Новини

Настоящата година слага края на тригодишен период на значителен брой увеличения на ключови местни данъци. Причината обаче не е достигането на някакво задоволително, от гледна точка на общините, ниво на собствени приходи в местните бюджети, а, изглежда, е много по-прозаична – идват избори.

Какво показват данните?

В периода между 2012 и 2019 г. ИПИ проведе 8 отделни годишни изследвания на нивата на местните данъци като част от работата си по „Регионални профили: показатели за развитие”. Данните се събират чрез заявления по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до всички общини в страната, както и чрез допълнителна онлайн проверка. Разглеждаме четири от ключовите местни данъци:

• данък върху недвижимите имоти - нежилищни имоти на юридически лица;
• данък за прехвърляне на собственост;
• данък върху превозните средства и леките автомобили – с мощност от 74 kW - 110 kW;
• годишен патентен данък за търговия на дребно до 100 кв.м. търговска площ.

Резултатите от обработените заявления по ЗДОИ в този период са ясно видими на графиката. Общо за периода 2013-2019 г. са идентифицирани 266 случаи на увеличаване на местни данъци и едва 63 случаи на намаляване на такива. Правим уточнението, че поради промяната в начина на изчисляване на дължимия годишен данък върху превозните средства (въвеждането на модела на екологичното двукомпонентно облагане), броят на промените за този тип данък не са включени в данните за 2019 г.

През 2019 г. се наблюдават много малко промени, като особено рязък е спадът в броя увеличени данъци спрямо предходни години. От представянето на случаите на намаляване или увеличаване на местни данъци по години става ясно, че подобно данъчно затишие не се наблюдава за първи път. В годината на последните местни избори (2015 г.) идентифицираме аналогичните 8 случаи на увеличение на местни данъци, макар през настоящата година намаленията да са с едно повече. За сравнение, в периода между годините на провеждане на местни избори (2016-2018 г.) случаите на увеличение са общо 172.

Предвид курса към по-високи данъци би било нормално да очакваме, ако не някакъв предизборен натиск от страна на гражданите и бизнеса за ревизиране на част от увеличенията, то поне темата да влезе в реториката на част от кандидатите на местните избори. Пренебрежимият брой на намалени местни данъци през 2019 г. обаче показва, че докато вдигането на данъци явно е осъзнато от местните власти като потенциално дразнещо гражданите, стремеж за тяхното намаляване отсъства дори в изборните години.

Тук вината не може да бъде вменена изцяло на местните власти. Предвид липсата на какъвто и да е напредък в посока фискална децентрализация, свиването на данъчната база в някои райони и действието на механизма за финансово оздравяване на общини, някои местни власти нямат друг избор, освен да се опитват да запълнят дупките в бюджетите си с по-високи ставки.

Ситуацията би изглеждала малко по-различно и предизборният дебат би бил малко по-смислен, ако общините разполагаха с достатъчно собствени средства, които свободно да насочват към една или друга политика. Времената на подобен тип възможности на местно ниво обаче все още изглеждат далеч. За гражданите и бизнеса остава да се порадват на временното затишие на данъчния фронт, докато се опитват да си изберат кой да им вдига местните налози през следващите 2-3 години. Единственият вариант това да не се случи, е най-накрая да бъдат предприети стъпки към преотстъпване на част от националните данъци към общините.