Новини

На икономическата карта на България, Стара планина се явява големият разделител. Докато на юг от нея покрай магистрала „Тракия“ има практически непрекъснат пояс от силно развити зони, то на север има няколко несвързани „острова“ на по-бурна активност. Периодът на възход в края на предното десетилетие се отрази благотворно на някои от северните местни икономики, особено на Габрово и Варна, но други останаха по-назад – и в инвестициите, и в доходите, и в бедността. Тук се спираме на две такива северни области – Шумен и Търговище, чиято икономическа траектория до голяма степен се припокрива в периода след последната голяма криза.

• Ръстът – наличен, но бавен

Брутният вътрешен продукт е най-простият индикатор за икономическо развитие; въпреки несъвършенствата си, той позволява лесното сравняване, в случая между отделните области. Видно, през последното десетилетие Шумен и Търговище не са успели да постигнат чувствителен изпреварващ ръст и да догонят дори и средните за страната нива, дума да не става за водещите икономически центрове като София и Пловдив. През целия период двете области остават с равнища на БВП на човек от населението от 60-65% от средното за страната. Трябва да отбележим, че предишната криза е повратен момент за относителното благосъстояние на жителите на двата региона – докато преди нея Шумен има по-високи равнища на икономическо развитие, то от 2010 г. насам Търговище расте чувствително по-бързо. Кумулативният ръст на Търговище в рамките на десетилетието е 74%, на фона на 63% средно за страната, което от своя страна означава, че в (далечното) бъдеще областта би могла да започне да се сближава по-силните регионални икономики. Най-вероятно ключовият фактор в този обрат на развитието са значителните чуждестранни инвестиции в областта (над 2,5 хиляди евро на глава от населението с натрупване в края на 2018 г.), особено в областта на производството на стъкло и стъклени опаковки, както и в мебелната индустрия. Не че Шумен няма относително добре развита промишленост – „Теси“, „Фикосота“, „Алкомет“ са сред устойчивите и успешни предприятия на българската индустрия, но не успяват да тласкат местната икономика напред достатъчно бързо. Длъжни сме да споменем и бързото развитие на индустриалния парк в Шумен, което на този етап не е пряко видимо в макро данните.

• Проблемът с бедността

Дори и на върха на икономическия цикъл – а предвид кризата, в която се намира днес с увереност можем да твърдим, че той е отминал – много области в Северна България запазиха много високите си равнища на бедност. Търговище и Шумен са далеч от най-бедните области, и трите в Северозападна България, но въпреки това дори и през 2018 г. и в двете има много сходни дялове на домакинствата, които живеят под линията на бедността, съответно по 30 и 29%, с почти 10 пункта над средното за страната. Любопитно е обаче, че високата бедност не е съчетана с голям дял на домакинствата с материалните лишения – и в двете области равнището им е дори под средното, което от своя страна означава, че бедността не се отразява толкова негативно върху самите условия на живот в областите. Високите нива на бедност до голяма степен се обясняват както със структурата на местната икономика, която е съсредоточена най-вече в производства с ниска добавена стойност, което носи със себе си и по-ниски заплати, така и с образователната структура. В Търговище делът на работната сила с основно образование е над два пъти над средното (36% спрямо 18%), в Шумен – почти 30%. Областите, успели да намалят значително бедността си през последните години го правят именно благодарение на добрия си човешки капитал, който позволява преход към по-капиталоемко производство и по-голям фокус върху основани на знанието услуги. В Търговище този проблем се задълбочава допълнително както от липсата на местно висше училище, така и в ниското качество на предлаганото училищно образование, което тласка талантливите да напускат областта, често завинаги. В динамика, не може да се каже че икономическият подем се е отразил на бедността – равнищата ѝ и в двете области остават постоянни през последното десетилетие.

• Стагнацията на пазара на труда

Най-развитите области в страната достигнаха рекордно висока заетост и също толкова рекордно ниска безработица още през 2018 г. Търговище и Шумен обаче останаха встрани от експлозията на пазара на труда, като Търговище дори през 2019 г. показва признаци на влошаване. От гледна точка на заетостта, и двете области остават на опашката в страната, като в Търговище тя достига 60% от работоспособните, в Шумен – 67%. Безработицата през 2019 г. остава над 10% и за двете области, или два пъти над средното за страната.  И по двата ключови показателя на пазара на труда чувствително по-зле се представят единствено областите в Северозапада, които са и далеч назад в общото си икономическо развитие. Докато в Шумен обаче има ясна тенденция на умерен ръст на заетостта на спад на безработицата, то в Търговище единственото подходящо описание е „стагнация“, като показателите се колебаят около едни и същи стойности. Това от своя страна означава, че е налице значителна група работоспособни хора, които системно не намират реализацията си на пазара на труда, вероятно заради ниско образование и неадекватни на търсенето умения, а по-нататъшното развитие на двете области в немалка степен зависи от тяхната преквалификация и интеграция. Също като индикаторите на пазара на труда обаче, образователната структура на двете области също е замръзнала, и няма изгледи да се подобри в близко бъдеще.

• Проблемът в училище

Проблемите на образованието, които ограничават възможностите на пазара на труда тук си личат още в училищната фаза. Най-видима е неспособността на образователната система да обхване децата в училищна възраст – в Търговище през 2019 г. цели 23% от децата, които следва да учат в прогимназиалния етап на образованието са останали извън училище, на фона на 10-12% в повечето области. В Шумен този дял не е толкова значителен – 17%, но и в двете области се наблюдава постепенен спад на покритието на образователната система, като в Търговище в рамките на десетилетие той е намалял с 10 пункта. По 3% от учениците напускат училищното им образование, а дела на повтарящите ученици също е значителен. Не само в обхвата обаче има значителни слабости – постиженията на учениците, измерени чрез резултатите на зрелостните изпити също са повод за притеснение. На последния изпит по български език и литература малко над 10% от учениците и в двете области са с оценка слаб (2), а заедно със съседната Силистра те са трите области с най-нисък среден резултат. С други думи, видима пречка пред доброто икономическо развитие на Шумен и Търговище са дефицитите на образователната система в тях, които на този етап изглежда по-скоро се задълбочават. 

• Демографската възможност

Описаните дотук тенденции не дават много положителна перспектива за бъдещото развитие на Шумен и Търговище. Погледът към демографските данни обаче дава известен повод за оптимизъм – докато повечето области, особено на север, са изправени пред все по-големи проблеми, породени от застаряването и свиването на населението си и оттам на работната ръка, тези две области успяват поне до известна степен да обърнат негативния тренд. Това се случва най-вече по линия на миграционните процеси, като за втора поредна година Търговище и Шумен се нареждат сред осемте области в страната с положителен механичен прираст. Това важи с особена сила за Шумен, където разликата между заселилите и изселилите се в областта през 2019 г. достига 6,9‰, като по този показател по-добре се представя единствено Кърджали. В отделни общини коефициентът е в пъти по-висок, като най-видими са Хитрино (34‰), Каолиново (24‰) и Никола Козлево (15‰). Не толкова положителни са тенденциите при естествения прираст, но няма област в България, в която той да е положителен. От значение е и обстоятелството, че повечето общини в Шумен и Търговище са с относително младо, поне спрямо българските стандарти, население. Рано е да се каже дали североизточните области ще успеят да капитализират демографското си превъзходство и да го превърнат в икономическо, но със сигурност достъпът до по-голяма и по-млада работна сила може да играе важна роля в бъдещите решения на инвеститорите.

Автор: Адриан Николов