Пазарът на труда продължава да се представя колебливо
Явор Алексиев, Борислав Тончев*
През третото тримесечие на 2013 г. броят на заетите в икономиката отбелязва лек спад на годишна база, след две поредни тримесечия на ръст в първата половина на годината. Заетите в икономиката в периода юни-август 2013 г. са с 5 хиляди души по-малко от същия период на 2012 година.
Все пак в повечето области (16 от 28) се наблюдава увеличение на броя на заетите на годишна база. Ето и по-интересните явления и тенденции на трудовите пазари в областите през третото тримесечие:
- В сравнение с миналата година, най-добре през това тримесечие се представя пазарът на труда в Северозападния и Южния централен район на страната. Всички области в тези два района регистрират увеличение на броя на заетите на годишна база.
- И през третото тримесечие на годината заетостта в четири области от Северна България остава под 40%. Това са Видин (38,6%), Ловеч (39,1%), Разград (39,4%) и Силистра (38,4%).
- На годишна база най-голямо увеличение на броя на заетите се забелязва във Варна (10,7 хил.), София-град (7,7 хил.) и Пазарджик (5,6 хил.). Най-голям спад е регистриран в Стара Загора (-15,7 хил.), Благоевград (-9,5 хил.) и Ямбол (-4,8 хил.).
- В процентно отношение най-голямо е увеличението на броя на заетите в Монтана (8,4%), Видин (6,2%) и Варна (5,7%). Най-голям спад е регистриран в Стара Загора (-11,3%), Търговище (-9,2%) и Силистра (-9,0%).
Методология на представяне на резултатите: В преобладаващата част от областите в страната възстановяването на пазара на труда започва през 2011 година. За проследяване процеса на възстановяване в отделните статистически райони и области в страната са използвани данни за броя на заетите лица и коефициентът на заетост на населението над 15-годишна възраст през периода първо тримесечие на 2010 година - трето тримесечие на 2013 година. Таблиците, които предхождат анализа на всеки един от статистическите райони, имат за цел да илюстрират наличието на тенденции в увеличаването или в намаляването на броя на заетите в местната икономика на годишна база. За целта всяко второ поредно тримесечие на увеличаване на броя на заетите на годишна база е маркирано в зелен цвят, а всяко второ поредно тримесечие на спад на броя на заетите на годишна база - в червено.
Северозападен район
За пръв път от началото на 2010 г. насам Северозападният район отбелязва устойчиво покачване (две поредни тримесечия) на броя на заетите на годишна база. През третото тримесечие на 2013 г. заетите се увеличават във всички области в сравнение със същия период на миналата година. Най-ясно изразени остават положителните тенденции във Видин и Плевен. Интересен момент е прекратяването, макар и едва доловимо, на тенденцията на намаляване на годишна база на заетите в област Ловеч след 10 поредни тримесечия на спад. Положителни тенденции се забелязват и в областите Монтана и Враца, макар заетостта и в двете области да остава сред най-ниските в страната.
Северен централен район
Габрово е единствената област в Северен централен район, в която има устойчиво покачване на заетите лица от лятото на 2012 г. насам. Областта е и лидер с 49,6% коефициент на заетост за третото тримесечие на 2013�г. Тази стабилност на покачване на броя на заетите не се отнася за другите четири области, като Разград и Силистра остават две от четирите области в страната със заетост под 40%. През две от последните три тримесечия броят на заетите лица в Русе пада под 90 хил. души при средно 105 хил. заети през 2010 година.
Североизточен район
За трето поредно тримесечие заетостта в Североизточния район се увеличава, главно благодарение на добрите данни за броя на заетите през летните месеци в област Варна. За пръв път от лятото на 2010 г. насам броят на заетите лица в най-голямата област доближават 200 хил. души. Сравнително стабилно се представя и пазарът на труда в област Добрич, която регистрира и най-високата заетост в района през последните две тримесечия, благодарение на засилващите се през последните три години сезонни тенденции на местния пазар на труда. От началото на 2012 г. област Търговище не може да излезе от цикъла на постоянно намаляващия брой заети на годишна база. Така коефициентът на заетост на областта е най-ниският за последното тримесечие в сравнение с останалите в района – едва 41,1%.
Югозападен район
Югозападният регион отбелязва устойчив спад на заетите на годишна база за трето поредно тримесечие. София-град и Софийска област са двете области, които са изключения за района за третото тримесечие на 2013 г., но те не успяват да компенсират спада при другите, въпреки че 75% от заетите в целия район работят в тях. Стабилен растеж на заетите има само в столицата и тя остава с най-висок коефициент на заетост от 56,5%. Най-чувствителен е спадът на броя на заетите в Благоевград – 6,3% на годишна база.
Южен централен район
Броят на заетите лица във всички области от Южния централен район на страната бележи ръст за трето поредно тримесечие на годишна база. През третото тримесечие на 2013 г. заетите в района за пръв път от лятото на 2010 г. насам надхвърлят 600 хиляди души. В сравнение със същия период на миналата година най-чувствителен ръст на заетите отбелязват Пазарджик и Хасково. Въпреки че заетостта в двете области остава под средната за района, устойчивите тенденции на пазара на труда в тях са от водещо значение, тъй като над 35% от заетите работят именно там. Добрите данни за Пазарджик означават, че заетостта в областта е стигнала дъното си в края на миналата година, а средногодишния показател за 2013 г. ще отчете стойности над 40%. Устойчивият ръст на работните места в Пловдив и Смолян през последната година, както и традиционно силните за тези области последни тримесечия на годината, дават основания за по-нататъшно повишаване на заетостта в края на годината.
Югоизточен район
След пет поредни тримесечия на растеж на броя на заетите на годишна база, в област Бургас отново се забелязва, макар и минимален, спад. В същото време силните първи две тримесечия на годината и увеличаващата се през последните години устойчивост на пазара на труда в зимните месеци вещаят достигане на най-високите нива на средногодишна заетост в областта от 2008 г. насам.
Сривът на заетостта в Стара Загора е изненадващ на фона на добрата за областта 2012-та година, но е разбираем на фона на предприетите съкращения в редица предприятия от областта през тази година. От последното тримесечие на 2012 г. насам заетите в областта са с минимум 10 хиляди по-малко отколкото същото тримесечие на предходната година. Извършените и очаквани съкращения в здравната и енергийната система, както и преустановяването на строителните дейности около магистрала Тракия оказаха негативно влияние върху заетостта в целия район.
Единствено област Сливен успява да поддържа увеличението на заетите, започнало през миналото тримесечие, докато Ямбол се представя колебливо.
* Борислав Тончев е стажант в ИПИ
