Дунавските общини: кратък профил
Явор Алексиев
На 29 юни 2017 г. представители на ИПИ взеха участие във форум в гр. Русе, посветен на Деня на река Дунав, на който представиха социален и икономически анализ за състоянието на Дунавските общини. На форума бяха лансирани множество идеи за инфраструктурни и трансгранични проекти, изменения в нормативната уредба и инициативи, които да помогнат за повишаването на конкурентоспособността на местната икономика.
Като основни проблеми пред дунавските общини се очертават ниското ниво на инфраструктурно развитие и свързаност – фактор, възпрепятстващ както инвестиционната активност, така и трудовата миграция между общините. В резултат на това както безработицата, така и нагласите на населението към миграция остават високи.
По-долу сме представили някои основни моменти от нашия преглед на икономическото и социалното състояние на дунавските общини.
Икономически зони и доходи
По протежението на р. Дунав се оформят три икономически зони – Русе, Козлодуй и Плевен. Средното ниво на заплащане в тях нараства по-бавно от средното за страната, като това важи с особена сила за общините, съставляващи икономическа зона “Козлодуй”. Там, обаче, се наблюдават и едни от най-високите нива на средно заплащане през 2015 г. (1465 лв. бруто/месец), основно заради наетите в АЕЦ “Козлодуй”. Заплатите в Русе (719 лв.) и околните общини са по-близки до средните за страната (878 лв.) от тези в Плевен (666 лв.). Въпреки това техният ръст изостава от средния за страната, най-вече заради ефекта, който възнагражденията в столицата имат върху средните стойности.
Демография
В периода между 2000 и 2016 г. населението на дунавските общини намалява с близо 25%, което е два пъти по-бърз спад от средния за страната. Единствената община, в която негативните демографски тенденции не са толкова ясно изразени, е Русе, където спадът на населението е с 11%. Други областни центрове като Видин и Силистра губят около 30% от населението си, а в по-малки общини като Брегово и Никопол спадът е над 40%. През 2016 г. близо 60% от населението на дунавските общини живее в Русе, Видин, Свищов и Силистра. Наред с отрицателния естествен прираст, в дунавските общини се наблюдават и негативни миграционни тенденции, като през последните няколко години тези общини губят средно по 1750 души годишно. Трябва да се отбележи, че в района не липсват примери на общини, които регистрират положителен механичен прираст в някои отделни години, но той не е достатъчен за обръщане на общата тенденция.
Инвестиции
Като водещ проблем пред развитието на района се очертава липсата на достатъчно преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). В 23-те общини по поречието на река Дунав живее близо 7% от населението на страната, но обемът на привлечените ПЧИ към края на 2015 г. възлиза на едва 1,75% от общите в икономиката.
Източник: НСИ, изчисления на ИПИ
Близо 75% от всички ПЧИ са съсредоточени в община Русе, но в съотношение с населението общото им ниво дори тук е с близо една трета по-ниско от средните за страната 3000 евро/човек (с натрупване към края на 2015 г.). Примери за чуждестранни инвеститори с растящи обороти и броя на наетите не липсват, но отново, те са концентрирани предимно в индустрията на община Русе. Друг индикатор за инвестиционната активност - разходите на предприятията за придобиване на ДМА, постепенно се повишава, но през 2015 г. остава с 11% под нивата от 2011 г., както и под средните за страната нива.
Пазар на труда и образование
Пазарът на труда е силно фрагментиран. Въпреки три поредни години на спад коефициентът на безработица остава висок – 14,21% през 2016 г. В почти половината от Дунавските общини, обаче, безработни са над 25% от икономически активните лица, а в 6 от тях – над 30%.
Източник: АЗ, изчисления на ИПИ
Най-ниско е нивото на безработица в община Русе (4%), а най-високо - това в община Димово (59%). Въпреки наличието на свободна работна ръка в много от по-малките общини, ежедневната трудова миграция в региона е сравнително ниска, което може да бъде обяснено както с образователния профил на населението в някои от тях, така и от все още изоставащото инфраструктурно развитие. Ежедневната трудова миграция между общините обхваща около 6% от заетите лица при над 8% на национално ниво.
