие е определяща за икономиката на страната.

ДЕФИНИРАНЕ И КАРТА НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ

Икономическите центрове в България са дефинирани на базата на ясни критерии за оценка на икономическите ядра и техните периферии. Икономически ядра са общините, които концентрират стопанска дейност, привличат работници от съседни населени места и имат динамични пазари на труда, а в тяхната перифе­рия попадат общините, които са донори на работна ръка и са най-тясно обвързани с ядрото.

Икономическите ядра са общините, които са двигатели на регионалната икономика в Бълга­рия. Те са лидери по произведена продукция и работни места и привличат голям брой работни­ци от съседни общини. За да бъде дефинирана като икономическо ядро, една община трябва да отговаря на най-малко два от следните три крите­рия: 1) да е сред водещите 10% общини по стой­ност на произведената продукция; 2) да е сред водещите 10% общини по гъстота на заетостта; 3) да е сред водещите 10% общини по ежедневна трудова миграция.

Периферията на икономическите центрове са общините, които са най-тясно обвързани с ико­номиката на ядрото на базата на ежедневната трудова миграция. Всяка община, в която поне 10% от заетите ежедневно пътуват до ядрото за работа, попада в периферията на центъра. Де­тайлните данни от преброяването на население­то позволяват веднъж на 10 години да се направи много точна оценка по този показател.

Изследването на ИПИ откроява 29 общини в страна­та, които са двигатели на регионалната икономика и отговарят на поне два от посочените критерии за икономическо ядро. В тяхната периферия попадат общо 103 общини, които отговарят на критерия за ежедневната трудова миграция – поне 10% от заети­те във всяка една от въпросните 103 общини пътуват всеки ден до съответното ядро за работа. На базата на взаимовръзките между отделните ядра и наличието на обща периферия някои икономически центро­ве обединяват няколко ядра и техните периферии. Финалната оценка на ИПИ дефинира 16 икономически центъра в страната, които формират голяма част от икономиката на България (фиг.1)

МАЩАБ И ПРИНОС НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ

Дефинираните от ИПИ общо 16 широки икономи­чески центъра в България обхващат 132 общини, в които живеят 4,8 млн. души (73,6% от населението на страната) и работят близо 2 млн. души (77,8% от всич­ки заети на възраст 15–64 години в страната). Произ­ведената продукция от нефинансовите предприятия в 16-те икономически центъра достига 178 млрд. лв. през 2021 г., което е 82,2% от продукцията на пред­приятията в страната. Добавената стойност от пред­приятията в 16-те центъра достига над 64 млрд. лв., като почти се удвоява в последните 10 години. Към края на 2021 г. общият размер на преките чуждес­транни инвестиции с натрупване в икономическите центрове надвишава 24 млрд. евро, което представлява 85,7% от всички чужди капитали в икономиката на страната (фиг. 2).

Общо произведената продукция от предприятията в рамките на най-големия икономически център „Со­фия-Перник-Ботевград“ достига 89,7 млрд. лв. (41,7% от продукцията на всички предприятия в страната). След него се нареждат икономическите центрове „Пловдив-Марица-Раковски“ и „Варна-Девня“, в които произведената продукция от предприятията дости­га съответно 20,1 млрд. лв. (9,4% от продукцията на всички предприятия в страната) и 12,4 млрд. лв. (5,8% от продукцията на всички предприятия в страната). Следват широките икономически центрове „Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово“ (произведена продукция за 10,6 млрд. лв.), „Русе-Търговище-Раз­град“ (произведена продукция за 10 млрд. лв.) и „Бургас-Несебър“ (произведена продукция за 7,7 млрд. лв.). Всички останали икономически цен­трове отчитат произведена продукция от предприя­тията, която е под 2% от общата произведена продук­ция в страната (фиг. 3).

Големите икономически центрове увеличават своя обхват през последните 10 години, като се наблюдава както формиране на вторични ядра, така и разширя­ване на периферията. Това означава, че подемът във водещите икономически ядра провокира регионален ефект и дава възможност за развитие на повече насе­лени места. Водещите шест центъра се отличават по наличието на две или повече ядра, както и на широ­ка периферия. Населението във водещите центрове надхвърля 300 хил. души, а броят на заетите е над 100 хил. души (табл. 1).

ТИПОЛОГИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ

Икономическите центрове в България могат условно да се разделят на три групи според техния мащаб. На първо място се отличава центърът около София, кой­то е категоричният първенец в страната. Следват пет широки центъра около Пловдив, Варна, Стара Загора, Русе и Бургас, които са големи по мащаб и имат вто­рични ядра и солидна периферия. Водещите шест ико­номически центъра се развиват около шестте най-го­леми града в България – единствените с население от над 100 хил. души. След тях идват и останалите десет центъра, които са по-малки по мащаб, с ограничена периферия и по-малка тежест на регионалната карта.

ЛИДЕРЪТ СОФИЯ

Икономическият център на столицата София има две вторични ядра (Перник и Ботевград) и обхваща общо 30 общини, в които живеят близо 1,7 млн. души (фиг. 4). Интересно е, че и двете допълващи ядра са и част от периферията на Столична община. Това оз­начава, че общо 29 общини влизат в периферията на София, като над 10% от наетите в тях пътуват всеки ден до работните си места в столицата. През послед­ните 10 години столицата разширява своята пери­ферия, оказвайки много силно влияние върху тру­довите пазари на общините, които са разположени непосредствено до големия град – над 1/3 от всички наети в общините Своге, Божурище, Костинброд, Гор­на Малина, Перник и Елин Пелин пътуват всеки ден до столицата за работа. Произведената продукция на икономическия център „София-Перник-Ботевград“ достига близо 89,7 млрд. лв. през 2021 г., което е 41,7% от продукцията на всички нефинансови предприятия в страната. Добавената стойност на предприятия­та е над 35,3 млрд. лв., като на практика се удвоява през последните 10 години. В центъра живеят близо 1,7 млн. души, а броят на заетите на възраст 15–64 години е 786 хил. души. Столичният икономически център се отличава с най-голям дял на висшистите (37,6% от населението на възраст 7 и повече години са с висше образование), най-висок коефициент на заетост (71,8% от населението на възраст 15–64 го­дини) и най-високи възнаграждения (1917 лв. средна месечна работна заплата на наетите лица в центъра през 2021 г.).

По всеки един от тези показатели Столична община, която съставлява основното ядро в центъра, се пред­ставя много добре – 43,6% от населението на възраст 7 и повече години в София са с висше образование, коефициентът на заетост достига 75%, а средната ме­сечна работна заплата на наетите лица през 2021 г. е 2144 лв. Столицата традиционно отчита добри демографски показатели, като привлича млади и ак­тивни хора от цялата страна. Привлекателността и разнообразната икономика на столичния град, както и развитието на индустрията и логистиката в окол­ните общини, в т.ч. вторичните ядра и периферия­та, задават потенциала за растеж и разширяване на икономическия център около София.

ПЕТТЕ ГОЛЕМИ ЦЕНТЪРА СЛЕД СОФИЯ

След широкия икономически център около София на картата се открояват пет големи центъра, които имат солидна периферия и голяма тежест на регионална­та карта. Това са центровете около Пловдив („Пловдив-Марица-Раковски“), Варна („Варна-Девня“), Стара Загора („Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово“), Русе („Русе-Търговище-Разград“) и Бургас („Бургас-Не­себър“). Тези пет центъра видимо се отличават от останалите на картата (фиг. 5), като във всеки един от тях живеят между 300 и 550 хил. души, броят на заетите е в рамките на 110–230 хил. души, а произве­дената продукция на предприятията варира от 7 до 20 млрд. лв. През 2021 г. средната работна заплата на наетите лица в петте големи центъра е от порядъ­ка на 1200–1400 лв. на месец, като достига до около 2000 лв. на месец в някои от вторичните центрове с индустриален профил – Раднево, Гълъбово и Девня.

Икономическият център на Пловдив е с две вторични ядра – Марица и Раковски, като обхваща 14 общини с население от 552 хил. души. Общо 228,5 хил. са заети­те на възраст 15–64 години на територията на цен­търа, а над 1/3 от всички заети от общините Родопи, Куклен и Марица пътуват всеки ден до Пловдив за ра­бота. Икономическият център на Варна е с едно вто­рично ядро (Девня), като обхваща 10 общини и насе­ление от 422 хил. души. Общо 176,8 хил. са заетите на възраст 15–64 години в центъра, а над 1/3 от всички наети от общините Аксаково, Аврен и Белослав пъ­туват всеки ден до Варна за работа. Двата центъра имат добра образователна структура на населението, сравнително висока заетост и успяват да привличат млади и активни кадри.

След центровете около Пловдив и Варна са иконо­мическите центрове около Стара Загора (обхваща 9 общини), Русе (обхваща 15 общини) и Бургас (об­хваща 8 общини), като всеки от тях има вторични ядра и население от над 300 хил. души. Стара Загора формира широк център с цели три вторични ядра – Казанлък, Раднево и Гълъбово, Русе също има две солидни вторични ядра – Търговище и Разград, а Бургас е с вторично ядро Несебър. Броят на заетите на възраст 15–64 години в трите центъра варира от 115 до 130 хил. души, а коефициентът на заетост е в рамките на 60–62%. Трите центъра имат сходни ха­рактеристики, като сред големите предизвикателства са повишаването на нивото на образованието, в т.ч. на броя на висшистите и квалифицираните кадри, преодоляването на неблагоприятните демографски процеси и устойчивото задържане и привличане на млади и активни хора.

ДЕСЕТТЕ ПО-МАЛКИ ИКОНОМИЧЕСКИ ЦЕНТЪРА

Извън очаквания лидер София и петте по-големи ико­номически центъра в страната ИПИ откроява други десет икономически центъра, които са с ограничен мащаб, имат по-скромна периферия и по-малка те­жест на регионалната карта. На юг това са центрове­те „Сливен-Ямбол“, „Пазарджик“, „Благоевград“, „Хас­ково“ и „Кърджали“. Всеки един от тях, макар и да е с по-малка периферия, има допирни точки с големите икономически центрове в Южна България. На север сред по-малките икономически центрове са „Шумен“, „Козлодуй“, „Севлиево-Габрово“, „Велико Търново“ и „Плевен“. От тези центрове единствено „Шумен“ има допирни точни с големите икономически центрове в Северна България. Центровете „Плевен“ и „Козло­дуй“, както и „Велико Търново“ и „Севлиево-Габрово“ имат допирни точки помежду си, но не формират общ икономически център и остават извън групата на лидерите (фиг. 6).

Населението в по-малките икономически центрове варира от под 44 хил. души в „Козлодуй“ до близо 220 хил. души в „Сливен-Ямбол“. Броят на заетите на възраст 15–64 години достига над 73 хил. души в „Сливен-Ямбол“, но остава далеч под границата от 100 хил. души, която е индикативна за центрове като „Бургас-Несебър“, „Русе-Търговище-Разград“ и „Ста­ра Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово“. По-малките центрове трудно създават голяма периферия, като сред тях единствено „Шумен“ и „Плевен“ обхващат по повече от пет общини. Центровете „Сливен-Ямбол“, „Пазарджик“, „Благоевград“ и „Кърджали“ формират периферия от по три общини, „Хасково“ е с перифе­рия от едва две общини, а в центъра „Севлиево-Га­брово“ не се формира периферия, въпреки че някои съседни общини са близо до покриване на критерия.

Въпросните десет центъра имат своя потенциал, но при тях продължават да се наблюдават сериозни предизвикателства по отношение на демографията и образованието. За по-малките центрове е харак­терна както влошена възрастова структура, така и устойчива загуба на население, в т.ч. на млади и активни хора. Наблюдават се и изключения – на­пример механичният приток на население в ико­номическия център „Кърджали“ през последните години, но в общия случай демографските процеси ограничават потенциала на вторичните центрове. При тях се наблюдава по-нисък дял на населението с висше образование, като само в центровете „Ве­лико Търново“, „Благоевград“ и „Севлиево-Габрово“ над 1/4 от населението на възраст 7 и повече години има висше образование. По-лошата образователна структура в повечето от вторичните центрове води до по-ниски нива на заетост, както и до по-ниска производителност на труда и по-ниски възнаграж­дения спрямо водещите центрове.

ИКОНОМИКАТА ОТВЪД ЦЕНТРОВЕТЕ И СПЕЦИФИЧНИТЕ СЛУЧАИ

Икономическите центрове концентрират над 80% от икономиката на страната. Това обаче не означава, че в останалата част на страната няма интересни ико­номически райони, които да заслужават внимание. Представените 16 икономически центъра са воде­щите по мащаб, но не изчерпват разнообразието на стопанската активност и потенциала на икономиката като цяло. На регионалната карта могат да се наме­рят различни примери за специфични икономически центрове, както и за такива – най-вече около област­ните градове, които имат своята зона на влияние, ма­кар и в по-малък мащаб.

