Новини

Икономиките на общините в София (област) са неразривно свързани с тази на столицата – докато градът съсредоточава в себе си услугите, то периферните общини се специализират в различни индустриални  и транспортни дейности. Между равнищата на икономическо развитие вътре в областта се наблюдават значителни разлики, като водещите общински икономики са тези на Средногорието и близките до София индустриални общини. Това съчетание води до благоприятни условия на местните пазари на труда, но подобно на почти цялата страна налице са значителни демографски предизвикателства.

• Разнообразните икономики на София

Общините в състава на София (област) са с много различни равнища на икономическо развитие – очаквано, предвид много големия ѝ географски обхват и различни модели. Оформят се, най-общо, два центъра. Единият са общините, в непосредствена близост до столицата – Божурище (21,5 хиляди лева добавена стойност на човек през 2020 г.), Елин Пелин (18,6 хиляди лева/човек), Костинброд (13,2 хиляди лева/човек) и Ботевград (12 хиляди лева/човек), които по икономическо развитие застават далеч пред останалите, които не успяват да прехвърлят 5 хиляди лева добавена стойност на човек. Другият е Средногорието – въпреки че поради поверителност там данни за добавената стойност липсват, редица други индикатори (да речем, средните заплати) сочат, че Пирдоп, Челопеч и Мирково са сред най-развитите общини не само в Софийско, но и в страната като цяло.

В контраст на столицата, където основният двигател на развитието са услугите, София (област) дължи значителния си икономически растеж в пред кризисния период на силната индустрия. Това важи с особена сила за Божурище, където инвестициите в преработващата промишленост доведоха до един от най-бързите ръстове на заетостта и доходите през последните години. Сходен е и моделът на развитие на Костинброд и географски по-отдалечения от столицата Ботевград, където развиват дейността си част от водещите индустриални предприятия в страната като цяло. Елин Пелин от своя страна съсредоточава значителна част от логистиката в Западна България, благодарение на близостта си както до магистралата, така и на много добрата си свързаност със София-град. Част от по-близките на столицата общини – Своге, Ихтиман, Сливница – пък играят ролята най-вече на източник на работна сила, както личи от високата ежедневна трудова миграция. Ясното разделение между средоточието на услугите в София и силната индустрия в околните ѝ общини и Средногорието демонстрират потребността да се мисли отвъд границите на областите и общините в посока на интегрирани икономически единици.

• Фокусираните инвестиции

И при прегледа на разпределението на инвестициите в регионасе сблъскваме с липсата на данни за водещите икономики на Средногорието – иначе и тук Челопеч, Пирдоп и Мирково биха се наредили сред лидерите както по чуждестранни капитали, така и по разходи за дълготрайни активи. Извън тях, номинално лидерът по ПЧИ в областта е Елин Пелин, който към края на 2020 г. е привлякъл общо 414 милиона евро чуждестранен капитал, следван от Ботевград с 256 милиона евро и Божурище с 228 милиона евро. Извън тези три общини (и Средногорието) значително присъствие на външни инвестиции има и в Костинброд, където обемът им достига 86 милиона евро. Очаквано, повечето инвестиции са струпани в сферата на промишленото производство, а в Елин Пелин – и в транспорта и логистиката. Претеглени спрямо населението, лидер по ПЧИ в областта е Божурище, с 23,6 хиляди евро на човек от населението, следван от Елин пелин (17,7 хиляди евро/човек), като и двете общини са сред топ 10 в цялата страна по този показател. Годината на Ковид-19 се характеризира с малки промени в обема на инвестициите, като изключение от това е Костинброд, където се наблюдава свиване от 16 милиона евро.

От гледна точка на текущите инвестиционни дейности, най-много разходи за придобиване на ДМА през 2020 г. са реализирани в Ботевград (165 милиона лева), Елин Пелин (154 милиона лева) и Божурище (60 милиона лева). Важно е да отбележим обаче, че докато в Ботевград става дума по-скоро за еднократна голяма инвестиция, то в останалите равнищата на разходите за машини, земя и сгради са относително постоянни и ритмични. Що се отнася до разходите по европейските фондове, почти всички общини в периферията на столицата се характеризират с ниска степен на усвояване. Изключение тук прави Костинброд, където от началото на европейските инвестиции в страната до средата на 2021 г. са били изхарчени 5,4 хиляди лева на човек от населението – една от най-високите суми в страната, благодарение най-вече на изграждането на инсталации за третиране на отпадъци.

