Новини

Фискалната децентрализация почива на два основни принципа - „местно самоуправление” и „субсидиарност”. Тя е необходима предпоставка местните власти да имат реална способност да управляват съществена част от обществените дела на своя отговорност. Вярваме, че общите проблеми се решават най-бързо, лесно и ефективно на възможно най-ниското ниво, на което могат да бъдат решени.

Децентрализация е още по-важна в контекста на протичащата дълбока трансформация на българската икономика. В десетилетието след глобалната криза и присъединяването на страната към ЕС измеренията на промяната са най-общо две – все по-активна интеграция на бизнеса към международни вериги на добавена стойност чрез нарастване на износа и постепенно свиване на разчитащи на много ръчен труд производства с ниска производителност за сметка на разрастване на дейности с по-висока добавена стойност.

Един от индикаторите, който добре илюстрира тези процеси, е пренасочването на работната сила между икономическите отрасли. За по-малко от десетилетие заетите в строителството се стопяват почти наполовина, а в производството на облекла и обувки – с една трета. Работещите в хранителната и мебелната промишленост също постепенно намаляват, въпреки нарасналата стойност на произведената продукция. В същото време растат заетите в производството на превозни средства, лекарства, електроника и електрически съоръжения. Като цяло преработващата промишленост произвежда и изнася значително повече отпреди десет години с около 100 хиляди по-малко заети.

Структурата на износа също е много различна – утроява се делът на автоиндустрията, двойно нараства делът на електрическите съоръжения, нарастваа значението на машиностроенето, химическата и фармацевтичната промишленост,  производството на метални и пластмасови изделия. Постепенно намалява ролята на износа на горива, базови метали, текстил и облекла.

Сред водещите експортни стоки се появяват и изцяло нови за българския индустриален пейзаж продукти. Това е ефектът от много нови инвестиции „на зелена поляна“ или от възстановяване и многократно разширяване на капацитета на заводи, които допреди пет или десет години са изнасяли минимални обеми. Те включват пъстра палитра от изделия – от осветителни тела, резистори и компоненти за изграждане на електрически инсталации, през каучукови маркучи до електрически велосипеди и мотопеди. Ако разгледаме динамиката на производството на велосипеди и спортни стоки, отбелязваме ръст на оборота съответно от 3,5 и 2,5 пъти за последните осем години, и почти двойно нарастване на заетите лица. Последното, впрочем, е още едно потвърждение за протичащия процес на увеличаване на производителността на труда.

Промяната е не само в продуктовата структура на индустрията, но и в географското разположение на създаваните работни места. За периода след „дъното“ за промишлеността през 2010 г. заетите нарастват минимално, но неравномерно. София-град губи промишлени работни места, както и Бургас, Благоевград, Добрич. Същевременно се открояват новите инвестиционни центрове за експортно-ориентирани производства – Пловдив, София-област, Стара Загора, Сливен, Габрово. Относително високата безработица привлича инвеститори и в Ловеч и Враца, като очакваме последните данни да покажат същата промяна и в Плевен и Монтана. Неслучайно и част от успешните предприятия за велосипеди и спортни стоки също са разположени в Северозапада.

Въпреки бързия ръст на потреблението и активизирането на банковото кредитиране в последните години, наетите в търговията и финансовия сектор остават под нивата от 2008 г. За сметка на това постепенно се повишава заетостта в аутсорсинга на поддържащи бизнес услуги, който постепенно се превърна в ключов работодател за хора с относително високо образование и добро познание на чужди езици. Безспорен лидер по ръст на заетостта в последното десетилетие обаче е ИТ секторът. Създаването на софтуер и информационните услуги са и дейността с най-високи средни заплати в страната – вече и над максималния осигурителен праг. Тази динамика обаче се концентрира предимно в София-град - ръст от над 30 хил. работни места - и в известна степен в Пловдив и Варна. Макар през последната 1-2 години да се чуват добри новини от различни места (включително – Бургас) другите икономически центрове все още не успяват да привлекат достатъчно на брой компании в сектора на информационните технологии.

При очакваното свиване на населението в трудоспособна възраст, сериозната конкуренция за работна сила в отворения и все по-мобилен общ европейски пазар на труда и достигнатите вече рекордни коефициенти на заетост, предизвикателството е да се увеличават инвестициите в такива производства и услуги, който създават по-висока добавена стойност. Това са най-общо дейности, които създават високо ценени от глобалния потребител продукти и услуги с модерни технологии и висококвалифицирани и производителни работници. Такива работодатели могат да предложат устойчиво дългосрочно нарастване на заплащането на труда и да допринесат за общо увеличение на доходите на българските домакинства.

Описаната трансформация на цялата стопанска структура обаче е процес, включващ стотици, дори хиляди, отделни инвестиционни намерения. Започва се с избор на България като място за правене на бизнес, а после идват решенията за изграждане на завод или стартиране на услуга в конкретен български град, община и регион. Общините трябва да са особено активни в този процес, тъй като от тях зависят условията на място за потенциалните инвеститори. Именно това, наред с качеството на живот по места, трябва да бъде в центъра на дебатите по време на местните избори, а в още по-голяма степен – в следващите четири години на местно самоуправление.