Време ли е за втора задължителна матура – по математика
Математическите умения, познания и способности са много важни както на битово, ежедневно ниво за отделния човек, така и общо за продуктивността в икономиката. Те са необходима предпоставка за адекватно вземане на решения, преценка на рисковете, създаване на продукти и услуги с висока добавена стойност. Математиката подпомага мисленето, стои в основата на високи постижения в науките, а дори и в изкуствата има своето значение за ориентация в пространството, за преценки на мащаби и съотношения. Математиката е същината на финансовия анализ и предприемаческото решение, независимо дали в дигиталната или аналоговата действителност.
В България профилирането по математика още в VIII клас се е осъществявало основно в математическите гимназии, като в почти всяка област (обикновено в нейния център) се намира поне по една математическа или природо-математическа гимназия. Традиционно възпитаниците на тези училища се насочват към инженерни и природни науки след завършване на средно образование, при все че в последните десетилетия има и силни предпочитания към икономиката и финансите. Изборът на учениците да профилират математика обаче не е равномерно разпределен по области и в настоящия анализ разглеждаме с какъв бал се осъществява приемът през тази година в математически гимназии в страната в паралелки с математически профил. Използваната информация е за минималния бал предимно от второто класиране на учениците в математическите училища, който осигурява висока степен на сравнимост[1]. Следва да се има предвид, че минималният бал за класиране е 30 точки, а максималният – 500.
Какво показват данните?
Различията в приемния бал между отделните областите са много големи. Те достигат 3-4 пъти между първите и последните в класацията. Тези различия отразяват както по-слабия интерес към математиката на отделни места, така и разлики в качеството на образованието между отделните училища. Това е така дори и в столицата, където са разположени две от най-желаните училища с математическа насоченост в страната, като извън тях почти липсват математически паралелки.
Наблюдава се повишение на приемния бал през 2024 година, но то засягат по-скоро средния регистър – вече в 9 области приемният бал надхвърля 400 точки, като през предходната година това се е наблюдавало едва в 4. Повишението на баловете е в резултат на по-високите оценки на националното външно оценяване по математика след VII клас и не е индикатор за повишаване на търсенето на математика през тази година. Въпреки това повишаването на баловете за прием е позитивна новина.
В поне 4 области дете може да учи математика в профилирана паралелка с приемен бал под 200 точки. В още поне 10 области баловете са посредствени. Следва да се запитаме как се осигурява качеството на обучение в училищата с нисък приемен бал и доколко то може да бъде сравнимо с по-добрите училища. Ниският интерес към математическите паралелки на отделни места и насочването на деца с интерес в математиката към други профили или други региони допълнително ограничава потенциала за местно развитие.
Вероятно за училищата на отделни места е трудно да осигурят и преподаватели за профилираната подготовка по математика в горния курс, което води до отдръпване от предлагането на такъв профил и изобщо – дестимулира цялата местна общност към търсене на такъв вид обучение. А заедно с математиката започва да страда и обучението по съпътстващи и близки профили – физика и астрономия, химия и биология, софтуерни и хардуерни науки и др.
*Някои важни бележки по данните: 1. В области Монтана и Кърджали няма паралелки с математически профил в съответните математически гимназии или в други училища в областта. 2. За области Видин, Ямбол, Сливен, Пазарджик и Русе са използвани баловете за прием на първо класиране, тъй като няма класирани кандидати на второ класиране (всички приети са заели местата си). 3. В области с повече от една математическа гимназия е използван по-ниският бал за прием в математическа паралелка – за област Хасково – ПМГ „Иван Вазов“, Димитровград; за София (област) – ППМГ „Асен Златаров“, Ботевград; за София (столица) – НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“; за Стара Загора – ПМГ „Гео Милев“, Стара Загора; за Търговище – Първо СУ „Св. Седмочисленици“, Търговище. 4. За област Шумен информацията на РУО – Шумен за второто класиране е по училища, а не по паралелки; използван е балът на ППМГ „Нанчо Попович“, гр. Шумен. 5. В ППМГ „Иван Вазов“, Добрич, няма нито един класиран ученик на първо или на второ класиране в паралелката с математически профил. Използван е балът на първо класиране на математическата паралелка на СУ „Стефан Караджа“, гр. Каварна.
Накрая ще отбележим, че липсата на интерес към специализирано обучение по математика е видно и, както вече писахме, от все по-малкия брой ученици, избрали да се явят на ДЗИ по математика. Заедно с това обаче е тревожно и постепенното оголване на областите от качествени училища с традиции.
Какво може да се направи обаче, за да се засили интереса и значението на математиката?
Най-ефективното нещо, което следва да се обмисли е въвеждане на задължителен държавен зрелостен изпит по математика. Тази задължителна матура може да бъде организирана в две направления: за ученици с профил „математика“ – по съдържанието на профилираната подготовка във втория гимназиален етап, а за тези с други профили – по съдържанието на общообразователната подготовка. Целта е нито един ученик да не завършва средно образование, без да е покрил определен минимум на математически умения, независимо че разграничаваме изпит „високо ниво“ от изпит „базово ниво“. Само по този начин математиката ще възвърне своето важно значение, а ученето й няма да приключва практически за всички в X клас, а за някои – още след VII. Само по този начин учениците ще трябва да положат допълнително усилие, за да получат диплома за средно образование, но то ще се отплати в бъдеще – чрез реализация и по-добри житейски възможности.
[1] Тези паралелки имат сходно балообразуване. Второто класиране е основното, чрез което се извършва приемът, затова е избрано за анализ.
