Миграцията към столицата е равносилна на тази към чужбина
Явор Алексиев, Божидар Радев*
На фона на често цитираните данни за външната миграция на населението, миграционните процеси, които протичат вътре в страната, често остават встрани от публичния интерес. Прегледът на данните на НСИ за периода между 2007 и 2015 г. показва, че цели 79% от миграцията всъщност е вътрешна за страната, като миграцията към столицата е 2,7 пъти по-ниска от общата миграция към останалите 27 области на страната.
Механичното движение на населението между областите в страната проследява лицата, които са променили своето обичайно местоживеене (настоящ адрес). Представените тук данни описват както вътрешната, така и външната миграция по линия на изселването на населението от дадена област. От 2007 г. насам данните за механичното движение на лицата между областите в страната включват и данни за външната миграция, поради което фокусът е именно върху периода 2007-2015 г. Подробни данни за миграцията от и към всяка една област през годините е достъпна на страницата на НСИ.
В този материал разделяме населението на всяка област на три групи: 1) насочили се към столицата; 2) насочили се към чужбина; 3) насочили се към друга област. Лицата, които променят обичайното си местоживеене без да напускат пределите на областта, в която са живели преди това (например лице, което се е преместило от Община Несебър в Община Бургас), не са обект на настоящия анализ.
ОБЩА КАРТИНА
В периода между 2007 и 2015 г. лицата, които променят обичайното си местожителство като същевременно напускат областта, в която живеят, възлизат на близо 743 хиляди души. От тях около 157 хиляди се преместват в столицата, а близо 156 хиляди – в чужбина. Останалите 430 хиляди души сменят обичайното си местожителство с такова в друга област на страната[1].
През всяка една година в периода 2007-2015 г. над 50% от лицата, които променят своето обичайно местожителство, всъщност отиват в някоя от другите 27 области на страната. Най-много лица се преместват в Пловдив (47 хил. души), Варна (44 хил. души) и Бургас (34 хил. души), а най-малко - във Видин (6,7 хил. души), Смолян (5,7 хил. души) и Кърджали[2] (под 5 хил. души).
Източник: НСИ, изчисления на ИПИ
Пикът на миграцията към столицата е през 2011 г., когато близо 26% от лицата, сменили обичайното си местоживеене, се насочват именно към нея, а едва 15% - към чужбина. Именно 2011 г. е и годината с най-малко механично движение на населението, като причината е спадът на външната миграция. През 2011 г. броят на лицата, които са сменили обичайното си местоживеене с такова в чужбина, спада около три пъти спрямо 2010 г. - от 27,7 на 9,5 хил. души. В периода 2012-2015 г., обаче, се забелязва тенденция все повече хора да избират чужбина пред столицата, като през последните две години от периода за пръв път по-голям дял от населението напуска страната, отколкото идва в столицата.
Бърз анализ на взаимодействието между различни социалноикономически показатели и механичното движение на населението показва устойчива, умерено положителна зависимост между миграцията към София и възрастовата структура на населението по области. Колкото по-висока е възрастовата зависимост (измерена като съотношение между броя на лицата на възраст над 65 г. и тези на възраст 0 до 14, или като съотношение на тези на 65 и повече години към тези на 15-64 години), толкова по-висок е делът на преместилите се в столицата. Обратно, колкото по-неблагоприятна е възрастовата структура, толкова по-ниска е миграцията към чужбина, както и към други области в страната.
МИГРАЦИЯ КЪМ СОФИЯ
Отдалечеността от столицата определено оказва влияние върху решението за преместване в нея. Трите области, от които най-голям дял от населението в периода 2007-2015 г. се е насочило към столицата, са Софийска област (56,3%), Перник (50,5%) и Кюстендил (43,8%). В унисон с тенденцията за съсредоточаване на заетостта в Югозападния район на страната в София (вече над 66% от заетите в района работят именно в столицата), най-вероятната причина наред с близостта е трудовата миграция.
Най-малко са мигрантите от отдалечените Разград (9,4%), Сливен (13,9%) и Търговище (14,1%), следвани плътно от Кърджали и Шумен (с по 14,3%). Единствените области, от които заселилите се в столицата са били по-малко от 10% през някоя от годините, са Разград (през всяка година от периода 2011-2015 г.) и Кърджали (през 2015 г.).
Не се забелязват ясни тенденции на все по-интензивна миграция към столицата от нито една от областите в страната. В унисон с цялостната картина, все повече лица се насочват към чужбина, а традиционно висок дял (над 50% през всяка една от годините) - към други области. Забелязва се, обаче, постепенен спад на мигрантите към столицата от почти всички области в северната част на страната, включително Видин и Враца, които са сред областите с традиционно висок дял на преселниците в София. Предвид обезлюдяването в големи части от тези области, възможно обяснение е, че тези, които са имали планове да се преместят, вече са го направили.
МИГРАЦИЯ КЪМ ЧУЖБИНА
Миграцията към чужбина достига връх през 2014 г., когато 25,9% от лицата се насочват натам. През 2015 г. този дял спада до 25,4%, което обаче е втората най-висока стойност за периода.
Най-значителна за целия период е миграцията към чужбина от областите Кърджали (35,5%), Варна (30,5%) и Пловдив (29,8%).
В противовес на тези данни, едва един от всеки пет души, които са напуснали София в периода 2007-2015 г., е заминал за чужбина, а останалите се насочват към други области на страната. Още по-малък е този дял в съседни на столицата области като широката Софийска област (едва 9,7%) и Перник (15,4%), откъдето най-голям дял сменят обичайното си местожителство именно в посока София (столица).
МИГРАЦИЯ КЪМ ДРУГИ ОБЛАСТИ
Огромната част от столичани, които сменят обичайното си местожителство, се заселват в широката Софийска област.
Област Варна продължава да бъдат притегателен центрове за населението в Северния централен и Североизточния район на страната, а областите Пловдив и Бургас – за тези от Южния централен и Югоизточния район. Именно този процес обяснява положителния механичен прираст в тези области през разглеждания период (с изключение на 2009-2010 г. за област Пловдив и 2012 г. за Варна и Бургас). С други думи, в тези три области продължават да се заселват повече хора, отколкото ги напускат.
* Божидар Радев е стажант в ИПИ
[1] Тъй като данните на НСИ показват промяна на обичайното, а не на постоянното местожителство, е възможно едно и също лице да попадне в статистиката два или повече пъти в рамките на наблюдавания период.
[2] Макар Кърджали да е областта, в която се заселват най-малко хора от вътрешността на страната, тя е една от областите с най-интензивна външна миграция. В същото време миграцията на населението от област Кърджали към други области в страната е сравнително ниска, т.е. движението на населението от и към чужбина (разбира се, най-вече от и в посока Турция) оказва много по-голямо влияние, отколкото в другите области на страната.
