Новини

Една от най-силните местни икономики в периода преди кризата, Варна запазва челното си място и периода на пандемията благодарение на разностранно развитото си стопанство. Въпреки това обаче има сериозни неравенства в равнищата на икономическо развитие между областния център Варна и индустриалния хъб Девня и останалите общини в състава ѝ. Пазарът на труда в областта понесе нелек удар през 2020 г., въпреки че през 2021 г. дава признаци на възстановяване, особено от гледна точка на безработицата. Подобно на много други части на страната, в годината на пандемия миграционните процеси се обръщат и водят до отлив на население от големия град към околните общини.

• Свиването на варненските икономики

Въпреки по-разнообразните си местни икономики и значително по-малката зависимост от приходите от летен туризъм в сравнение със съседен Бургас, варненските местни икономики срещат значителни икономически проблеми в пандемичната 2020 г. От дванадесетте общини в областта при едва три се наблюдава ръст на добавената стойност на човек от населението спрямо 2019 г. – това са Аврен, Аксаково и Долни Чифлик, като сред тях единствено Аксаково е сред по-големите общински икономики. От друга страна, най-значително свиване има в Белослав (-45% в рамките на една година), Бяла (-40%) и Суворово (-39%), като най-явката причина за това е прекъсването на международната търговия и съответно по-слабата активност на варненските пристанища, както и намаляването на международния туризъм. Чувствителен спад в добавената стойност има в индустриалната община Девня (-11%), докато свиването в областния център е по-малко, с -1,9%. Негативната динамика е видима и в промяната на БВП на човек от населението в областта като цяло, като за година индикаторът спада с 5%.

Въпреки сътресенията, няма пренареждания в икономическата тежест на отделните общини в състава на Варна през 2020 г. С най-голяма местна икономика остава областния център, с общ обем на добавената стойност от 3,4 милиарда лева в пандемичната година, следвана от Девня с 429 милиона лева, Аксаково (175 милиона лева) и Белослав (62 милиона лева). По-видими са големите разлики в икономическото развитие на отделните части на областта при прегледа на добавената стойност на човек от населението – докато през 2020 г. в Девня тя е 50 хиляди лева на човек, сравнима с най-силните енергийни и преработващи центрове в България, във Варна е 10 хиляди лева на човек, в Аксаково – 8 хиляди лева. Най-ниско ниво на икономическо развитие има община Дългопол, с едва 924 лева добавена стойност, следвана от Долни Чифлик (1,7 хиляди лева) и Аврен (1,8 хиляди лева).

Фокусът на инвестициите

Докато в повечето области областният център съсредоточава голямата част от чуждестранните инвестиции, то в случая на Варна най-големият обем на външни капитали е в община Девня. През 2020 г. ПЧИ с натрупване в индустриалния център достигат 774 милиона евро, в сравнение с 611 милиона евро в община Варна. В тези общини са фокусирани почти всички чуждестранни инвестиции в областта – единствено Бяла надхвърля 10 милиона евро ПЧИ с натрупване сред останалите. Благодарение на особената си позиция вътре в областта, Девня и е общината в страната (сред тези, за които данните не са конфиденциални) с най-високи чуждестранни инвестиции на човек от населението – 91 хиляди евро на човек от населението, докато в община Варна този обем е 1779 евро/човек. През 2020 г. обаче се наблюдава отлив на чужди капитали от областта, като спадът им е особено видим в областния център – с 24% спрямо предишната година, и -5% в Девня.

Годината на пандемия носи със себе си и значително свиване в текущата инвестиционна дейност на нефинансовите предприятия във варненските общини. Разходите за дълготрайни активи на човек от населението в Девня намаляват с 18% спрямо предишната година, във Варна – с 13%. Също както при чуждестранните инвестиции, разходите за ДМА са концентрирани в тези две общини – 699 милиона лева във Варна и 114 милиона лева в Девня. Благодарение на това, Девня излиза начело сред всички общини в страната с 13,4 хиляди лева разходи за дълготрайни активи на човек от населението, но с необходимата уговорка, че данните за общините в Средногорието и част от минните центрове са конфиденциални, а те най-вероятно също са сред лидерите.

