Новини

Бургас е област с много особен икономически профил – от една страна, летният туризъм е определящ за много от общините в състава ѝ, от друга преработващата промишленост, и особено рафинерията край областния център остава сред големите генератори на заетост. Това е и причината, поради която траекторията на развитие на Бургас беше засегната по-сериозно от коронавируса и ограничителните мерки – от една страна свиването на международните туристическите потоци неизбежно удари най-големите курорти в страната, но от друга голямата индустрия успя да задържи свободното падане на пазара на труда след масовото затваряне на хотелите и ресторантите. Въпреки това, в средносрочен план областта ще трябва да търси път към диверсификация на икономиката си, особено на крайбрежните общини.

• Свиването на туризма

Масовото ограничаване на международните пътувания, страховете и свиването на доходите на мнозина нанесоха тежък удар върху туристическата икономика на Бургас през 2020 г. Докато в пиковите летни месеци през 2019 г. областта е била посещавана от 5-600 хиляди туристи месечно, то през лятото на 2020 г. този брой е намалял почти наполовина. Основното свиване идва по линия на намаляване на чуждестранните туристи, при които спадът е от порядъка на 4-5 пъти, в зависимост от месеца. До известна степен външното търсене на туристическите услуги в Бургас беше заместено от българи, ограничени в своите възможности да пътуват в чужбина. Те обаче в никакъв случай не са достатъчни, за да заместят свитите приходи от чужденците. Трябва да се има предвид и обстоятелството, че влиянието на спада на туризма не е разпределено равномерно върху цялата територия на областта – отрасълът играе ключова роля най-вече в крайбрежните общини, като в няколко от тях (Несебър, Созопол, Приморско) хотелите и ресторантите пряко отговарят за повече от половината заетост, а почти цялата останала икономика е свързана с тях. Доколкото повечето прогнози сочат нормализиране на международния туризъм и връщане до пред кризисните равнища чак към средата на десетилетието, икономическите проблеми на бургаските туристически общини най-вероятно ще продължат чувствително по-дълго, отколкото в останалите части на страната.

• Влошаването на пазара на труда

Кризата неизбежно се отрази и върху местния пазар на труда в Бургас. Интересна тук е динамиката на ниво община, тъй като влиянието на ограниченията и икономическата несигурност далеч не е равномерно между тях. Спираме се на годишната динамика на безработицата между август 2019 и август 2020 г. според данните на Агенция по заетостта – месецът на традиционно най-висока заетост както в курортните общини, така и в околните които осигуряват работна ръка за хотелите и ресторантите. Няма община, която да остане незасегната в рамките на кризисната година, но при отдалечената и икономически по-слаба Малко Търново се наблюдава най-малкият ръст, от едва 0,8 пункта. Най-големият ръст пък е в Средец – с почти 7 пункта, до коефициент на безработица от 16% от трудоспособното население. В повечето общини, в това число в областния център, ударът е в диапазона 2-4 пункта, а безработицата остава в порядъка на 4-6%. Въпреки че ръстът на безработицата е видим, в рамките на 2020 г. ударът върху пазара на труда изглежда не толкова тежък, колкото се очакваше в началото на периода на ограничителни мерки. Областта обаче бележи най-голямата загуба на заетост през 2020 г, като за населението на 15 и повече години спадът на коефициента на заетост в рамките на година спада с над 4 пр.п. Обяснение за разминаването между двата индикатора може да се търси в относително високата недекларирана заетост в сектора на хотелите и ресторантите, така и в изтичането на правото на обезщетение за безработица на много от по-младите работници още в хода на първия локдаун.

• Образователното предизвикателство

Големият спад в един от основните двигатели на бургаската икономика създава видима нужда от трансформиране и диверсификация, които да заместят свитите туристически потоци и да направят областта по-държелива на бъдещи шокове. Въпросът е обаче дали областта ще се насочи към развитие на така популярните в последно време високотехнологични услуги, или по пътя на индустрията. Често посоката на специализация се диктува от достъпа на работна сила на местно ниво. Услугите, и особено ИТ и аутсорсингът имат нужда най-вече от висшисти, при това съсредоточени в конкретни области на науката. През последните няколко години обаче делът на висшистите в работната сила на областта намалява, до 22,5% от хората на възраст между 25 и 64 години, на фона на 28% средно за страната и 53% в София за 2019 г. Тази негативна тенденция поставя сериозни пречки пред високотехнологично развитие, въпреки че разликата с останалите конкуренти на Бургас извън столицата не е толкова чувствителна. От друга страна, малък е и делът на хората с основно образование, което доближава профила на работната сила по-скоро до областите, движени от силна преработваща промишленост. Това навежда на мисълта, че не е невъзможно Бургас в бъдеще да търси приближаване към модела на Варна, който разчита на съчетание от силна индустрия в периферията на големия град и разнообразни туристически и дигитални услуги. В тази насока сочат както и възможностите за интеграция с икономиките на Стара Загора и Пловдив по магистрала Тракия, така и потенциала на бургаското пристанище.

• Забавеното развитие

Паралелът между двете морски области и траекториите им на икономическо развитие е почти неизбежен. През изминалото десетилетие Варна обаче успява да запази предимството си и дори леко да го увеличи, като към 2019 г. БВП в северната област достига 16,3 хиляди лева на човек от населението, срещу 13,4 хиляди лева на човек в Бургас. Съдейки по динамиката на останалите макро показатели в хода на пандемичната 2020 г. можем с голяма доза увереност да спекулираме, че разликата между двете области е нараснала още повече. И двете области обаче печелят от развитието на дигиталния сектор в областния център. Причините за разликите може да се търсят в няколко посоки – със сигурност по-голямата роля на туризма в икономиката на Бургас е сред тях, но и различния фокус и по-разнообразната индустрия на Варна. Силните и разнообразни университети във Варна подкрепят и човешкия капитал.

• Големите инвестиции

След София-столица и София-област, Бургас е третата област в страната по обем на преките чуждестранни инвестиции – през 2018 г. обемът им надхвърля 5 хиляди евро на човек от населението, на фона на 1,6 хиляди евро десетилетие по-рано. Тук обаче голямата тежест е на рафинерията, тоест има голяма концентрация на чуждите капитали. Бургас е интересен случай, тъй като много високите инвестиции не са довели до оживление на местната икономика като цяло и значителен ръст на доходите и спад на бедността. По-разнообразните инвестиции в последните години, в т.ч. развитието на индустриалните паркове в Бургас и притока на дигитални компании, в могат да дадат тласък на местната икономика. Случаят на областта е интересен от гледна точка на теорията именно по тази причина – видимо, рецептата за подобряване на състоянието на местната икономика чрез привличане на големи чужди инвестиции не води автоматично до добри резултати. Възможно обяснение, разбира се, е че ефектът на някои от големите инвестиции в областта, особено в автомобилния сектор, все още не са успели да тласнат нагоре благосъстоянието в нея.

Автор: Адриан Николов