Методология

Методология

Настоящото изследване се основава на няколко понятия и дефиниции, разработени специално за неговите нужди, а именно "икономически център", "икономическо ядро" и "периферия". За да бъдат класифицирани като ядро или периферия, включените в анализа общини отговарят на няколко критерия.

Икономическо ядро

Това са общините, двигатели на местната (а в повечето случаи и на националната) икономика, които привличат работници от околните общини и са лидери по заетост и производство. За да бъде класифицирана като икономическо ядро, една община трябва да отговаря на най-малко два от следните три критерия:

1. Да попада в най-горния децил по ежедневна трудова миграция – високата положителна трудова миграция е белег, че икономическите ядра успяват да привличат работници от съседните общини, но и да задържат собствените си граждани. Въпреки че данните по този показател са от последното преброяване на населението (от 2011 г.) и съответно са относително стари, класирането по него сочи, че няма значителни изменения до днес. На първите места по този индикатор се нареждат общини, които и по много други икономически показатели изпреварват останалите. Ограничаването до горните 10% от общините не води до отпадането на ключови общини, тъй като под 10-процентната границата нетната ежедневна трудова миграция става отрицателна – иначе казано, общините с положителен баланс на работници влизат в избрания децил.
2. Да попада в най-горния децил по гъстота на заетостта – този критерий сочи колко нагъсто са разположени работните места в отделните общини. Повечето методи за изчисляването му ползват само работната площ, но поради липсата на такива данни в България настоящото изследване използва съотношението между броя наети в общината и цялата и` площ. Подобно на предишния критерий, и този не пропуска общини с голямо икономическо значение, тъй като гъстотата на заетостта намалява рязко извън първите тридесет общини в класирането.
3. Да попада в най-горния децил по произведена продукция – за разлика от другите два критерия произведената продукция е абсолютен (а не относителен) измерител на икономическата значимостта на отделните общини. Този показател позволява класирането на общините според важността им за националната икономика като цяло.

Най-определящият критерий за икономическите ядра е произведената продукция – от 23-те общини, които покриват два от критериите, единствено Сопот не е в горния децил по него. Пет общини не отговарят на критерия за гъстота на заетостта, а осем – на този за нетна трудова миграция, като най-вероятната причина за това е близостта им до друг, по-значим икономически център. Подходящ пример е община Перник – въпреки че тя привлича немалко трудови мигранти от околните общини, значителната част от нейната работната сила е изтеглена в София, което я поставя на последно място в страната по този критерий. И на трите критерия отговарят 10 общини, в които е концентрирана и голяма част от икономическата дейност в страната – Столична община, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Велико Търново, Благоевград, Плевен и Шумен.

Периферия

В перифериите, формирани около икономическите ядра, попадат онези общини, в които повече от 10% от наетите ежедневно пътуват до ядрото за работа. Прагът е относителен, а не абсолютен, за да отразява разликите в размера на населението на различните общини и за да позволява пряка сравнимост между отделните икономически центрове. В противен случай или много големи части от страната биха попаднали в икономическия център на София, или много от икономическите центрове, идентифицирани тук, щяха да изпаднат под границата.

Икономически център

Под икономически център тук се има предвид икономическо ядро заедно с прилежащата му периферия (ако има такава). Има и няколко случая на центрове с две ядра (София-Перник и Варна-Девня), които си "поделят" икономическото влияние върху околните общини. При тях обаче са налице първостепенен и второстепенен център. Налице са и центрове, които отговарят на условията за икономическо ядро, но нямат периферия – такива са икономическият център Хасково и центърът Габрово-Севлиево. Общо икономическите ядра в страната са 23, а формираните около тях икономически центрове – 20, като в тях влизат 92 общини, или малко над 1/3 от общините в страната. В тях обаче попада по-голямата част както от населението, така и от икономическата активност.

 

ОСНОВНИ ИНДИКАТОРИ

Основната цел на анализа е изследване на структурата и развитието на местната икономика, пазара на труда, демографията и образованието на обособените икономически центрове. Индикаторите, ползвани за целта, са групирани в три категории, както следва:

Икономика и инвестиции

• Произведена продукция: стойността на оборота, намалена с балансовата стойност на продадените активи, без тази на собствените дълготрайни активи, в т.ч. изменението на запасите от продукция и незавършено производство, а също и направените разходи за придобиване на активи по стопански начин. В изследването индикаторът се ползва за определяне на дела на отделните отрасли в икономиката на центровете, както и на тенденциите в развитието им през годините.
• Преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ): използват се ПЧИ (с натрупване) в края на годината, които се изчисляват като чуждестранното участие в собствения капитал на предприятията заедно с нетните задължения между местните и чуждестранните предприятия. ПЧИ са стандартен индикатор за инвестиции и инвестиционен климат.
• Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (РДМА): разходите за закупуване на земя, строеж на сгради, закупуване на техника и подобни, както и услуги, свързани с тези дейности, без поддръжката на съществуващи материални активи. РДМА е индикатор за инвестиционната дейност в икономическите центрове.

Пазар на труда

• Брой на наетите: броят на лицата, наети по трудово и служебно правоотношение, които получават работна заплата независимо дали на временен, или на постоянен договор и дали на пълен, или на непълен работен ден. Индикаторът представя разпределението на работещите в отделните икономически дейности и динамиката между отраслите.
• Брутна работна заплата: възнаграждението, получено за положен труд преди приспадането на задължителните и доброволните вноски за социално и здравно осигуряване и данъчните начисления за сметка на наетото лице. Индикаторът представя пълния обем на възнаграждението в отделните сектори на икономиката на центровете, като средната за икономическите центрове стойност е претеглена спрямо броя на наетите в отделните отрасли в общините, които влизат в състава им.
• Коефициент на безработица: изчислява се, като средногодишният брой на безработните лица, регистрирани в бюрата по труда, се раздели на числеността на икономически активното население. Измерва се в проценти и показва какъв е делът на безработните като част от работната сила. Средната за икономическите центрове безработица е претеглена спрямо населението на отделните общини, които влизат в нейния състав, за конкретната година.

Човешки ресурс и работна сила

• Население: сборът от броя жители на общините в икономическите центрове в края на годината.
• Население в трудоспособна възраст: сборът от броя жители във възрастовата група между 15 и 64 години в общините, които съставляват икономическите центрове.
• Коефициент на естествен прираст: разликата между броя родени и броя умрели в общините, които съставляват икономическите центрове, като отношение към цялото им население.
• Коефициент на механичен прираст: разликата между броя заселили се и броя изселили се в общините, които съставляват икономическите центрове, като отношение към цялото им население.
• Коефициент на демографско заместване: съотношението между лицата, които навлизат или скоро ще навлязат на пазара на труда (тези на възраст 15–19 години), и лицата, на които предстои да излязат от него (60–64 години), в общините, които съставляват икономическите центрове. Коефициентът описва способността на икономическите центрове да възпроизвеждат работната си сила в близко бъдеще.
• Образователна структура на населението: делът на жителите на общините, които съставляват икономическите центрове, завършили отделните степени на образование в общото население на икономическия център.
• Средна оценка на зрелостните изпити по български език и литература (БЕЛ): средната оценка на изпита по БЕЛ е претеглена спрямо броя ученици, които са се явили на зрелостен изпит през съответната година.