Новини

Общините в тези три югозападни области са с много различен икономически и социален профил – тук са индустриалните лидери на София (област), които са сред най-развитите икономики на страната като цяло, но и застаряващите и застинали във времето крайгранични общини на Перник. Въпреки това обаче общата траектория на развитие изглежда положителна, особено ако успеят да преодолеят предизвикателствата от гледна точка на човешкия капитал и демографията.

• Повсеместният растеж в Югозапада

Периодът на отърсване от последиците на пандемията се характеризира с почти повсеместен икономически растеж в Югозападна България, като сред общините в състава на София (област), Кюстендил и Перник има едва четири, които регистрират спад на добавената стойност спрямо 2021 г. – това са Правец, Драгоман, Златица и Трекляно. Лидер по растеж в рамките на годината е пернишката община Брезник, където добавената стойност се увеличава с 318%, в резултат на разширяването на дейността на златната мина на територията ѝ. С над 100% ръст са и кюстендилските общини Бобов дол и Бобошево, което най-вероятно е свързано със силното представяне на електроенергийния сектор през 2022 г. Икономическият ръст на общините в състава на София (област) е по-умерен, като с по-значително повишение на добавената стойност са Костенец, Копривщица и Антон, но това са сред по-слабо развитите части на непосредствената периферия на столицата.

В рамките на трите области с най-голям номинален размер на добавената стойност е община Перник, с 619 милиона лева за 2022 г., но Елин Пелин я догонва бързо, като ключовият за столицата логистичен център достига 552 милиона лева, на фона на 446 милиона лева само година по-рано. Сред най-близките до столицата общини с големи локални икономика са най-вече тези на индустриалните центрове – Ботевград (424 милиона лева), Костинброд (298 милиона лева), Божурище (256 милиона лева), всеки с добре развита промишлена зона и фокус на значителни инвестиции. По-малки, но значими местни икономики са и тези на Пирдоп и Самоков. Докато Перник няма ясно изразена втора община със значима по размер местна икономика, Кюстендил (252 милиона лева добавена стойност през 2022 г.) се допълва от Дупница (230 милиона лева), която постепенно се приближава и ако се запази настоящата траектория на развитие в близко бъдеще ще задмине областния си център.

Отдалечеността от София е видимо обвързана със степента на икономическо развитие на общините, като в Перник и Кюстендил нито една не преминава 9 хиляди лева добавена стойност на човек от населението, а като лидери се очертават Бобов Дол и Брезник, с по малко над 8 хиляди лева на човек. На този фон, водещите общини в София (област) са сред лидерите в страната по икономическо развитие – Божурище достига 27 хиляди лева добавена стойност на човек от населението, Елин Пелин и Пирдоп – по 24 хиляди лева, Костинброд – 16 хиляди лева. Трябва да се има предвид и че данните за Мирково и Челопеч са конфиденциални, но силно развитата добивна и преработваща промишленост в тях също би ги класирала след лидерите в страната.

• Колебливите инвестиции

Въпреки че общият размер на разходите за придобиване на дълготрайни активи в общините в трите области се увеличават от 924 на 1 219 милиона лева между 2021 и 2022 г., тенденциите на общинско ниво са разнопосочни – спад в инвестиционните разходи има в 15 общини, ръст – в 18, а за пет данните са конфиденциални. Най-видима положителна динамика има в Бобошево, Брезник, Костинброд, Дупница и Елин Пелин, а най-сериозни забавяния на инвестиционната активност – в Рила, Костенец, Земен, Кочериново и Трън. Абсолютен лидер по този показател е община Елин Пелин, с 312 милиона лева през 2022 г., или над ¼ от всички инвестиции в трите области. Значителни разходи за машини, земя и сгради са реализирани и в Перник (174 милиона лева), Дупница (94 милиона лева), Костинброд (90 милиона лева). Претеглени спрямо населението лидер тук отново е Елин Пелин с 13,6 хиляди лева на човек, следван от Божурище (8 хиляди лева) и Костинброд (6,3 хиляди лева), но в челната петица влиза и Брезник, с 5,5 хиляди лева, на фона на едва 1,2 хиляди лева само година по-рано.

Сред общините, за които има достъпни данни, лидери в региона по преки чуждестранни инвестиции с натрупване са Божурище, с 311 милиона евро към края на 2022 г., или 33,2 хиляди евро на човек и Елин Пелин с 489 милиона евро, или 21,4 хиляди евро на човек. Значително присъствие на чужди капитали има и в Костинброд и община Перник, като в повечето общини, за които има информация тенденцията е към ръст. Общините в района се представят относително добре  в употребата на средства от европейските фондове, като Костинброд е сред лидерите в страната по този показател с 6,4 хиляди лева на човек от населението. Водещи по абсолютна стойност инвестираните европейски средства от началото на оперативните програми до средата на 2024 г. са 113 милиона лева в Костинброд, 110 милиона лева в Перник и 93 милиона лева в Дупница.