Интересна е например икономиката в района на Средногорието и Етрополе, която е силно специфич­на и доминирана от няколко големи предприятия, включително най-голямата преработваща компания в страната, разположена на границата на Пирдоп и Златица, както и добивните предприятия в Челопеч, Панагюрище и Етрополе/Мирково. Дейността на тези компании има силен регионален ефект, като някои от малките общини в района на Средногорието и Етро­поле са лидери по различни икономически показа­тели. Спецификата на района обаче, в т.ч. разпръс­ването на ефекта в няколко на брой малки общини, не позволява да се формира ясно дефиниран иконо­мически център според използваната методология в настоящото изследване.

ЦЕНТРОВЕТЕ КАТО ОСНОВА ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

Изследването на икономическите центрове поставя темата за регионалното развитие на една различ­на основа. На преден план се извеждат не толкова регионалните различния, колкото потенциалът на районите да се развиват. Дефинираните 16 иконо­мически центъра концентрират голяма част от ико­номиката на страната, но техният потенциал и тра­ектория на развитие са различни. Много ясно се откроява типологията на различните центрове, като водещ безспорно е центърът около столицата София, следван от петте големи икономически центъра, фор­мирани около градовете с население от над 100 хил. души, както и десетте по-малки центъра, които имат ограничени зони на влияние.

 Картата на икономическите центрове позволява да се стигне до някои важни наблюдения. Прави впечат­ление, че на юг големите центрове често обединяват по няколко ядра и имат повече допирни точки. Воде­щите икономически центрове около София, Пловдив, Стара Загора и Бургас формират вторични ядра и с периферията си покриват голяма част от територията на юг от Стара планина. Наред с огромната перифе­рия на центъра около столицата София показателни са примерите около Пловдив и Стара Загора, които демонстрират ефекта от по-добрата свързаност меж­ду различни икономически зони и възможността за взаимодействие между тях.

На север подобно взаимодействие се наблюдава в ши­роките зони около Варна и Русе, които формират вто­рични ядра и имат достатъчно голяма периферия, за да се открояват на регионалната карта. На северозапад и в Северен централен район обаче се наблюдават цен­трове с по-малък мащаб и ограничено стопанско въз­действие. Икономиките на Велико Търново, Габрово и Севлиево, както и на Плевен и Козлодуй биха имали различен мащаб, ако формираха обединени центрове, но взаимната обвързаност, включително състоянието на инфраструктурата, и стопанското взаимодействие между тях не са достатъчно добре развити и те остават отделни центрове с по-малки зони на влияние.

Изследваната динамика на икономическите центро­ве поставя основата за отключване на допълнителен потенциал за регионално развитие. Водещите цен­трове успяват на спечелят от комбинацията между привлекателност и разнообразие на големия град и развитие на индустрия и логистика в широката пери­ферия, включително и чрез формиране на вторични ядра. Такъв е случаят със София, но подобно разви­тие се наблюдава също в Пловдив и Варна. В перифе­рията и вторичните ядра на трите водещи центъра са някои от общините с най-силна преработваща про­мишленост в страната.

Другите големи центрове, които имат сходен мащаб, но не са доминиращи на регионалната карта по същия начин, могат да спечелят от взаимодействието със силни вторични ядра. Такъв е случаят със Стара Заго­ра и Русе, както и в известна степен с Бургас, където се наблюдава взаимодействие между няколко сравними икономически ядра, които в крайна сметка формират един голям икономически център. Подобен тип взаи­модействие – независимо дали между голямо ядро и индустриална периферия, или между две близки по население и мащаб на стопанската активност иконо­мически ядра – в крайна сметка има усилващ ефект, който може да трансформира регионалната карта.

 

Второто издание на изследването „Икономи­чески центрове“ си поставя за цел да над­скочи административно-териториалното деле­ние на областите и районите и да начертае нови вътрешни граници в страната, основани изцяло на естествените икономически процеси. Въз ос­нова на ключови макроикономически и социал­ни показатели то откроява водещите стопански центрове в България, дефинира техните силни и слаби страни и очертава работещите и установе­ни модели на развитие. Настоящото изследване се основава на няколко понятия и дефиниции, разработени специално за неговите нужди, а именно „икономически цен­тър“, „икономическо ядро“ и „периферия“.

