Новини

Плевенски и ловешките общини се възстановяват относително бързо от икономическата криза, под влиянието на положителната динамика на индустрията и селското стопанство. Пазарът на труда обаче изостава, с висока безработица и ниска заетост. Образованието в региона остава на по-ниско ниво, а демографската динамика продължава да е подчертано негативна.

Оживлението на Северозапад

През 2022 г. всички общини в състава на областите Плевен и Ловеч отбелязват значителен икономически растеж, но той е силно неравномерен. Абсолютният шампион е община Пордим, с цели 293% ръст на добавената стойност спрямо предишната година, но това е функция най-вече на много ниската ѝ стартова позиция. Повечето останали плевенски общини регистрират ръст в диапазона 25-40% на годишна база, чувствително по-бавен в по-развитите Червен Бряг и Долна Митрополия. Растежът е ловешките общини от своя страна е чувствително по-бавен, като с над 20% ръст са единствено Летница, Луковит и Угърчин. На фона на значителните инфлационни процеси през годината общините с най-бавен номинален ръст като Ябланица и Тетевен на практика отбелязват забавяне в икономическото си развитие. Като цяло позитивните процеси в региона са подкрепени най-вече от възходящата динамика на селското стопанство и преработващата промишленост.

Типично за Северозапада, между отделните общини има значителни  неравенства в степента на развитие. В Ловешка област лидерът Летница (14,7 хил. лв. добавена стойност на човек от населението) увеличава преднината си пред Троян (8,9 хил. лв.) и областния център (7,6 хил. лв.), а относително добре се представят и Ябланица и Априлци (по 6,5 хил. лв.). В Плевенска област продължава бързи възход на община Кнежа, която през 2022 г. надхвърля 30 хил. лв. добавена стойност на човек – на фона на 25 хил. лв. година по-рано -  което я поставя в топ 10 на страната по този показател. Това е резултат най-вече от добрите резултати на преработването на слънчоглед и производството на олио през годината.  Дистанцията на Кнежа с община Плевен (8,5 хил. лв. на човек) се увеличава а значително. Степента на икономическо развитие на общини в Плевенско като цяло остава по-равномерна от двете области.

Очаквано най-голямата местна икономика остава тази на община Плевен, с 944 млн. лв. добавена стойност през 2022 г. Бързият ръст на Кнежа води до разрастване на добавената стойност в нея то 382 млн. лв., което далеч задминава другия областен център Ловеч (287 млн. лв.), а по-малката община Троян (236 млн. лв.) постепенно също я догонва. Сред по-големите локални икономика са и тези на Червен бряг (123 млн. лв.) и Долна Митрополия (91 млн.лв.).

Ръстът на инвестициите

Бързото подобрение на местните икономики носят със себе си значителен ръст на инвестиционната активност в общините на Плевен и Ловеч, като повечето регистрират значително повишение на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА). Най-голям ръст отбелязват по-малки общини, като в Угърчин той надхвърля 200% на годишна базар, в Долна Митрополия и Пордим – 150%, но в общия случай местата с най-сериозни увеличения са с много ниска стартова позиция през 2021 г. По-големите общини са с ръст на инвестиционните разходи в диапазона 30-50% спрямо предишната година. Очаквано, най-много средства са съсредоточени в община Плевен – 272 млн. лв., както и в Ловеч (87 млн. лв.) и Троян (69 млн. лв.). Сред по-малките общини значителни инвестиции през 2022 г. са реализирани в Долна Митрополия, Кнежа, Червен бряг и Долни Дъбник. Отнесено спрямо населението лидер е Угърчин, с 5 хил. лв. на човек, следвана от Кнежа (4 хил. лв./човек), Долна Митрополия и Долни Дъбник ( по 3,3 хил. лв./човек). Под 1000 лв./човек през 2022 г. падат единственото Луковит и Тетевен.

Единствената община, която регистрира спад на преките чужди инвестиции с натрупване към края на 2022 г. е Летница, със 17% спрямо предишната година. Видими повишения пък има в Троян (21%) и община Плевен (19%). Значително присъствие на чужди капитали има в няколко от общините – в Плевен общият им размер е 181 млн. евро, или 1623 лв./човек, в Червен бряг – 135 млн. евро, или 5966 лв./човек, което я класира след лидерите по този показател на общинско ниво. Регионът като цяло се справя добре с употребата на средства от европейските фондове, като по последни данни към средата на 2023 г. размерът им достига по 3,3 хил. лв./човек в Априлци и Троян, по 3,1 хил. лв./човек в Плевен и Ябланица и 2,9 хил. лв./човек в Луковит. Европейските средства са насочени най-вече към инвестиции в инфраструктура.

