Новини

Десислава Николова

От две години насам ИПИ провежда мащабно изследване на социално-икономическото развитие на областите в България. За целта събираме и анализираме данни на областно ниво за над 50 различни индикатора. Един от тях е средната годишна заплата на наетите (по т.нар. трудови и служебни правоотношения).

Това, което се вижда и с просто око от данните за 28-те области на страната, са огромните и постоянно растящи разлики в заплащането на труда между областите. Докато за 2000 г. разликата между областта с най-добре платени работещи и тази с най-ниско платени работещи е около 1,5 пъти, то през 2011 г. тази разлика нараства до над 2 пъти. Тук е интересно да се отбележи, че докато София-град стабилно и категорично държи първенството по трудови доходи за целия период от 2000 г. до 2011 г., то областта в дъното на класацията в началото на периода е Смолян (до 2005 г.), следвана за кратко от Хасково (2006 г.) и Благоевград (2007 г.). От 2008 г. насам, областта с най-ниски заплати е Видин, което надали е изненада, предвид цялостното икономическо изоставане на северозападния регион и особено на област Видин.

Графика 1: Разлика в заплащането на наетите в най-високо платената и най-ниско платената области (в пъти)

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Освен растящата разлика между най-високо и най-ниско платената област, данните показват и постоянно задълбочаваща се разлика между годишните заплати по области, от една страна, и тяхното средното ниво за страната, от друга. Този процес се вижда ясно от динамиката на два свързани статистически показателя - вариацията и стандартното отклонение. Стандартното отклонение ни показва до каква степен годишните стойности за областите се отклоняват от средното ниво за страната – динамиката му от 2000 г. до 2011 г. ясно показва, че разликите със средното се увеличават. Докато стандартното отклонение е било под 500 лева в началото на периода, през 2011 г. то вече превишава 2000 лева, т.е. увеличило се е над четири пъти. Въпреки че работим с номинални стойности, няма как да виним инфлацията за това – инфлацията за периода 2000-2011 г. (декември към декември) е 77,4%, докато при номиналното увеличение на стандартното отклонение говорим за над 400%.

Графика 2: Стандартно отклонение при заплатите по области

Източник: Изчисления на ИПИ

Като цяло данните за заплатите на областно ниво потвърждават един от основните изводи от нашето изследване, а именно, че разликите в социално-икономическото развитие между областите постоянно се задълбочават. Този процес се наблюдава както в периода на висок икономически растеж до 2008 г., така и в последвалата криза и стагнация. Тези разлики са особено силни между центъра, София-град, и останалата част от територията – т.е. страната ясно се разделя на София и всичко останалото, като това разделение става все по-отчетливо през годините.

Крайно време е да започнат да се отчитат задълбочаващите разлики между регионите при изготвянето и провеждането на правителствени политики и по-конкретно по отношение на т.нар. политика по доходите и мерките срещу сивата икономиката. Така например, това, което наблюдаваме година след година, е постоянно повишаване на минималните осигурителни прагове по браншове и длъжности за всички, без оглед на региона, в който живеят. И докато това повишение може да има относителен малък ефект върху работещите в София, чиито заплати така или иначе са над „новия” праг, в по-изостанали области като Видин, например, би могло да бъде пагубно за част от работещите, за които новият праг де факто повишава разходите за труд и би могъл да бъде повод за съкращения.

За съжаление до момента не е публикуван анализ на правителството за ефектите от повишаването на праговете върху заетостта или върху сивата икономика, макар и такъв да се цитира в последния вариант на Националната програма за реформи, която бе качена тези дни на интернет страницата на МФ. В цитата от споменатия анализ, който намираме в програмата, се признава, че „През годините на кризата се наблюдава слабо отрицателно влияние на увеличението на минималните доходи за нискоквалифицираните върху динамиката на осигурените лица по икономически дейности. По-съществена негативна зависимост се наблюдава в регионален аспект между изменението на дела на минималните доходи към средната работна заплата и динамиката на наетите, като в областите, където нарастването на дела на минималния праг към средната заплата е по-голямо от средното за страната, намалението на наетите също има склонност да е по-голямо от средното за икономиката, с някои изключения.” От цитата е видно, че дори и МФ отчита по-силен негативен ефект от повишаването на праговете върху заетостта в някои региони. Положението е аналогично с минималната средна заплата – постоянното ѝ повишаване (с 29% за малко повече от година, между септември 2011 и януари 2013) най-вероятно изхвърля от заетост или изпраща в сивия сектор редица ниско квалифицирани, като най-вероятно този отрицателен ефект е по-силен в регионите, където разликата между минималната и средна заплата е по-малка.

Въпросът е дали тези числа, икономическата теория и емпиричния анализ на МФ най-накрая ще бъдат взети под внимание при ежегодните дискусиите за праговете и неспирните обещания за по-нататъшно вдигане на минималната заплата? Диференциране на праговете и минималната заплата по региони или по области и обвързването им с местните условия на труд (заетост, заплати, безработица и каквито други индикатори се преценят за подходящи) би могло да омекоти отрицателните ефекти, ако се реши, че премахването на праговете и минималната заплата не са политически приемливи. Може би било добре да се помисли за такава промяна в политиките, ако не искаме да продължим да губим работни места.

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”