За да бъдат класифицирани като ядро или периферия, включените в анализа общини отговарят на ня­колко критерия. 

• ИКОНОМИЧЕСКО ЯДРО

Това са общините, двигатели на местната (а в повечето случаи и на националната) икономика, които привличат работници от околните общи­ни и са лидери по заетост и производство. За да бъде класифицирана като икономическо ядро, една община трябва да отговаря на най-малко два от следните три критерия:

1. Да попада в най-горния децил по ежедневна трудова миграция – високата положителна трудова миграция е белег, че икономическите ядра успяват да привличат работници от съседните общини. На първите места по този индикатор се нареждат общини, които и по много други икономически показатели изпреварват останалите. Ограничаването до горните 10% от общините не води до от­падането на ключови общини, тъй като под 10-процентната граница нетната ежедневна трудова миграция е близка до нула – иначе казано, почти всички общини с положителен баланс на работници влизат в избрания де­цил. В настоящото издание извън този кри­терий остават общини, които привличат под 4 хил. ежедневни трудови мигранти.

2. Да попада в най-горния децил по гъстота на заетостта – този критерий показва колко нагъсто са разположени работните места в отделните общини. Повечето методи за из­числяването му вземат под внимание само работната площ, но поради липсата на таки­ва данни в България настоящото изследване използва съотношението между броя нае­ти в общината и цялата ѝ площ. Подобно на предишния критерий, и този не пропуска об­щини с голямо икономическо значение, тъй като гъстотата на заетостта намалява рязко извън първите тридесет общини в класира­нето. Ядра според този критерий са общини с над 30 наети/км2, а почти всички с над 20 на­ети/км2 попадат в перифериите на различни центрове.

3. Да попада в най-горния децил по произведе­на продукция – за разлика от другите два кри­терия произведената продукция е абсолютен (а не относителен) измерител на икономическата значимост на отделните общини. Този показател позволява класирането на общини­те според важността им за националната ико­номика като цяло. Според данните за 2021 г. този критерий „отсича“ икономическите ядра на произведена продукция от 1,4 млрд. лв. го­дишно, a с над 1 млрд. лв. са общини, които не отговарят на този критерий, но се класифици­рат като ядра по останалите два.

Най-определящият критерий за икономическите ядра е произведената продукция – от 29-те общи­ни, които покриват два от критериите, единстве­но Кърджали, Несебър и Раковски не са в горния децил по него. Десет общини не отговарят на критерия за гъстота на заетостта, а единствено Девня – на този за трудова миграция, като причина за това е близостта с община Варна, която е сред лидерите по ежедневна миграция. И на трите критерия отговарят 16 общини, в които е концентрирана и голяма част от икономическата дейност в страната.

• ПЕРИФЕРИЯ

В перифериите, формирани около икономическите ядра, попадат онези общини, в които по­вече от 10% от заетите ежедневно пътуват до ядрото за работа. Прагът е относителен, а не абсолютен, за да отразява разликите в размера на населението на различните общини и за да позволява пряка сравнимост между отделните икономически центрове. В противен случай или много големи части от страната биха попаднали в икономическия център на София, или много от икономическите центрове, идентифицирани тук, щяха да изпаднат под границата. В настоящото издание на изследването на критерия за пери­ферия на икономическо ядро отговарят 119 об­щини, а в сравнение с предишното почти всички центрове успяват да разширят периферията си. 

• ИКОНОМИЧЕСКИ ЦЕНТЪР

Под икономически център тук се има предвид икономическо ядро заедно с прилежащата му периферия (ако има такава). Има и центрове с няколко ядра („София-Перник-Ботевград“, „Пловдив-Марица-Раковски“, „Варна-Девня“), които си „поделят“ икономическото влияние вър­ху околните общини. При тях обаче са налице първостепенно и второстепенно ядро, като в най-големите центрове в настоящото издание се оформят нови вторични ядра. Има и един цен­тър с две ядра, които отговарят на условията за икономическо ядро, но нямат периферия – такъв е „Севлиево-Габрово“. Общо икономическите ядра в страната са 29, а формираните около тях икономически центрове – 16, като в тях влизат 132 общини (в сравнение с 92 в предишното из­дание от 2017 г.), или почти половината от общи­ните в страната. В тях попада по-голямата част както от населението, така и от икономическата активност. 

