Новини

Областите Ловеч и Плевен страдат от типичните проблеми на Северозапада – застаряващо и намаляващо население, сравнително слаба инвестиционна активност и влошена образователна структура. Въпреки това сред някои от малките общини в двете области има позитивни примери на възходящо икономическо развитие през последните години.

• Големите икономически неравенства

Типично за моделите на Северна България, в състава на Плевен и Ловеч влизат общини с много големи разлики в равнищата на икономическо развитие – въпреки че в част от тях стопанската активност е сравнително висока, показателите на повечето  не са положителни. В състава на Плевен общината с най-висока добавена стойност на човек от населението е Кнежа – 25 хил. лв. на човек от населението през 2021 г. - над 3 пъти повече от областния център Плевен, който регистрира 6,5 хил. лв. на човек. Причина за това е най-вече динамиката на международните пазари на земеделска продукция и в частност на растителни масла, които доминират икономиката на малката плевенска община. Отвъд тези, с относително високо ниво на развитие са и общините Червен бряг и Долна Митрополия (4,4 хил. лв./човек), както и Долни Дъбник (4 хил. лв./човек). В абсолютно изражение най-голяма е икономиката на областния център Плевен – 740 млн. лв., следвана от тази на Кнежа (291 млн. лв.) и Червен бряг  - 104 млн. лв. Спрямо 2020 г. видимо възходящ тренд регистрира Кнежа, където добавената стойност е нараснала със 75%, както и Левски – с цели 88%. По-скромен ръст (10%) в резултат на възстановяването на местното производство и износ има и Червен бряг, но останалите общини в състава на Плевен губят добавена стойност и през 2021 г., въпреки бързия ръст в страната като цяло.

Структурата на икономиката на Ловеч е сходна, като тук лидери са Летница (12 хил. лв./човек) и Троян (7,4 хил. лв/човек) през 2021 г., а областният център Ловеч е с 6 хил. лв/човек. И в двете водещи малки общини двигателят на местната икономика са предприятия от преработващата промишленост – за Летница водещи са спортните стоки, докато при Троян на преден план излизат текстилът, фармацията и обработването на дърво. Номинално най-голяма е добавената стойност на областния център Ловеч – 245 млн. лв., но тази на Троян е близо – 209 млн. лв. през 2021 г., като няма друга община с над 50 млн. лв. обем на местната икономика. За разлика от Плевен обаче, повечето общини в състава на Ловешка област регистрират ръст на добавената стойност през 2021 г. – видими спадове има в Угърчин (-40%) и Ябланица (-29%), а лидер по ръст е Априлци (20%), следвана от областния център (11%).

• Ограничените инвестиции

С отпадането на ограниченията и нормализирането на стопанския живот в страната през 2021 г. закономерно се отчита и подем в инвестиционната дейност на нефинансовия сектор на двете области. Това обаче далеч не означава, че инвестиционните разходи са разпределени равномерно между различните им части. През 2021 г. лидер в разходите за дълготрайни материални активи в Плевенска област отново е община Кнежа, с 4,1 хил. лв./човек от населението, следвана от Белене (2,9 хил. лв./човек) и областния център (2,5 хил. лв./човек). Очаквано, предвид размера на локалните икономики, най-много инвестиции са реализирани в община Плевен, на стойност 289  млн. лв., както и в Кнежа – 49 млн. лв. и  Червен бряг – 25 млн. лева. Пир общините в Ловеч и през 2021 г. инвестиционните разходи са по-ниски, като лидер тук е Априлци с 3,2 хил. лв./човек, следвана от Летница и Троян, с по 2 хил. лв./човек. Доколкото Априлци регистрира над 500% ръст на годишна база, най-вероятно става дума за еднократна инвестиция.

От гледна точка на чуждестранните инвестиции, поради конфиденциалност, данни има за относително малък брой от общините в състава на двете области. Лидер тук е Червен бряг с 5,1 хил. евро на човек от населението преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) с натрупване, съсредоточени в големия завод за подемна техника в общината. От двете области с над хиляда евро на човек освен нея е и община Плевен. Те са и лидерите по абсолютни стойности – 151 млн. евро ПЧИ с натрупване в Плевен и 122 млн. евро в Червен бряг. Част от общините се представят добре в употребата на средства от европейските фондове, като Троян и Ябланица са с над 3 хил. лв на човек от населението, което ги поставя сред лидерите в страната.

• Възстановяването на пазара на труда

Следвайки общия тренд, всички общини в двете области показват видими подобрения в състоянието на местните си трудови пазари през 2021 година. Единствените общини, при които делът на наетите по трудово и служебно правоотношение сред населението на 15 и повече години е намалял през 2021 г. спрямо 2020 г. са Пордим и Никопол в Плевенско, но и там спадът е символичен. При повечето общини подобрението е с 0,5 до 1 пр.п. на годишна база, а най-видимият положителен тренд е в Червен бряг, където ръстът е с 2,1 пр.п.  Разликите в активността на пазара на труд в рамките на самите области също са големи – в област Плевен дяловете на наетите варират от 13% в Долна Митрополия до 40% в областния център. Различията в Ловеч не са толкова чувствителни - между 18% наети в Тетевен и 45% в Летница, като и тук индустриалната община … и Троян се представят по-добре от областния център.

