Новини

След като миналата седмица се спряхме на образователната структура на населението според данните от последното преброяване на населението, днес се фокусираме  върху основните изводи за състоянието на пазара на труда. Тъй като стандартната публикация на НСИ не включва подробни данни за общините се съсредоточаваме върху детайлите за областите и различията между възрастовите групи.

• В унисон с общите негативни демографски процеси, икономически активното население (заетите и безработните) се свива през 2021 г., до 2 954 хиляди души – спад с над 350 хиляди спрямо десетилетие по-рано. В икономически план това поставя сериозни предизвикателства пред дългосрочния растеж и подчертава потребността от трансформация към производства и услуги с висока добавена стойност на фона на все по-големия очакван недостиг на работна ръка.
• При двата пола се наблюдава разнопосочна динамика – докато при мъжете има спад с 0,4 проценти пункта до 48,5% в дела на активните, при жените има ръст от 0,6 пункта до 42,3% в рамките на десетилетието. Това отразява най-вече промяната на структурата на пазара на труда и ръста на заетостта в услугите. И при двата пола, но особено при мъжете, активността е далеч под нивата от предишни преброявания, ако може разбира се да се вярва на акуратността на данните от социалистическия период на страната. В регионален план най-високата активност е в София (79%), най-ниската – в Кърджали (54%).
• Сходна е и структурата на заетостта на населението на 15-64 години, като и тук лидер е столицата (75%), следвана от Габрово (68%) и Варна (65%). Правят впечатление много големите разлики с оценките на Наблюдението на работната сила (LFS) за някои области – според него заетостта средно за 2021 г. във Велико Търново например е била 72%, според преброяването – 62%, с цели 10 пункта по-малко. Потвърждава се изводът, че преброяването значително подобрява качеството на данните, оттам и разбирането на процесите на пазара на труда.
• Преработващата промишленост продължава да е основният източник на заетост, с 474 хиляди заети към периода на преброяването. Търговията обаче се приближава, с 418 хиляди души.
• Преброяването регистрира коефициент на безработица от 10,1% за населението на възраст 15-64. Тези данни поставят под съмнение регистрираната както от Агенция по заетостта, така и от собственото Наблюдение на работната сила на НСИ, според които делът на безработните към същия период е почти два пъти по-нисък. Тази разлика най-вероятно е резултат от по-ниското регистриране на безработица сред младежите на 15-24 години, при които преброяването регистрират най-високи дялове на безработните, както и спецификите на въпросника му.
• Потвърждава се изводът, че средното образование е ключово за реализацията на пазара на труда, като делът на безработните сред среднистите е три пъти по-нисък от този сред хората с основно  и четири пъти по-нисък от тези с начално и по-ниско образование. В регионален план има известно разместване в областите с най-сериозни проблеми с безработицата, като лидер остава Видин с малко над 20%, но на второто и третото място се нареждат Силистра и Търговище, с по 18%, което насочва към сериозни проблеми с квалификацията и уменията и в Североизточна България.

Най-общо, представените в преброяването данни за икономическия статут на населението и участието в заетост пренареждат някои разпространени доскоро схващания. От още по-голяма полза обаче ще са и разбивките на общинско ниво, които ще позволят открояването на локалните икономически центрове и магнитите за заетост.