Пазар на труда на (поне) две скорости
Статията е част от поредица на ИПИ по инициативата „265 истории за икономика”
Анализът на областните пазари на труда ясно демонстрира, че за повечето от тях последните няколкото години са период на небивал възход и рекордни постижения. Това обаче не означава, че в рамките на самите области същевременно не текат противоположни процеси, а общините, които ги съставляват не се развиват с различна скорост. По тази причина ще се спрем по-подробно на данните на Агенцията по заетостта, които разглеждат в детайл особеностите на безработицата по общини.
На първо място, самият коефициент на безработица по общини сочи към значителни разлики в рамките на много области, още повече в страната като цяло (Карта 1) . Към края на 2019 г. той варира от 1,8% от трудоспособните в София-столица до 51,6 във видинската община Ружинци. С под 10% безработни са 143 общини, а с над 25% - едва 29. Общините с висока безработица обаче далеч не са равномерно разпределени в територията на страната; тъкмо обратното, почти всички от тях са в Северна България. На юг от Стара планина, с над една четвърт дял на безработните вече са само шест общини, като сред тях само Братя Даскалови не е предимно планинска. Длъжни сме да отбележим обаче и факта, че на фона на общия ръст на пазара на труда в Южна България все пак остават няколко „ядра“ на относително висока безработица – по границите със Сърбия и Турция, както и в планинските райони.
Източник: АЗ, изчисления на ИПИ (натисни върху картата за интерактивна версия)
По много по-различен начин обаче седят нещата в Северна България; там високата безработица е правилото, а не изключението, както на юг. Видимо се оформя нов широк икономически център около Габрово, Севлиево и Велико Търново, където е и най-голямата зона с ниска безработица на север. Извън нея, и другото традиционно силно и икономически активно ядро около Варна, общините с под 10% безработица са предимно областни центрове. Като цяло, данните на Агенцията по заетостта за пореден път подчертават извода, че дори и на върха на икономическия цикъл има много общини и цели райони в Северна България, които остават настрана от положителните развития.
В допълнение, данните на агенцията ни позволяват и поглед към трайната безработица, през данните за безработните с регистрация в бюрата по труда за поне една година. Докато наличието на безработица в определени граници е нормално за работещ пазар на труда и белег за наличие на трудова мобилност, то трайната безработица говори единствено за наличие на труднопреодолими структурни проблеми. Карта 2, която визуализира дела на трайно безработните към 2019 г., ясно демонстрира, че това явление е характерно, преди всичко, за Северна България, а почти половината общини, в които то нахвърля 10% от работната сила са съсредоточени в Северозапада.
Карта 2: Трайно безработни като дял от работната сила по общини в края на 2019 г.
Източник: АЗ, изчисления на ИПИ (натисни върху картата за интерактивна версия)
Големите разлики между Северна и Южна България в дългосрочната безработица трудно могат да бъдат обяснени с един-единствен фактор. С голяма доза сигурност обаче можем да твърдим, че става дума за комбинация от по-ниско ниво на образование, по-бързо застаряващо население, неподходящи на нуждите на настоящия пазар на труда умения, по-лоша инфраструктурна свързаност и липса на инвестиции (без претенция този списък да е изчерпателен).
В заключение, последните данни за безработицата за пореден път подчертават, че пазарът на труда в България се движи на поне две скорости и няма изгледи разликата между Северна и Южна България да се стопи в близко бъдеще. По-подробен преглед заслужава примерът на икономическите центрове около Габрово-Севлиев-Велико Търново и Варна-Добрич, които успяват, въпреки че се намират от „грешната“ страна на Балкана, да се възползват от добрите икономически условия и почти да елиминират безработицата си.