• Неравномерният пазар на труда

Подобно на инвестиционната динамика, развитието на пазарите на труда в общините на трите области също е разнопосочно. На фона на общия спад на безработицата в страната, в 16 от 37-те общини в Кюстендил, Перник и София (област) отчетеният от Агенция по заетостта през 2023 г. дял на търсещите работа се увеличава, най-отчетливо в Рила, Долна баня и Невестино. Притеснителната тенденция е, че общините, в които има ръст на безработицата са сред тези, където тя е и най-висока – с други думи, възстановяването на пазара на труда не е достигнало до онези части на района, които са изправени пред най-големи структурни проблеми. Разликите остават много значителни – в състава на София (област) безработицата варира от 1,7% в Божурище и 2,4% в Копривщица до 11% в Правец и 17% в Долна баня. С най-голям дял на безработните в района – 20% - е пограничната пернишка община Трън. Дори в общините, където безработицата е висока тя изглежда преходна, а делът на трайно безработните е нисък почти навсякъде, ако оставим настрана Трън и Трекляно, като трайната безработица е по-характерна за общините в Перник. Това са и местата с по-значителна младежка безработица, като в Трън тя приближава 10% от населението на 15-29 годишна възраст.

Заетостта в района като цяло е висока, а някои общини – Сливница, Костинброд, Божурище, Пирдоп – са сред лидерите в страната по този показател с над 70% работещи сред населението в активна възраст, а изключение от това правило отново са  общините край границата със Сърбия, където делът на заетите е чувствително по-нисък. Много големи разлики има обаче в заплатите на наетите, като в София (област) са няколко от общините с най-високи възнаграждения в страната, в това число лидерът Челопеч (3 398 лева/месец) през 2022 г., както и Божурище (1925 лева/месец) и Елин Пелин (1 732 лева/месец). В района са и някои от най-бедните общини, в това число Сапарева баня (942 лева/месец), Трекляно (992 лева/месец) и Ковачевци (1030 лева/месец). Високи са заплатите в общините с добре развит добив и преработване – закономерно, предвид че високоплатените работни места в сектора на услугите в района са концентрирани почти изключително в столицата.

• Образователните неравенства

Както представянето на пазара на труда, така и общото икономическо развитие на общините в региона изглежда пряко свързано с образователната структура на населението. В рамките на областите има значително разлики, като и при дяловете на висшистите и среднистите Дупница се представя значително по-добре от областния си център Кюстендил. Перник за сметка на това има значително по-благоприятна образователна структура от малките общини в състава на областта, като при някои от тях – Земен, Ковачевци, Трън – делът на хората с основно, начално и никакво образование достигат 30-40% от населението на 7 и повече години. Сходни са и разпределенията в двете общини в София (област) със силно неблагоприятна структура – Долна баня и Ихтиман. И тук личат големите неравенства в рамките на периферията на столицата, като общини като Ботевград, Божурище и Пирдоп са сред лидерите в страната по дял на висшистите.

Образователната структура е обвързана и с постиженията на местното училищно образование, като няколко близки до София общини като Божурище са сред лидерите в страната както на зрелостните изпити, така и на външното оценяване след седми клас, но с отдалечаването от столицата резултатите намаляват рязко. Трябва да се има предвид, обаче, че относително добрите инфраструктурни връзки в района осигуряват лесен достъп до училищното образование в София, където са струпани голяма част от най-добрите училища в страната, което до известна степен изкривява резултатите, особено на най-близките общини.

• Демографските предизвикателства

В сравнение с повечето от останалата част от страната, трите разглеждани тук Югозападни области се представят относително добре в демографски план. Това е пряко следствие най-вече на положителните миграционни тенденции – почти всички привличат повече население, отколкото отдават, отчасти заради близостта си със столичния град и привлекателния му пазар на труда, отчасти заради собствените си икономики. Прави впечатление, че това важи с особена сила за малките общини в Перник и Кюстендил като Брезник е увеличил населението си с 21% през 2023 г. в резултат на миграция, Ковачевци – с 14%, Земен – с 13%. Ръстът в Трекляно пък е 21%, в Бобошево – 5,2%, в Невестино – 5,1%. По-скромен е миграционният ръст в София (област), където най-добре се представят Копривщица и Горна Малина, с по 4% ръст. Тези положителни процеси обаче се смекчени от негативния естествен прираст, който достига до -5,5% в Ковачевци и -5,1% в Трекляно, като и тук има видимо разделение – в общините в София (област) негативният баланс между смъртност и раждаемост по-често е под 1%,  в Перник и Кюстендил – много над 1%.

В резултат на тези относително балансирани процеси, това е сред частите на страната с относително нисък спад на населението, а между последните две преброявания Божурище и Елин Пелин дори печелят жители – две от петте общини в страната, при които се наблюдава ръст. Тук безспорно сериозна роля играе свързаността и близостта до големия град, която предполага повече възможности за привличане на население. Същевременно обаче общините в пернишко край границата със Сърбия са сред най-застарелите в страната, с дялове на населението над 65 годишна възраст приближаващи 50% в най-застарелите общини.

 Автор: Адриан Николов