• Неравномерният пазар на труда

Също както при макроикономическите показатели, и при тези на пазара на труда се наблюдават големи разлики между отделните общини в състава на София (област). Това е най-видимо в дела на наетите сред населението на 15 и повече години, който варира между впечатляващите 81% в Челопеч до едва 11% в Антон. Прави впечатление, че общините с голяма местна заетост са и тези, където има активна локална икономика и високи инвестиции – в Ботевград, Божурище, Пирдоп, Елин Пелин и Костинброд делът на наетите надхвърля 40% от населението в трудоспособна възраст, но в останалите е под 25%. Важно е да отбележим, че този индикатор не включва работещите в съседни населени места, което означава, че реалната заетост на местата, свързани най-тясно със столицата е по-висока. В динамика, повечето общини претърпяват свиване на местните пазари на труда през 2020 г., в по-сериозните случаи от порядъка на 3-4 пр.п. в дела на наетите. Изключение прави Божурище, която и в пандемичната година продължава да добавя нови работни места.

За положителното влияние на София върху местните пазари на труда въпреки големите разлики в заетостта говори и ниската безработица в по-голямата част на областта. През 2021 г. коефициентът на безработица според Агенция по Заетостта е бил под 5% в 10 общините, а над 10% е той единствено в Долна Баня и Правец, като и в двете има ясна тенденция към спад спрямо предишната година. Почти всички (без четири – Божурище, Ботевград, Антон и Челопеч) общини в областта регистрират спад на безработицата спрямо пандемичната година.

София (област) съдържа в състава си и общините, които традиционно оглавяват класацията по заплати в страната. Традиционен лидер по този показател е Челопеч, където през 2020 г. средната брутна заплата на наетите надхвърля 2,6 хиляди лева месечно. Високо е заплащането и в Пирдоп – над 1,9 хиляди лева, както и в Елин Пелин (1,6 хиляди лева).

• Образователните постижения

Въпреки че често добрите ученици от София (област) се насочват към водещите училища в столицата, вместо да учат в малките общини, повечето постигат относително добри резултати в училищното образование. Това личи особено ясно при прегледа на данните от националното външно оценяване след седми клас, като за учебната 2021/22 г. повечето общини (освен Антон) постигат над 40 от възможни 100 точки на изпита по български език и литература. Не толкова еднозначни са резултатите по математика, където нито една община не постига среден резултат от над 50 точки. Тази значителна разлика между българския език и математиката обаче е повсеместен проблем, характерен за почти всички общини в страната. При държавните зрелостни изпити повечето общини в областта постигат високи резултати, като изключение прави Ихтиман. На този етап от образованието обаче конкуренцията на елитните гимназии в София има още по-голям ефект за привличане на най-добрите ученици. Прави впечатление също, че богатите общини в Средногорието успяват да привлекат голям брой преподаватели, като отношението учители/ученици в тях е едно от най-благоприятните в страната.

• Демографските предизвикателства

Подобно на почти всички общини в страната, и тези на София (област) страдат от значителни демографски проблеми. Пандемията обаче доведе до сериозен прилив на население в общините непосредствено до столицата. През 2020 г. всички части на София (област) регистрираха значителен положителен механичен прираст, до цели 190‰ в Горна Малина и 152‰ в Божурище. Ефектът на пандемията е по-скоро временен, като през 2021 г. почти всички общини отново започват да губят население от миграционните процеси. Изключение правят Чавдар и Челопеч, които запазват значителен положителен механичен прираст и през миналата година. От гледна точка на натуралната динамика на населението всички общини имат отрицателен естествен прираст, като според последните данни единствено в Ихтиман и Правец коефициентът е под 10‰, а в цели пет общини е надхвърлил 20‰. Същевременно общините по границата със Сърбия са сред тези с най-застаряло население в страната.

 Автор: Адриан Николов