Чуждите капитали оформят регионалната карта
Статията е част от поредица на ИПИ по инициативата „265 истории за икономика”
Развитието на българската икономика в последните 20-30 години е в голяма степен зависимо от притока на чуждестранни капитали. Разбивката на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) по общини дава интересен поглед към регионалното развитие и в голяма степен обяснява натрупаните различия в страната. В случая, не гледаме просто текущите потоци на чуждестранните инвестиции, а всички преки чуждестранни инвестиции с натрупване – общо 24,9 млрд. евро[1], към края на 2018 г. Важно е тези данни да се гледат както общо, където столицата тежко доминира, така и претеглени спрямо населението, което позволява да се видят интересни регионални особености.
Половината от преките чуждестранни инвестиции са в Столична община – 12,4 млрд. евро, като са разпръснати по различни сектори – транспорт, търговия, недвижими имоти и т.н. Около 2 млрд. евро или близо 16% от ПЧИ в столицата са в индустрията. По общ обем на ПЧИ другите центрове са далеч назад, като Пловдив, Варна и Бургас са в рамките на 1-2 млрд. евро. Различният профил на общините е видим в разбивката на инвестициите. Големите общини по морето привличат капитали в различни сектори, докато в Пловдив например са преобладаващо в индустрията. В периферията им обаче – например в община Марица до Пловдив или община Девня до Варна, инвестициите са солидни и почти изцяло (над 80%) в индустрията.
Интересна обаче е картата на преките чуждестранни инвестиции с натрупване, претеглени спрямо населението, тоест ПЧИ на човек от населението. Водачи по този показател са малки общини със силна индустрия, големите икономически центрове и някои туристически общини. Община Девня в на първо място с 92,3 хил. евро на човек, на второ е община Гълъбово с 57,5 хил. евро на човек, а на трето е Пирдоп с 45,6 хил. евро. Общини като Челопеч и Панагюрище най-вероятно също са сред лидерите, но данните за тях за конфиденциални.
Източник: НСИ, изчисления на ИПИ. Виж интерактивната карта на 265 истории за икономика
Столична община и община Бургас са единствените областни центрове в топ 10 със съответно 9,3 хил. и 8,2 хил. евро на човек. Общини в периферията на големите центрове – като Елин Пелин, Божурище и Костинброд, около столицата, както и община Марица до Пловдив, също са в топ 15. От туристическите общини много напред се класират Каварна, Созопол и Несебър. В последните две е особено видимо, че преките чуждестранни инвестиции са предимно в туризма и недвижимите имоти.
Картата на чуждите инвестиции на човек ясно показва и разликата по оста север-юг. Общините в близост до река Дунав, особено на запад, се открояват с липсата на чужди капитали – някои от данните за малките общини са конфиденциални, но те едва ли променят общата картина. Тези големи бели петна говорят както за липсата на силен център и по-лоша траектория на развитие спрямо вторичните центрове на юг, така и за малки обезлюдяващи се общини, които често остават изолирани от икономическия подем в страната. По-близо до Балкана – общини като Севлиево и Габрово, стоят сравнително добре, като там над 80% от чуждестранните инвестиции са в индустрията, което отговаря на техния профил.
В повечето български общини, където има чуждестранни инвестиции, обемът им е под 1 000 евро на човек от населението. Трябва да отбележим също така, че за 113 общини няма данни за ПЧИ или те са конфиденциални. Общият обем на „скритите” или конфиденциални преки чуждестранни инвестиции в тези 113 общини обаче е в рамките на под 1,5 млрд. евро, тоест те не изкривяват драматично картата – голяма част от тях най-вероятно са концентрирани в малките общини в Средногорието.
[1]Статистическото изследване за преките чуждестранни инвестиции на НСИ е годишно, изчерпателно и обхваща нефинансовите предприятия, които имат регистрирано чуждестранно участие в капитала на предприятието от 10 до 100% с дълготраен интерес и влияние на чуждестранния инвеститор в управлението му. С годишния статистически формуляр се осигурява информация за обема на чуждестранните преки инвестиции към 31.12. на отчетната година.