• ОСНОВНИ ИНДИКАТОРИ

Основната цел на анализа е изследване на струк­турата и развитието на местната икономика, па­зара на труда, демографията и образованието на обособените икономически центрове. Индикато­рите, ползвани за целта, са групирани в три кате­гории, както следва:

Икономика и инвестиции

• Произведена продукция: стойността на обо­рота, намалена с балансовата стойност на продадените активи, без тази на собствените дълготрайни активи, в т.ч. изменението на запасите от продукция и незавършено про­изводство, а също и направените разходи за придобиване на активи по стопански начин. В изследването индикаторът се ползва за определяне на дела на отделните отрасли в икономиката на центровете, както и на тен­денциите в развитието им през годините.
• Преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ): използват се ПЧИ (с натрупване) в края на годината, които се изчисляват като чуждес­транното участие в собствения капитал на предприятията заедно с нетните задължения между местните и чуждестранните предприя­тия. ПЧИ са стандартен индикатор за инвес­тиции и инвестиционен климат.
• Разходи за придобиване на дълготрайни ма­териални активи (РДМА): разходите за закупу­ване на земя, строеж на сгради, закупуване на техника и подобни, както и услуги, свързани с тези дейности, без поддръжката на съществу­ващи материални активи. РДМА е индикатор за инвестиционната дейност в икономическите центрове.
• Приходи от износ: индикаторът описва прихо­дите от износ на нефинансовите предприятия в общините. Размерът им позволява откроява­нето на най-експортно ориентираните общи­ни в рамките на икономическите центрове.

Пазар на труда

• Брой на наетите: броят на лицата, наети по трудово и служебно правоотношение, които получават работна заплата независимо дали на временен, или на постоянен договор и дали на пълен, или на непълен работен ден. Индикаторът представя разпределението на работещите в отделните икономически дей­ности и динамиката между отраслите.
• Коефициент на заетост: относителният дял на заетите лица от общото население на об­щините (в съответната група) по данни от преброяването през 2021 г. За разлика от на­етите, които статистиката разпределя между общините според тяхната месторабота, за­етостта описва работещите според тяхното местоживеене.
• Брутна работна заплата: възнаграждение­то, получено за положен труд преди приспа­дането на задължителните и доброволните вноски за социално и здравно осигуряване и данъчните начисления за сметка на наетото лице. Индикаторът представя пълния обем на възнаграждението в отделните сектори на ико­номиката на центровете, като средната за ико­номическите центрове стойност е претеглена спрямо броя на наетите в отделните отрасли в общините, които влизат в състава им.
• Коефициент на безработица: изчислява се, като средногодишният брой на безработни­те лица, регистрирани в бюрата по труда, се раздели на числеността на икономически ак­тивното население. Измерва се в проценти и показва какъв е делът на безработните като част от работната сила. Средната за икономи­ческите центрове безработица е претеглена спрямо населението на отделните общини, които влизат в нейния състав, за конкретната година.

Човешки ресурс и работна сила

• Население: сборът от броя жители на общи­ните в икономическите центрове в края на годината.
• Население в трудоспособна възраст: сборът от броя жители във възрастовата група меж­ду 15 и 64 години в общините, които съставляват икономическите центрове.
• Коефициент на естествен прираст: разли­ката между броя родени и броя починали в общините, които съставляват икономически­те центрове, като отношение към цялото им население.
• Коефициент на механичен прираст: разлика­та между броя заселили се във и броя изсе­лили се от общините, които съставляват ико­номическите центрове, като отношение към цялото им население.
• Коефициент на демографско заместване: съотношението между лицата, които навли­зат или скоро ще навлязат на пазара на труда (тези на възраст 15–19 години), и лицата, на които предстои да излязат от него (60–64 го­дини), в общините, които съставляват иконо­мическите центрове. Коефициентът описва способността на икономическите центрове да възпроизвеждат работната си сила в близ ­ко бъдеще.
• Образователна структура на населението: делът на жителите на общините, влизащи в състава на икономическите центрове, които са завършили отделните степени на образо­вание, спрямо общото население на иконо­мическия център.
• Средна оценка на зрелостните изпити по български език и литература (БЕЛ): средната оценка на изпита по БЕЛ е претеглена спрямо броя ученици, които са се явили на зрелостен изпит през съответната година.