Новини

РЕГИОНАЛНИ ПРОФИЛИ: ПОКАЗАТЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ 2020

Резюме и съобщение до медиите, 26 януари 2021 г.

За девета поредна година Институтът за пазарна икономика представя „Регионални профили: показатели за развитие“. Тази година изданието разкрива социално-икономическото състояние на областите в България в навечерието на пандемията. Изследването се основава на 64 индикатора, които оценяват икономическата и социалната среда в 28-те области в страната. В допълнение ИПИ публикува и специален анализ „Covid-19 и регионалните пазари на труда през 2020 година“, който разглежда в дълбочина удара на кризата върху регионите в страната.

Всички данни са представени в изданието, както и на специализираната страница на ИПИ – www.regionalprofiles.bg.

Екипът на ИПИ изказва благодарност на Фондация „Америка за България“ за партньорството и дългогодишната подкрепа за изследването „Регионални профили: Показатели за развитие“.

---------------------------------------------

Пандемията беляза икономическото развитие на регионите в България през 2020 г. Страната навлезе в годината на COVID-19 с много добри икономически показатели. Стабилен растеж в рамките на 3-4% в периода 2015-2019 г. доведе до рекордна заетост в почти всички области и устойчив ръст на заплатите. Брутната добавена стойност в най-големите области в страната – София (столица), Пловдив и Варна, отчете ръст от близо 10% (данни за 2018 г.). В навечерието на пандемията, процесите на трансформация на родната икономика бяха водени от промяната в индустрията – ориентирана към по-високата добавена стойност, и от ръста в дигиталната сфера в големите икономически центрове.

Брутната добавена стойност на човек от населението варира от близо 29 хил. лв. в София (столица) до под 7 хил. лв. в Силистра, Сливен и Видин. Разликата между столицата и областите в дъното е четири пъти, а вътре в страната (без столицата) може да достигне до над два пъти. Профилът на областните икономики е различен. София (столица) е доминирана от услугите, които носят 89% от добавената стойност. Туристическият профил на Варна и Бургас също води до сериозен превес на услугите – по 71% в добавената стойност на водещите морски области. Най-силно индустриалните области в страната – като дял на индустрията в добавената стойност, са Стара Загора, Враца, София и Габрово. Последните се обуславят от големите енергийни компании в Стара Загора и Враца, индустрията в широката периферия на столицата и традиционния промишлен профил на Габрово.

Фиг. 1 Брутна добавена стойност на човек от населението по области през 2018 г.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Инвестиционната активност остава концентрирана във водещите икономически центрове – над 70% от преките чуждестранни инвестиции с натрупване и над 60% от разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в нефинансовите предприятия са в София (столица), Пловдив, Варна и Бургас. Макар и по-малки по мащаб, областите София, Габрово и Стара Загора стоят добре по отношение на преките чуждестранни инвестиции. Въпреки големите различия през последните години се наблюдава силна динамика в т. нар. вторични центрове. Индустриални инвестиции в области като Шумен и Търговище на североизток или Кърджали и Хасково на юг, както и навлизането на дигитални компании в области като Русе и Велико Търново повишиха инвестиционната активност извън големите центрове.

Коефициентът на безработица (15+ години) в България е под 5% през 2019 г. Безработицата по области обаче варира от 2-3% в София (столица), Пловдив и Варна до около 20% във Видин и Монтана. Във всички области в страната безработицата нарасна през 2020 г., в резултат на пандемията и наложените ограничения. Възстановяването на стопанската активност и на изгубените работни места е едно от големите предизвикателства пред регионите през настоящата година. Областите, които имат повече квалифицирани кадри ще бъдат в по-добра позиция да се върнат към траекторията на растеж отпреди пандемията и да се ориентират към по-високата добавена стойност.

Фиг. 2 Новорегистрирани безработни в първите осем седмици след въвеждането на ограничителни мерки през пролетта и есента на 2020 г. по области, брой души

 

Източник: Агенция по заетостта, изчисления на ИПИ

Изследването на влиянието на пандемията върху пазара на труда (виж тук) показва, че динамиката на безработицата през 2020 г. следва отблизо въвеждането и отхлабването на ограничителни мерки в България, като и пролетният, и есенният „локдаун“ са последвани от рязко увеличаване на новите регистрации в бюрата по труда.

Първият пик засяга най-тежко общините, за които е ключов зимният и спа туризъм, като чувствителна динамика има и в по-силните местни икономики. Единствено в Кърджали ръстът на безработните във втория „локдаун“ е по-висок, отколкото в първия.

Коефициентът на безработица към декември 2020 г. в повечето общини се различава от отчетения през декември 2019 г. с до 2 процентни пункта.

В сферата на образованието продължават да се наблюдават интересни тенденции. Въпреки ефектът на пандемията и временното преминаване на учениците в дистанционна форма на обучение, общите тенденции и регионални различия се запазват. Областите София (столица) и Смолян продължават да имат най-добри показатели на държавните зрелостни изпити по български език и литература – средно 4,63 и 4,53 през 2020 г. След тях се нареждат Варна, Пловдив, Габрово и Велико Търново. На дъното, с оценки под границата от 4,00 са Шумен, Кърджали, Силистра и Търговище. В 12 области делът на оценките под „среден“ 3 е над 10% от всички явили се ученици.

Фиг. 3 Образователна структура на работната сила по области през 2019 г.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Фиг. 4 Резултати от държавен зрелостен изпит по български език и литература през 2020 г.

Източник: МОН, изчисления на ИПИ

Пандемията изведе на преден план сферата на здравеопазването. Показатели като брой на болничните легла и достъп до лекари се превърнаха в най-важните за качеството на живот по места. Регионалните различия са видими през достъпа на населението до лекари-специалисти. Докато в някои области – Плевен, София (столица), Пловдив и Варна, се падат по под 400 души на един лекар-специалист, то в други – Кърджали, Ямбол и Добрич, са около 700 души на един лекар-специалист (данни за 2018 г.). Броят на болничните легла също варира от над 9 легла на хиляда души в Плевен до около 3 легла на хиляда души в Добрич, Шумен и Велико Търново.

Фиг. 5 Достъп на населението до лекари-специалисти по области през 2018 г. 

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Пандемията през 2020 г. засегна както икономическите, така и социалните показатели на областите в страната. Спадът в икономическата активност ще се види в макро данните на областно ниво – за произведена продукция, добавена стойност, инвестиции и заетост. В социалната среда неизбежно ще се отчете промяна в здравеопазването, което е на първа линия срещу коронавируса, както и в демографията – най-вече заради по-високата смъртност, но и поради връщането на българи от чужбина и ръста на регистрациите по настоящ адрес в малките населени места. В сферите на образованието и културата също могат да се очакват промени, поради напълно различната среда за работа през 2020 г. Следващото издание на „Регионални профили: показатели за развитие“ ще бъде изправено пред предизвикателство да отчете всички нюанси в социално-икономическото развитие на областите по време на пандемия.

---------------------------------------------

Проектът "Регионални профили: показатели за развитие" се осъществява с подкрепата на Фондация "Америка за България".