За разлика от южните морски общини, тези в област Варна привличат относително малък обем европейски средства, като лидер в областта е Белослав с 2,6 хиляди лева на човек от населението общо за всички програмни периоди. Областният център е привлякъл 1,4 хиляди лева на човек, а повечето общини в областта са с 1000-1200 лева на човек. Причина за това най-вероятно е по-големият фокус на местната власт върху частните инвестиции в сравнение с европейските програми.

• Спадът на заетостта

Бързото влошаване на икономическата ситуация неизбежно се отразява негативно и на пазара на труда във варненските общини. Тъй като липсват данни за пълната заетост на общинско ниво, ползваме дела на наетите по трудово и служебно правоотношение от цялото население на 15 и повече години. Очаквано, най-голям спад в дела на наетите в трудоспособното население има в общините, където туризмът играе водеща роля, тъй като през лятото на 2020 г. немалък дял от хотелите и ресторантите се отказаха от традиционната лятна заетост. По тази причина делът на наетите в трудоспособното население в Бяла намалява с цели 5 процентни пункта спрямо предишната година, в Аврен – с 4 пр.п. Спадът в областния център Варна е с 3,3 пункта – сред по-значителните от големите градове в страната.

Свиването на заетостта е съпроводено и със значително повишаване на безработицата в повечето общини, като към края на 2020 г. тя достига 21% в Дългопол, 15% в Долни Чифлик и 13% в Аврен. Важно е да отбележим, че това са общини с по-трайни проблеми на пазара на труда, които имаха високи равнища на безработица и преди началото на кризата. Влиянието на кризата обаче е кратковременно, като данните на Агенция по заетостта регистрират спад на безработицата във всички общини през 2021 г., до 3% от трудоспособното население в областния център и 6,2% в Девня. От гледна точка на размера на местния пазар на труда Варна има най-много работници – 96 хиляди души през 2020 г., а всички останали общини са с под 5 хиляди наети. Най-активния локален трудов пазар е този на Девня, където работещи са 58% от населението на 15 и повече години.

• Образователното неравенство

Бъдещето на работната сила във Варна до голяма степен зависи от резултатите от образователния процес в областта. Подобно на останалите силни икономически центрове, във Варна също има големи различия между големия град и околните общини в постиженията на учениците. Ако погледнем към резултатите на външното оценяване след седми клас, да речем, община Варна е на едно от челните места в страната, със средно 52 точки по математика и 67 точки по български език. Останалите общини в състава на областта обаче са далеч от това ниво, особено що се отнася до математиката – важно изискване на фона на амбициите за развиване на цифрова икономика. Сходно е и разпределението при зрелостните изпити след 12 клас – докато Варна постига среден успех от „Добър“ 4,52 по БЕЛ, то в повечето от останалите общини оценката е под „Среден“ 3,5. Едновременно с това част от общините срещат и значителни проблеми с напускането на училище, като в прогимназиалната фаза на образованието училище напускат 9% от учениците в Аврен и 6% от тези в Девня, което прави бъдещата им интеграция на пазара на труда особено трудна.

• Демографският магнит на Северна България

Областите в Северна България имат подчертано негативни демографски процеси, като най-бързо застаряващите сред тях загубиха между 1/5 и ¼ от населението си през изминалото десетилетие. Варна обаче е изключението на север от Стара Планина, като още преди 2020 г. областта беше магнит за население, при това често по-младо. В пандемичната година обаче тенденциите в рамките на самата област се обръщат, като областният център губи население благодарение на миграционните процеси, но всички останали общини регистрират сериозен ръст, движен както от отлива от самия град Варна, така и от връщането на българи от чужбина в хода на Ковид-19. В относителен план най-видим е ръстът в община Суворово, чието население в резултат на миграция нараства с 10%, или над 753 души през 2020 г., следвана от Аксаково и Аврен, където ръстът е с над 9%, или 2 хиляди и 869 души респективно. Същевременно спадът на населението на Варна в резултат на превеса на изселването е с 0,7%.

Свръхсмъртността през 2020 г. обаче води и до бързо влошаване на естествените процеси, като във всички общини освен Ветрино естественият прираст на населението се влошава, най-отчетливо във Вълчи дол и Белослав. Между отделните общини в състава на областта има много големи различия, като естественият прираст варира между -21,7 промила във Ветрино и -19,9 промила във Вълчо Дол, до -3,3 промила в областния център, който се приближава най-близо до баланс между смъртността и раждаемостта.

Автор: Адриан Николов