Новини

Явор Алексиев

Данните за динамиката на доходите на домакинствата в страната[1] през последните 10 години говорят за увеличаваща се пропаст между столицата и най-бедните области в страната. За периода 2004-2013 г. средногодишният темп на нарастване на доходите в столицата е 12,79% при среден темп за страната от 8,50%. Най-бавно нарастват доходите в област Ловеч – с едва 2,90% на година.

Статистическият ефект от по-бързия темп на увеличаване на доходите в столицата и големия и нарастващ брой на нейното население се изразява в това, че за периода 2004-2013 г. са налице едва шест области, в които темпът на растеж изпреварва средния за страната. Освен София (столица), това са Пловдив, Стара Загора, Плевен, Перник и Ямбол. В останалите 22 области на страната темпът на растеж на доходите е по-нисък от средния за страната, въпреки че в някои от тях нивата на самите доходи са по-високи от тези в изброените шест области.

Графика 1: Средногодишен темп на нарастване на общия доход на лице от домакинството за периода 2004-2013 г., %

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Кога другите области ще настигнат столицата по доходи?

Ако средногодишният темп на увеличаване на доходите през периода 2004-2013 г. се запази и занапред, настигане на столицата би било невъзможно.

По тази причина, за да илюстрираме изоставането в години приемаме, че доходите в отделните области ще продължат да нарастват със средногодишния темп от периода 2004-2013 г. В същото време приемаме, че ръстът на доходите в столицата спира през 2013 г.

Графика 2: Момент на настигане на столицата от останалите области в страната

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Ако доходите в столицата спрат да нарастват през 2013 г., а тези в останалите областизапазят своя темп на растеж, първите, които биха настигнали София, са Перник (2016 г.), Плевен и Стара Загора (2017 г.). Няколко години по-късно това могат да сторят Пловдив (2018 г.), Варна, Габрово и Ямбол (2019 г.). На опашката се нареждат Видин (2033 г.), Сливен (2039 г.) и Ловеч (2044 г.).

Тази динамика, разбира се, е условна, но дава добра представа за степента на изоставане на доходите в различните области на страната спрямо тези в столицата.

Важно е да отбележим, че средният темп на нарастване на доходите зависи най-вече от състоянието на пазара на труда, тъй като работната заплата формира над 50% от общия доход на домакинствата в страната. Възрастовата структура на населението също е важен фактор – колкото по-голяма част от жителите на една област са в пенсионна възраст, толкова по-голям дял от общия доход на домакинствата се формира от пенсии. Така например пенсиите формират една 14,1% от доходите на домакинствата в столицата и цели 32% от доходите във Видин. Високият дял на доходите от пенсии в общия случай предполага не само по-ниска начална база на общия доход, но и по-бавен темп на нарастване поради административното определяне на този тип доход.

Поне на този етап не са налице признаци, говорещи за постепенно преодоляване на различията в нивото на доходите в столицата и в останалата част на страната. Нещо повече – продължаващият ръст на доходите в столицата в условията на криза и следкризисно възстановяване и традиционно по-високата икономическа активност на местното население правят разликите все по-сериозни.

Изследване на ИПИ за водещите фактори, от които зависи благосъстоянието, измерено като БВП на човек от населението, показва че основните и статистически значими фактори са качеството на човешкия капитал, инвестициите, инфраструктурата и предприемачеството. Дистанцията между доходите в провинцията и тези в София би могла да се скъси с по-сериозни усилия за привличане на местни и чужди инвестиции, качествено и продължително образование и обучение, развитие на инфраструктурата и създаване на по-добра бизнес среда, която насърчава предприемачеството.

�

[1] В случая визираме средногодишния общ доход, който включва паричните доходи (приходи от работна заплата и извън нея, пенсии, социални обезщетения, приходи от продажби и други видове трансфери), както и остойностените натурални приходи.