Новини

Област Русе е сред по-силните икономики на Северна България, най-вече благодарение на добре развитата преработваща промишленост в областния център и околните общини. През последните години обаче тя изостава в развитието си, особено в сравнение с водещите икономически центрове в южната част на страната.

• ВОДЕЩАТА ИКОНОМИКА НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЕВЕР

Северният централен район за планиране е доминиран от икономиките на областите Велико Търново и Русе, като през 2019 г. Велико Търново генерира малко повече БВП от Русе – съответно 2,8 и 2,6 милиарда лева. Претеглен спрямо населението обаче, БВП на дунавската област е малко по-висок - 12,7 спрямо 11,1 хиляди лева на човек от населението годишно, но това отчасти отразява и по-негативните демографски процеси в Русе през последните години. Темпът на растеж на икономиката на областта е сравним със средното за страната, като в рамките на десетилетието между 2009 и 2019 г. БВП на човек от населението се е увеличил от 7,5 на 12,7 хиляди лева. В периода между 2015 и 2019 г. ръстът на русенската икономика остава зад ускореното развитие на водещите икономически центове и особено столицата. Въпреки че в състава на брутната добавена стойност на икономиката на Русе доминират услугите, с 59% от общата БДС, областта има висок дял на индустрията, с 35%. Това се обяснява до голяма степен с профила на водещите компании в Русе. Лидер е групата „Булмаркет“, която обединява трите най-големи компании по приходи в областта - „Астра Биоплант“, „Оберьостерайхише Биодизел България“ и „Булмаркет ДМ“. „Астра Биоплант“ е и в топ 10 на страната с приходи от близо 2 млрд. лв. през 2019 г. (и приблизително 1/5 от приходите на всички фирми в областта).  Автомобилният сектор също играе ключова роля, като се открояват „Витте Аутомотив България“ и „Линамар Лайт Металс Русе“. Сред водещите в услугите е една от най-големите фирми в куриерския бизнес в България, „Еконт Експрес“.

• РОЛЯТА НА ОБЛАСТНИЯ ЦЕНТЪР

Подобно на повечето области в Северна България (тук Варна и Габрово са изключение), икономиката на Русе е съсредоточена почти изключително в областния център. През 2019 г. в община Русе са генерирани 83% от общата добавена стойност по факторни разходи за цялата област, или 1,46 милиарда лева. За сравнение, във втората по добавена стойност община Сливо поле стойността на индикатора е едва 83 милиона лева, в третата Ветово – 70 милиона, а Ценово и Борово едва надминават 10 милиона лева. Претеглена спрямо населението, добавената стойност е най-висока в община Русе (9,3 хиляди лева/човек) и Сливо поле (8,7 хиляди лева/човек), а най-ниска в Борово и Ценово, по 2,1 хиляди лева на човек. Още по-съсредоточено в центъра е разпределението на чуждестранните инвестиции, като община Русе привлича над 99% от всички ПЧИ с натрупване в областта, или 328 милиона евро към края на 2019 г. В сравнителен план, чуждестранните инвестиции в Русе са чувствително под средните за страната – 2,6 хиляди евро на човек за 2019 г., спрямо 3,7 хиляди евро на човек. Сходно разпределение наблюдаваме и при наетите по трудово и служебно правоотношение – в община Русе работят 56,4 хиляди души, но в нито една от останалите броят на наетите не надхвърля 3 хиляди души, а в Борово и Ценово не надминава хиляда. Трябва да се има предвид обаче, че тези данни не вземат предвид ежедневната трудова миграция към околните общини от областния център, която играе важна роля за реалната им работна сила, особено на индустриалната община Сливо поле.

• УДВОЯВАНЕТО НА ЗАПЛАТИТЕ

В рамките на десетилетието средните брутни заплати в област Русе са се удвоили, от 6,1 хиляди лева до 12,3 хиляди лева годишно. Въпреки този относително бърз ръст обаче те остават значително зад средните за страната стойности, а в рамките на Северния централен район отстъпват и на индустриалния център Габрово. Положителната динамика на заплатите в Русе обаче има относително малък ефект върху бедността и материалните лишения в областта, като през 2019 г. под линията на бедността за страната остават 22,2% от населението ѝ, а в материални лишения – 25,2%, а и при двата индикатора се наблюдава значителен тренд към ръст, съответно с 6,1 и 4,4 процентни пункта в рамките на годината (тук, обаче, част от обяснението може да се търси както в подобрението на качеството на данните, така и в бързото покачване на линията на бедност). За разлика от големите разлики между общините в Русе в икономическото развитие обаче, при средните заплати няма чак толкова голямо разслоение – най-високи са те във Ветово (13,2 хиляди лева/годишно), най-ниски – в Ценово (8,6 хиляди лева/годишно), но в останалите общини с разполагат в диапазона 10-12 хиляди лева годишно. Това най-вероятно е отражение на доминантната роля на водещите индустриални предприятия в областта, които привличат работна ръка от всички общини в нея. Местният пазар на труда обаче е сред по-активните в страната, като дори през кризисната 2020 г. се наблюдава спад в коефициента на безработица, до 2,6% за населението на възраст 15-64 г. Същевременно ръст има в заетостта на същата възрастова група, до 71,4%, въпреки противоположната динамика в повечето области, което навежда на мисълта, че Ковид-19 и ограничителните мерки не са се отразили особено негативно на пазара на труда в Русе.

• ДОБРОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Доброто представяне на Русе при индикаторите на пазара на труда се обяснява отчасти с благоприятната образователна структура на работната сила. Областта е с един от най-ниските дялове на населението на 25-64 годишна възраст с основно образование – едва 11,7%, при 17% средно за страната, при това с тенденция към бързото свиване на дела им. Висок е делът на висшистите - 31% от работната сила на областта, благодарение и на влиянието на Русенския университет, който позволява местна подготовка без преместване в друга област. Делът на среднистите е57%, което отговаря на индустриалния профил на областта. Русе се справя относително добре и в училищното образование, като на последното издание на зрелостните изпити постига резултати по Български език и литература много сходни със средните за страната (4,19 срещу 4,21). През последните години – отчасти благодарение на повишението на заплатите – постепенно се решава и проблемът с недостига на преподаватели в училище в областта.

• ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРОБЛЕМИ

Заедно с останалите северни области, Русе е изправена пред значителни демографски проблеми и свиване на населението. В периода 2010-2020 г. естественият прираст на областта е намалял два пъти, до -13,5 промила, което означава значително по-висока смъртност от раждаемост. Пандемичната година обаче маркира интересен процес, на прехвърляне на население от водещите икономически центрове към по-малките градове, и от големите към малките общини. Въпреки че механичният прираст на Русе също е положителен (+0,7 промила), той не може да се сравнява с други области – близката Габрово, да речем – има положителен миграционен баланс от +10 промила за 2020 г. В рамките на самата Русе също се наблюдава преместване на населението към от областния център към по-малките населени места около него, като община Русе губи малко над 2 хиляди души в рамките на годината, а същевременно Иваново нараства с почти хиляда, Сливо поле – с над шестстотин. Възможно е, разбира се, отчетеното от статистиката да отразява формализиране на предишна миграция в резултат на ограничителните мерки.