Настоящото изследване се основава на няколко понятия и дефиниции, разработени специално за неговите нужди, а именно "икономически център", "икономическо ядро" и "периферия". За да бъдат класифицирани като ядро или периферия, включените в анализа общини отговарят на няколко критерия.
Това са общините, двигатели на местната (а в повечето случаи и на националната) икономика, които привличат работници от околните общини и са лидери по заетост и производство. За да бъде класифицирана като икономическо ядро, една община трябва да отговаря на най-малко два от следните три критерия:
Най-определящият критерий за икономическите ядра е произведената продукция – от 23-те общини, които покриват два от критериите, единствено Сопот не е в горния децил по него. Пет общини не отговарят на критерия за гъстота на заетостта, а осем – на този за нетна трудова миграция, като най-вероятната причина за това е близостта им до друг, по-значим икономически център. Подходящ пример е община Перник – въпреки че тя привлича немалко трудови мигранти от околните общини, значителната част от нейната работната сила е изтеглена в София, което я поставя на последно място в страната по този критерий. И на трите критерия отговарят 10 общини, в които е концентрирана и голяма част от икономическата дейност в страната – Столична община, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Велико Търново, Благоевград, Плевен и Шумен.
В перифериите, формирани около икономическите ядра, попадат онези общини, в които повече от 10% от наетите ежедневно пътуват до ядрото за работа. Прагът е относителен, а не абсолютен, за да отразява разликите в размера на населението на различните общини и за да позволява пряка сравнимост между отделните икономически центрове. В противен случай или много големи части от страната биха попаднали в икономическия център на София, или много от икономическите центрове, идентифицирани тук, щяха да изпаднат под границата.
Под икономически център тук се има предвид икономическо ядро заедно с прилежащата му периферия (ако има такава). Има и няколко случая на центрове с две ядра (София-Перник и Варна-Девня), които си "поделят" икономическото влияние върху околните общини. При тях обаче са налице първостепенен и второстепенен център. Налице са и центрове, които отговарят на условията за икономическо ядро, но нямат периферия – такива са икономическият център Хасково и центърът Габрово-Севлиево. Общо икономическите ядра в страната са 23, а формираните около тях икономически центрове – 20, като в тях влизат 92 общини, или малко над 1/3 от общините в страната. В тях обаче попада по-голямата част както от населението, така и от икономическата активност.
Основната цел на анализа е изследване на структурата и развитието на местната икономика, пазара на труда, демографията и образованието на обособените икономически центрове. Индикаторите, ползвани за целта, са групирани в три категории, както следва: