Малки общини със силна индустрия са лидери по заплати през 2018 г.
Тази седмица ИПИ стартира инициативата „265 истории за икономика”. Всяка седмица екипът на ИПИ ще представя и коментира по една карта с данни за общинските икономики. Започваме с картата на заплатите, която традиционно провокира сериозен интерес.
Картата на заплатите* показва данни за средната брутна месечна заплата (в лева) на наетите лица в нефинансовите предприятия по общини за 2018 г. Данните потвърждават наблюдението, че общините с най-висока заплата в България не са задължително големите областни центрове.
Лидерите по заплати остават сравнително малки общини, в които има големи предприятия – основно в енергетиката и добивната промишленост. Икономическите центрове, които имат развита индустрия в своята периферия също имат много сериозна „тежест” на картата. Всеки може сам да се разходи по интерактивната карта на заплатите тук.
Източник: ИПИ, 265 истории за икономика
Най-високата средна брутна месечна заплата в България за 2018 г. е в община Челопеч (2 178 лв.) и Козлодуй (2 090 лв.). Това са единствените общини със средна месечна заплата над 2 хил. лв. Следват Раднево (1 910 лв.), Пирдоп (1 796 лв.), Девня (1 677 лв.) и Гълъбово (1 598 лв.). Столична община остава на 8-мо място (1 554 лв.), а топ 10 се затваря от Панагюрище (1 445 лв.). Столицата на практика е единственият областен център, който попада в топ 20 на страната.
Общините от периферията на големите центрове влизат сериозно в топ 20. Това са Божурище, Костинброд и Елин Пелин, които са в периферията на София, Марица до Пловдив, както и Девня, Суворово и Белослав до Варна. Общото наблюдение е, че високите заплати са в големите икономически центрове и тяхната периферия – особено около София и Варна, в минната индустрия и съответно в малките общини от Средногорието, както и в общини с големи енергийни предприятия.
*Данните за заплатите през 2018 г. за три общини – Бойница, Мирково и Челопеч, са конфиденциални по правилата на НСИ и съответно не се публикуват. За общините Бойница и Челопеч екипът на ИПИ използва данните за 2017 г.