Положителната динамика личи и при безработицата, като в Плевен единствено Белене бележи ръст през 2021 г., а най-бързо се възстановяват Искър (-6,1 пр.п.) и Червен бряг (-5,7 пр.п.). Нито една община в Ловеч не регистрира ръст на безработните, а най-бърз спад има в Летница (-6,8 пр.п.). Разликите между общините остават големи, като в областния център на Плевен безработицата е 6,7%, но в пет от малките общини остава над 15%, в Никопол – цели 26%. В Ловеч пък най-добре се представя Троян (7%), най-зле – Угърчин (29%).

В годината на преброяването на населението имаме информация и за общата заетост в общините. Разпределението е сходно като при наетите – заетостта на населението на 15 и повече години в област Ловеч е най-висока в общините Троян (46%) и Ловеч (42%), а най-ниска - в Угърчин (25%) и Летница (27%), като разминаването при последната е следствие от високата ежедневна трудова миграция към нея. Чувствително по-висока – 49% - е заетостта в Плевен. Относително добре се представят и Червен бряг и Белене със съответно 38 и 39%. В абсолютни стойности най-големият трудов пазар в Плевенско е този на областния център – 48 хиляди заети, както и тези на Червен бряг (7,4 хиляди заети) и Левски (4,8 хиляди заети). В другата област пък община Ловеч води с 14,5 хиляди заети, но Троян, на второ място, е относително близо с 11,1 хиляди заети.

Различните нива на икономическо развитие в общините обуславят и големите разлики в заплатите помежду им. Докато във водещите общини в двете области – Летница и Кнежа -  брутните месечни заплати надхвърлят 1600 лева месечно, то в някои от по-изоставащите – Искър, Тетевен, Угърчин, те все още не са достигнали 1000 лева. При областните центрове, които съсредоточават в себе си заетостта по-добре се представя Ловеч (1277 лв./месец) в сравнение с Плевен (1240 лв./месец).

• Образователните проблеми

Преброяването ни позволява да разгледаме и образователната структура на населението на общинско ниво, която е пряко свързана с потенциала за развитие на локалните икономики и привлекателността за инвестиции. От гледна точка на висшето образование в Плевен няма особени различия – всички общини се разполагат в диапазона между 9 и 15% с изключение на Плевен, където висшистите са 29% от населението на седем и повече години. Още по-малки са разликите при средното образование, където във всички общини, освен Никопол, делът им е между 50-57%. Прави впечатление, че в Ловеч има цели три общини – областният център, Троян и Априлци, където висшистите са над 20% от населението на 7 и повече години, а в нито една делът им не е под 10%. Почти навсякъде и в двете области, освен в община Ловеч, делът на хората с основно и по-ниско образование е над 20%, но това отразява най-вече възрастовия диапазон на данните от преброяването, което включва и учениците в разбивките според образованието. Някои общини имат и видим проблем с грамотността – делът на неграмотните е особено висок в Ябланица (9%), Летница (4,5%), Угърчин и Луковит (по 3%), което допълнително ограничава възможностите за експанзия на пазара на труда в тях.

От гледна точка на училищното образование резултатите в двете области са ниски – на зрелостните изпити по български език и литература единствено община Ловеч се приближава до средните за страната стойности със средна оценка „Добър“ 4,17. Троян и Плевен постигат равен резултат от по „Добър“ 3,85, но всички останали общини са с оценки близо до „Среден“ 3,00. Резултатите са сходно ниски и на външните оценявания след седми клас.

• Демографските предизвикателства

Северозападна България е районът с най-дълбоки демографски проблеми и бързо застаряване в страната и общините в Плевен и Ловеч не правят изключение. В рамките на областите обаче има много различни темпове на свиване на населението – докато общини като Белене, Никопол и Пордим са загубили приблизително ¼ жители в рамките на десетилетието, при тези с най-висока степен на икономическо развитие спадът е чувствително по-нисък. Примери за това са Летница (4% спад за десетилетието) и Кнежа (-6%). Областният център на Плевен е загубил 14% от жителите си, а Ловеч – 22%.

Факторите, които движат демографската динамика в общините в двете области са разнопосочни. През последните две години няма нито една община, в която естественият прираст да е положителен, като в най-слабо представящите се – Пордим, Никопол, Гулянци, Априлци, коефициентът приближава и дори надхвърля -30‰, а в повечето общини е над -20‰. По-разнопосочни са тенденциите при механичния прираст, като обръщането на миграционните тенденции през 2020 г. не подминава ловешките и плевенските малки общини. И тук областните центрове губят население, но периферията им отбелязва значителен ръст, който в някои случаи (Априлци, Летница) продължава и през 2021 година.

Важно е да отбележим също, че областите Ловеч и Плевен са сред значително застарелите райони на страната, като в някои общини (Гулянци, Долна Митрополия, Искър, Долни Дъбник, Априлци, Угърчин) делът на хората над 65 години надхвърля 30% от населението, а в повечето приближава тази стойност. Това допълнително ограничава потенциала им за развитие от гледна точка на силно ограничения достъп до работна сила.

Автор: Адриан Николов