Профил и траектория на развитие на районите в Северна България
През седмицата, като допълнение към новите „Регионални профили 2020“, ИПИ проведе фокусирана дискусия върху развитието на Северна България. Целият разговор може да проследите тук, а презентацията е достъпна тук. Добро обобщение на дискусията може да прочетете и на страниците на „Капитал“ (виж тук). На 9-ти февруари 2021 г. ИПИ ще проведе дискусия и върху развитието на Южна България.
Погледът към икономиките в Северна България показва, че траекторията и моделът на развитие на отделните райони е различен. На североизток има ясен лидер, който определя показателите за целия район – близо 7,7 млрд. лв. е брутният вътрешен продукт на област Варна при общо 12,3 млрд. лв. за целия Североизточен район. Варна е и единствената област на север, която успява да привлича население през последните 10 години. Комбинацията от приток на млади и активни хора, силен сектор на услугите, в т.ч. традиционен туризъм, но все повече и навлизането на дигиталните компании, както и развита индустрия, задават добри перспективи пред пространственото развитие на морската столица.
В рамките на Северен централен район пък се наблюдава по-скоро полицентризъм, като три области – Русе, Велико Търново и Габрово, очертават модела на развитие. В целия район делът на индустрията е по-голям от средното за страната, като това е особено видимо в Габрово – 45% от брутната добавена стойност е в индустрията. Секторът на услугите е в подем и в трите области, като тук на преден план излизат по-големите Русе и Велико Търново. По-добрата вертикална свързаност между трите центъра, както и пробивът към Южна България са ключови за дългосрочното развитие на района.
Графика: Брутен вътрешен продукт на областите в Северна България (млн. лв., 2019 г.)
Източник: НСИ
И докато в Североизточен и Северен централен район има проблеми, но и явни положителни тенденции, то на северозапад преобладават повече тежките предизвикателства. Те се виждат от огромния проблем в демографията – обезлюдяване и твърде влошена възрастова структура, но и от общата тенденция за сравнително по-малък брой на заетите лица спрямо другите райони на страната. Съдейки по размера на областните икономики, както и от данните за брутната добавена стойност, траекторията на развитие на северозапад ще зависи най-вече от икономиките на Плевен и Враца, както и от свързаността и процесите на индустриално развитие в широката периферия на столицата.
Макар ръстът в заплатите през последните години да е видим във всички области, различията между районите остават. Североизточен район води по заплати с по-високите възнаграждения в град Варна, както и в промишлеността в околните общини. В Северозападен и в Северен централен район също се наблюдава сериозен ръст на заплатите, но на северозапад следва да се отчита и ефектът на ядрената централа, която „тежи“ при изчисляване на средните стойности.
Графика: Средна месечна брутна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в районите на Северна България (лв.)
Източник: НСИ
Наред с индустрията, развитието на дигиталните услуги са определящи за икономическия растеж в страната. На североизток се отчита постоянен ръст на наетите в ИКТ сектора, като Варна на практика спори с Пловдив за втория град по отношение на дигиталните услуги в страната след София. По-големите градове в Северозападен и Северен централен район също отчитат ръст на наетите в сектора, макар и в по-малки мащаби. На база заявен интерес и вече обявени инвестиционни намерения, можем скоро да очакваме и по-отчетлива промяна в данните за Северен централен район, особено в Русе, Велико Търново и Габрово.
Графика: Брой наети лица в ИКТ сектора в районите на Северна България
Източник: НСИ