Изоставащият пазар на труда

Процесите на възстановяване на пазара на труда в Плевен и Ловеч остават забавени спрямо останалата част на страната и през 2022 г. Почти всички общини отчитат спад в регистрираната от бюрата по труда безработица, но коефициентът остава висок навсякъде в двете области. Най-добре по този показател се представят Троян (4,3%), Априлци (4,9%) и Плевен (5,2%). По-малките общини обаче остават със значително по-висока безработица, като в тези с най-слаби показатели на пазара на труда тя достига 23% (Никопол, Ябланица). Характерна за малките общини е и високата трайна безработица – в част от тях делът на регистрираните над година безработни достига 6-10% от активното население. Видими проблеми има и с младежката безработица, което насочва към значителни структурни проблеми на пазара на труда в региона – ниско образование и неподходящи умения на търсещите работа и свито предлагане на свободни работни места.

Делът на наетите сред населението на 15 и повече остава нисък в повечето общини. Прави впечатление, че делът на работещите в Летница е 43% през 2022 г. – по-висок от този в Троян (42%) и значително пред областния център Ловеч (36%), като част от обяснението е и положителната трудова миграция към малката община. Сред плевенските общини делът на наетите надхвърля 40% единствено в областния център, а в част от по-слабо развитите общини достига дори 13%. На този фон в част от общините заплатите на работещите са високи. През 2022 г. Кнежа се нареди в топ 3 в страната със 2813 лв. средно брутно месечно, благодарение на много силното представяне на производството на масла. С високи заплати за региона са и Летница (1617 лв./месец) и Ябланица (1544 лв./месец).

Образователните проблеми

Подобрението на състоянието на пазара на труд в непосредствено бъдеще изглежда малко вероятно на фона на състоянието на образованието в плевенските и ловешките общини. Резултатите на националното външно оценяване след седми клас са близо и под средните за страната равнища, но между отделните общини има много големи разлики, особено при математиката, където резултатите варират от 15 до 33 от възможни 100 точки през 2023 г. – дори и областните центрове постигат слаб резултат. На сходен извод навежда и резултатът на последната матура по български език, където община Ловеч е единствената, която успява да постигне резултат над Добър (4).

Това е отразява и на образователната структура на работната сила, като според данните от Преброяване 2021 г. с над 30% висшисти при възрастовата група 25-64 са единствено общините Ловеч и Плевен, а в останалите този дял варира между 10 и 15%. Същевременно в повечето малки общини делът на хората с основно образование надхвърля 20%, а в Луковит, Ябланица и Угърчин тези с начално и без образование – практически почти без възможност за намиране на работа -  приближават 10% от населението. Същевременно има и значителни проблеми с неграмотността, като в малките общини делът на неграмотните на 25-64 г. достига 3-5%, а дори в областните центрове приближава 1%.

Демографските предизвикателства

Заедно с останалите области в Северозапада, потенциалът за развитие на Ловеч и Плевен е значително ограничен от демографските реалности. Между преброяванията на населението повечето общини в състава им са загубили почти ¼ от жителите си, а спадът сред трудоспособното население е дори по-значителен. Същевременно застаряването също е все по-сериозен проблем, като на места делът на пенсионерите надхвърля 30% от цялото население.

Основен двигател на негативната демографска динамика е естественият прираст. При повечето общини се наблюдават подобрения спрямо дъното на ковид пандемията, но въпреки това балансът между смъртност и раждаемост продължава да е подчертано негативен. Само в резултат на естествените процеси общини като Пордим, Никопол, Априлци и Гулянци губят по над 2% от населението си годишно, а единствено в Ябланица естественият прираст е под -1%.

На фона на обръщането на миграционните тенденции в много други части на страната, механичният прираст остава отрицателен в повечето ловешки и плевенски общини. Важно е да отбележим, че самата община Ловеч е нетен донор на население (-0,2%), а положителният баланс в Плевен е малък (0,1%). По-малки общини като Пордим и Угърчин имат по-значителен механичен прираст, но зад него стои относително малък брой хора. С други думи, на този етап и миграцията не изглежда като реалистично решение на демографските проблеми на региона.

Автор: Адриан Николов