Бедност или спокойствие, работа или въздух
Представяме Ви един от материалите, подготвени от екипа на ИПИ във връзка с изследването "Регионални профили: показатели за развитие". Автор на статията е Петър Ганев, а текстът е публикуван за пръв път във в-к Труд на 12 ноември 2012 г.
Изследването на Института за пазарна икономика “Регионални профили: показатели за развитие 2012”, представено в петък в “Труд”, показа една пъстра картина на страната на базата на социално-икономическото състояние и развитието на регионите. На едни места има инвестиции и работа, на други няма; едни се чувстват сигурни в града си и дори не си застраховат колите, а други свикват с мисълта, че апартаментът им има нужда от допълнителна защита; едни се чувстват щастливи в своя регион, а други нямат търпение да се изнесат и да потърсят по-добри възможности.
Много от тенденциите могат да бъдат усетени интуитивно, но в процеса на работа се откроиха някои интересни констатации, които заслужават внимание. Наред с тях се забелязват и някои странности в данните, които трудно могат да бъдат обяснени. Връзката между богатство, щастие и мобилност на хората се оказа истинско предизвикателство за разшифроване. Основните фактори за удовлетвореност на хората се оказаха жилищните условия, околната среда, сигурността и социалната среда, тоест общуването с приятели, познати, съседи. Ниските доходи и липсата на работа (или условията за работа) повсеместно са фактори за неудовлетвореност. Това предопределя по-високата удовлетвореност в неразвити, но по-спокойни и чисти области – Смолян и Кърджали например.
Удовлетвореността от живота обаче няма връзка с мобилността на хората. Когато става дума за изселване от дадена област, водещите фактори са повечето възможности (образование, работа и доходи) в други населени места. Накратко, хората се чувстват удовлетворени, когато е чисто и спокойно, но в дългосрочен план търсят възможностите за развитие и забогатяване. Това обяснява и мобилността към столицата – по-мръсно и несигурно място, предлагащо повече работа и по-високи доходи.
Сравнението София-Смолян е показателно: емисиите на вредни вещества в атмосферата на столицата са 270 пъти повече спрямо тези в Смолян. Над четири пъти по-голяма е вероятността да бъде извършено престъпление срещу всеки човек в столицата спрямо хората в Смолян. В същото време опасността да останеш безработен в Смолян е три пъти по-голяма от тази в София. БВП на човек от населението в столицата също е над три пъти по-голям спрямо това в родопския град. На фона на всичко това през последните години на всеки столичанин, заселил се в Смолян, се падат по четирима смолянчани, заселили се в София.
Габрово се открои като една от най-интересните области. Очаквано - със силно представяне по отношение на икономика и бизнес среда, както и околна среда. Много добро усвояване на европари. Демографията обаче се оказва сериозен проблем – коефициентът на възрастова зависимост, разбирай отношението на възрастни към деца, е най-негативният в цялата страна, надминавайки дори този във Видин. Тези негативни процеси вече дават отражение върху заетостта и безработицата в областта и са огромно предизвикателство пред икономическото развитие на Габрово.
Кърджали също е интересен пример, като област със слабо икономическо развитие, където населението е съсредоточено предимно в селата. Въпреки това през последните 10 години икономиката на Кърджали бележи развитие – през 2000 г. това е най-бедната област, докато сега вече изпреварва Видин, Разград, Силистра, Монтана и Сливен. Учудващо добре областта се представя при средното образование – много високи оценки на матурата по български език и литература, малко напуснали училищата и малко повтарящи (второгодници). Доброто средно образование обаче все още не дава ясни резултати по отношение на квалификацията на работниците и броя на висшистите в областта.
Варна и Бургас очаквано се наредиха в групата с добро социално-икономическо развитие, макар и все още далеч от столицата. Нормално, морските центрове се развиват в сферата на услугите, но това като че ли е изцяло свързано с туризма. Друг тип услуги, разбирай някаква форма на аутсорсинг (например IT поддръжка), остават изцяло концентрирани в столицата. Наличието на млади и квалифицирани кадри както и работещи летища, правят морските ни столици подходящи за развитието на подобен тип услуги, които могат да дадат сериозно отражение върху заетостта, при това независеща от сезонните фактори.
По отношение на т. нар. странности в официалните данни, можем да дадем два красноречиви примера. Според данните на Националния статистически институт БВП на човек от населението в Перник скача на практика двойно през 2008 г., а още на следващата се свива обратно до познатите си нива. Тук най-вероятно става дума за грешка в данните на националната статистика, но това най-малкото отваря въпроса за качеството на данните на регионално ниво. Друг интересен факт е, че здравноосигурените в Кърджали са повече от населението на областта. Още по-странно е, че районната здравноосигурителна каса в Кърджали научи за това от нас.
Така или иначе, тук грешка в данните по-скоро няма. Поради някаква причина, през 2009 г. в Кърджали са се появили нови над 30 хил. здравноосигурени граждани. Остава отворен въпросът какво е причинило подобна аномалия, която не се наблюдава никъде другаде в страната.
Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”
