Явор Алексиев
Предстоящото трето издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” включва пространствен преглед на процеса на възстановяване на пазара на труда в страната. Анализът на динамиката на броя на заетите по статистически райони изведе на преден план интересни тенденции в разпределението на работната сила между отделните области в някои от тях.
Традиционно сред шестте статистически района в България има три, в които е налице ясен лидер по отношение на заетостта. Това са Североизточният район (с лидер Варна), Югоизточният район (с лидер столицата) и Южният централен район (с лидер Пловдив). През отправната точка за анализ на процеса на възстановяване на пазара на труда (първото тримесечие на 2010 г.), в тях е съсредоточена най-значителната част от заетите лица в съответните райони.
През този период във Варна работят 51,0% от заетите в Североизточния район, в София (столица) - 63,1% от заетите в Югоизточния район, а в Пловдив – 48,8% от заетите в Южния централен район на страната. Поради различната динамика на възстановяване на пазара на труда в отделните статистически райони и области, този дял се движи по различен начин през годините. Докато в Пловдив и Варна той се запазва относително непроменен спрямо годините преди кризата, в София (столица) се наблюдава още по-сериозно концентриране на работна ръка, като през второто тримесечие на 2014 г. там вече работят над две трети от заетите лица в Югоизточния район на страната (Фигура 1). Тази тенденция набира сила през последните шест тримесечия (между първото тримесечие на 2013 г. и второто на 2014 г.) поради продължаващата загуба на работни места в преобладаващата част от останалите области (най-вече Кюстендил и Благоевград) и по-бързия от регистрирания в предходни години темп на възстановяване на пазара на труда в столицата.
Фигура 1: Дял на заетите в област София (столица) от всички заети лица в Югоизточния район на страната, %
Източник: НСИ, сметки на ИПИ
В останалите три статистически района (Северозападен, Северен централен и Югоизточен) през 2010 г. няма ясно изразен лидер по отношение на заетостта. Въпреки това в два от тях са налице някои интересни тенденции.
В периода между първото тримесечие на 2010 г. е второто тримесечие на 2014 г област Бургас се превръща в ясно изразен лидер по отношение на броя на заетите в Югоизточния район на страната. Докато в началото на периода делът на лицата, работещи в Бургас и Стара Загора, са приблизително еднакви, последните данни показват сериозно и нарастващо предимство за област Бургас, където вече работят 43,0% от заетите в района при едва 29,0% за Стара Загора. Тази тенденция е в унисон с динамиката на някои от водещите показатели за макроикономическото състояние на област Бургас, които показват повишаваща се инвестиционна активност (включително засилващ се чуждестранен интерес) и интензивно усвояване на европейски средства.
Дял на заетите в областите Бургас и Стара Загора от всички заети лица в Северния централен на страната, %
Източник: НСИ, сметки на ИПИ
В периода между първото тримесечие на 2010 г. и второто тримесечие на 2014 г. област Русе постепенно изгубва позицията си на лидер по отношение на броя на заетите лица в Северния централен район на страната. Това е и единственият статистически район, в който областта с най-много заети през първото тримесечие на 2010 г. отстъпва на второ място. До известна степен тенденцията е следствие от близкия размер на двете области – през 2013 г. във Велико Търново живеят около 252 хиляди души, а в област Русе – около 230 хиляди. Въпреки продължаващата загуба на работни места, през 2013 г. средногодишният коефициент на област Русе все още е по-висок от този във Велико Търново (т.е. въпреки че заетите са по-малко, те са по-голям дял от местното население), но динамиката на заетите през първите две тримесечия на годината подсказват, че това може да се промени още до края на 2014 г., тъй като разликата в коефициента за заетост на населението над 15-годишна възраст между двете области е едва 1 процентен пункт – 42,9% за Велико Търново през 2013 г. и 44,0% за област Русе.
Дял на заетите в областите Велико Търново и Русе от всички заети лица в Северния централен на страната, %
Източник: НСИ, сметки на ИПИ
Концентрацията на значителна част от заетостта в страната в отделни области е процес, който най-вероятно ще продължи и в бъдеще предвид демографските и цялостните социално-икономически процеси, които протичат на територията на страната. Динамиката на броя на заетите по области и статистически райони показва, че в Южна България тези тенденции са по-ясно изразени, най-вече поради наличието на няколко силни икономически центъра, т.е. оста София-Пловдив-Стара Загора-Бургас.
Подробен анализ на състоянието на пазара на труда във всеки един от статистическите райони и включените в техния обхват области ще бъде достъпен след публикацията на третото годишно издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” през м. ноември 2014 година.
